Когато в края на септември 2021 г. берлинчани излязоха да гласуват на спорния референдум за отчуждаване на имоти от т.нар. "мега наемодатели", надеждите бяха, че това ще е "сребърният куршум", който ще донесе решение за кризата със скъпите жилища в германската столица.
На допитването общо 59% гласуваха в подкрепа на идеята да се позволи местните власти да изземат имоти от компании за недвижими имоти с повече от 3000 жилищни единици на цени значително под пазарните.
Днес, година по-късно, това обаче все още не се е случило, а цените на имотите продължават да растат.
Причината е, че самият референдум беше проведен така, че вотът да не е пряко задължаващ местните власти. В момента те са длъжни просто да разгледат решението и да преценят дали и какви мерки да предприемат по въпроса. Тепърва предстои обаче подобно решение да бъде взето.
Още при провеждането на референдума беше ясно, че ситуацията е уникална по рода си - общо допитване в провинция Берлин за това дали частни имоти могат да бъдат експроприирани в опит да се спре острият ръст в цените на наемите и на жилищата.
Проблемът с цените на имотите и наемите в града, макар и не толкова драстичен, колкото в Париж или Лондон, е сред водещите теми за местните, 85% от които живеят под наем.
Проучвания показват, че между 2009 г. и 2019 г. наемите буквално са се удвоили и не спират да се покачват. Всичко това прави въпроса обществено значим.
Според официалните статистики на провинцията, около 85% от берлинчани живеят под наем, което води до това почти целият град да усеща тежко напрежението на жилищния пазар, доминиран от компании за отдаване на имоти под наем.
Мнозина обвиняват спекулата за това стремително увеличаване на цените на жилищата и наемите, което накара хората да поискат решителни действия от местните власти по въпроса.
Проблемът е особено значим за младите в града, особено за студентите и прясно завършилите, които се местят в германската столица. Понякога отнема месеци, преди човек да може да си намери жилище, което за много хора означава тежка Одисея с местене от хостел в хостел, отсядане при приятели и "пренаемане" на стаи от вече наети апартаменти за кратко време, обяснява пред Euronews Вибке Вернер, директор на Берлинския съюз на наемателите (BMV).
Не по-малко сериозна е ситуацията пред младите семейства, които имат деца и вече не се побират в апартаментите си, допълва още тя и посочва, че за тях също е изключително трудно да си намерят по-голямо жилище. Много от тези семейства се оказват изправени пред тежката дилема да плащат твърде скъпи наеми или да се примирят с досегашните си малки жилища.
Първият опит за решение на този проблем дойде от местните власти с инициирането на таван на наемите в града. Той обаче не проработи, след като Конституционният съд обяви, че подобна мярка противоречи на германската конституция.
Това решение само задълбочи проблемите за мнозина, тъй като много наематели бяха принудени да плащат допълнително средства за времето, в което е траел таванът.
Така като отговор на всичко това се оформи и кампания за "Отчуждаване на Deutsche Wohnen and Co.", кръстена на една от най-големите компании за отдаване на жилища под наем. Тяхната цел беше инициирането на допитване за експроприиране на апартаментите на частни наемодатели, притежаващи повече от 3000 имоти, и включването им в социалния жилищен фонд на града.
Поставената от организаторите цел е да се изземат над 240 хил. апартамента, които да бъдат отдавани след това като социални жилища.
По оценка на берлинските власти, за отчуждаването на всички тези жилища ще са необходими между 29 и 36 милиарда евро. Организаторите на референдума обаче смятат, че сумата ще бъде 3-4 пъти по-малка и предлагат освен това на собствениците да се плати с облигации, които се погасяват в продължение на 40 години от приходите от наеми.
Към момента приблизително 90 000 от общо 1,9 милиона апартамента в Берлин са определени като общински жилища. През последните години този фонд е намалял, тъй като повечето социални жилища имат 30-годишна облигация, преди да навлязат на частния пазар.
В продължение на години повече имоти са излезли от този фонд, отколкото са влезли като новопостроени сгради с общински апартаменти. Градската управа има заявен ангажимент на година да строи по 5000 нови единици общински жилища, но за 2022 г. досега няма подадени заявления за изграждане на такива.
Междувременно Берлин изостава драстично и от плановете за изграждане на общо 200 000 жилища през следващите 10 години.
Идеята за референдума обаче дойде твърде крайна дори за лявото провинциално правителство на Берлин, като от три партии в управляващата коалиция само една се обяви в подкрепа на идеята - "Левите".
Експроприирането на така наречените меганаемодатели се разглежда от мнозина като отчаян последен опит за намаляване на спекулациите на пазара на имоти, поставянето на жилищата като обществено благо и поддържане на жилищните разходи управляеми.
За Вернер експроприирането на корпоративни жилища би било само част от по-широко решение на жилищната криза в Берлин.
"Експроприацията не създава нови жилища. Освен това трябва и да се строи, но не строителство, което се фокусира само върху печалбите, каквото обикновено виждаме", коментира тя.
Според организаторите на референдума нещата далеч не са толкова прости.
"Много политици твърдят, че просто трябва да строим, да строим, да строим, за да произвеждаме повече жилища и да решим проблема. Но това пренебрегна факта, че строителството наистина е доста скъпо, дори още преди кризата с инфлацията и войната в Украйна, така че не е толкова лесно просто да се построи толкова много", казва Крис Кот, част от кампанията по референдума.
Противоречията между инициаторите на допитването и местните власти продължават и след самото провеждане на референдума. Оттам нататък целта на активистите е да принудят управляващите в Берлин да приложат решенията на практика.
Това, което успокоява Кот и колегите му, е, че те са получили повече гласове в подкрепа на идеята си, отколкото трите партии в управляващата коалиция на германската столица заедно.
Въпреки това кметът на Берлин от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Франциска Гифай демонстрира скептицизъм още преди вота. Според нея "такъв законопроект трябва да се разработи, но да бъде внимателно проверено дали е в съзвучие с конституцията на страната".
Участниците в кампанията са на мнение, че тези притеснения са безпочвени, като според тях чл. 15 от конституцията на страната може да служи като гарант за законосъобразността на допитването: "Земята, природните ресурси и средствата за производство могат, с цел национализация, да бъдат прехвърлени в публична собственост или друго форми на публично предприятие по закон, който определя естеството и размера на компенсацията."
След вота тя и екипът ѝ приеха друга тактика. Градската управа назначи "експертна комисия" от 13 души, чиято цел ще е да направи оценка на законосъобразността на проектозакона, предложен от кампанията. Тази комисия има мандат от една година.
Кот и други активисти виждат в това опит да се протака въпроса и да се печели време. Кампанията "Отчуждаване на Deutsche Wohnen and Co." обаче разчита на вътрешното разделение в самата коалиция по въпроса, като паралелно с това упражняват социален натиск върху местната власт.
Коз в ръкава им е фактът, че една от партиите в управляващата коалиция - "Левите", е поддръжник на референдума и може да се опита да окаже влияние върху комисията. Също така това лято местният годишен конгрес на ГСДП гласува в подкрепа за референдума.
Крайното решение обаче ще се вземе от 13-те членове на експертната комисия. Както Кот, така и Вернер очакват, че тяхната позиция по въпроса ще е "соломонова", предлагайки някакъв компромисен вариант за всички страни.
За директора на Берлинския съюз на наемателите обаче дори това ще е някакъв успех.
"Референдумът даде живот на важни импулси. Теми като наемите, достъпността, жилището като екзистенциално право... това са неща, които сега се обсъждат в по-широкото общество и се възприемат като жизненоважни теми", каза Вернер.
"Не можете да заобиколите тези неща. И мисля, че това вече е голям успех. Каквото и да се случи, трябва да се настоява за решения на тези проблеми", смята още тя.
