Когато говорим за покойната кралица Елизабет II, един от най-дълголетните монарси в историята, от всичките снимки, кралски клюки и любопитни факти много е лесно да забравим за това, че тя беше освен всичко друго и личност с историческо значение.
За седемте десетилетия начело на британската монархия, Елизабет II имаше някои наистина значими и запомнящи се моменти, които промениха обществото във Великобритания, а на моменти дори и света.
Някои определят описват управлението ѝ като "златен век", сравнявайки го с властването на нейната съименничка Елизабет I, управлявала Англия между 1559 г. и 1603 г. - период, известен като време на нарастваща мощ и културен разцвет.
В интерес на истината управлението на Елизабет II е свързано колкото с културен възход, толкова и с разпадането на Британската империя и отделянето на колониите от нея. Разбира се, тези бивши колонии до голяма степен влизат в Британска общност на нациите, но въпреки това в никакъв случай не можем да твърдим, че управлението на британската кралица е минало изцяло гладко и безпроблемно.
Тя стоя начело на Обединеното кралство през периоди на тежки социални трансформации, на преначертаване на картата на света, борби срещу неравенството, влизане и излизане от Европейския съюз.
За периода на управлението си тя назначава общо 15 министър-председатели на Великобритания, като последния от тях - новия лидер на Консервативната партия Лиз Тръс, кралицата прие само два дни преди смъртта си в лятното си имение в Балморал, Шотландия.
Ето и някои от най-забележителните моменти от седемте десетилетия, в които Елизабет II беше кралица на Великобритания:
Коронацията
Елизабет е само на 25, когато на 6 февруари 1952 г. баща ѝ умира, поставяйки я начело на една от най-големите световни сили по онова време. В този момент тя е със съпруга си Филип в Кения, част от обиколката ѝ по колониите. Двамата се прибират по спешност в Лондон, а Елизабет поема веднага всички задължения на монарха.
Самата ѝ коронация е извършена повече от година след поемането на властта - на 2 юни 1953 г., като церемонията се превръща в едно от най-значимите събития за годината, тъй като това е първата коронация на британски монарх, която е предавана пряко по телевизията и радиото.
Самата церемония е проведена по традиция в Уестминстърското абатство, където присъстват над 8000 официални гости, специално поканени за случая. Междувременно милиони души се стичат към Лондон, за да видят кралското семейство в този ден, докато милиони други остават у дома пред телевизорите си, за да видят на живо как архиепископът на Кентърбъри помазва новата им кралица и поставя върху главата ѝ короната на св. Едуард Изповедник.
Въпреки че е трудно да се намерят точни цифри, изчислено е, че около 277 милиона души са гледали събитието, което е около 10% от населението на света по това време.
Това е първият път, в който британската корона отваря вратите си по такъв начин за обикновените граждани, за да им позволи да видят своя монарх. Впоследствие всички значими събития на кралското семейство ще бъдат предавани пряко по телевизията.
Деколониализацията
В началото на управлението на Елизабет II Великобритания е колониална империя, но още с началото на управлението ѝ колониите започват да се откъсват от управлението на Лондон.
Този период на деколониализация е една от най-определящите теми на XX век и промени ролята на кралицата в световен план.
През 60-те и 70-те години над 20 държави получават независимостта си от Великобритания. През 1956 г. Пакистан отхвърля кралицата като държавен глава и става република. През 1972 г. същото прави и Шри Ланка.
Много други държави в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия също обявяват независимостта си, официално отхвърляйки ролята си на протекторат в рамките на Британската империя.
В този труден за Великобритания период кралица Елизабет II играе много важна роля, като тя се трансформира от просто монарх в обединителна фигура в рамките на Общността на нациите, чиито членове включват повечето от бившите колонии на Обединеното кралство.
Тя осъзнава добре, че светът се променя и опитите да държи тези държави в рамките на империята би било болезнено продължаване на една агония. Вместо това, с ролята си в Общността на нациите, тя привлича тези нови държави обратно в орбитата на Великобритания, запазвайки добри отношения с по-голямата част от тях.
Ужасната година
През първите няколко десетилетия от управлението си кралицата е изключително популярна сред обществото и с изключение на няколко скандала с участието на членове на кралското семейство (включително принц Филип), тя успява да запази положителния образ на короната.
Интензивният интерес на медиите към мненията и личния живот на кралското семейство през 80-те години води до поредица от сензационни истории в пресата, някои от които неверни. В началото на 90-те обаче част от тези скандали вече са базирани на истински събития.
Така случилото се през 1992 г. кара Елизабет II да опише годината като своя "annus horribilis" - "ужасна година" от латински.
Годината съвпада с нейния рубинен юбилей, отбелязващ 40 години на трона, но за кралицата струпването на неприятни моменти я кара да каже за 1992-а, че няма да гледа на нея с носталгия.
В същата година синът ѝ принц Андрю, херцог на Йорк, се развежда с първата си съпруга Сара Маргарет Фъргюсън, херцогинята на Йорк. Таблоидите обръщат особено внимание на Фъргюсън, след като се появяват нейни снимки, на които си взима слънчеви бани без горнище.
Друго от децата на кралицата - принцеса Ан, също преживява развода си с капитан Марк Филипс.
В същата година престолонаследникът принц Чарлз и съпругата му принцеса Даяна Спенсър се разделят, макар разводът им да идва няколко години по-късно. За сметка на това Даяна публикува книга, в която разказва за множеството проблеми, които има в брака си с Чарлз, включително и за неговата афера.
По време на посещение в Германия през октомври ядосани демонстранти в Дрезден замерват кралицата с яйца.
За капак на всичко през ноември същата година има голям пожар в замъка Уиндзор, официалната резиденция на кралицата. Цената на ремонта води сериозни брожения по темата за издръжката на кралското семейство от хазната, което принуждава кралицата да отвори замъка за обществеността и да се съгласи да плаща данък върху доходите си.
Така в празненствата за юбилея си Елизабет II си позволява пред събралите се над 500 официални гости да изнесе една дълбоко лична реч, в която заявява, че монархията не трябва да бъде защитена от критики.
По думите ѝ короната трябва да се вслушва повече в пресата и обществеността, като самата тя обещава да работи за промяна, поддържане на стабилността и приемствеността на институцията.
Кралицата използва повода, който би трябвало да бъде щастлив празник, за да се изправи лице в лице срещу критиците си и да благодари на поддръжниците си за тяхната лоялност към нея.
Смъртта на принцеса Даяна
През 90-те първата съпруга на принца на Уелс Даяна има доста бурни отношения с кралското семейство. Нейният активизъм и бляскав образ я превръщат в международна икона, но също така я подлагат на изключително много обществено внимание.
Проблемите в брака ѝ с Чарлз са любима тема за таблоидите, но въпреки това тя остава любимка на широките маси. А това влияе негативно на образа на кралското семейство заради видимо обтегнатите отношения, които има принцесата с Бъкингамския дворец.
Катастрофата във Франция през 1997 г., при която Даяна загива допълнително настройва общественото мнение срещу кралското семейство. Смъртта ѝ предизвика безпрецедентна вълна на скръб в цял свят и особено в Обединеното кралство. Смята се, че около 2,5 милиарда души са гледали погребението ѝ по телевизията.
Кралицата изрази своя "дълбок шок" от новината, но британската преса я нападна с ожесточени критики заради първоначалната ѝ реакция на смъртта на Даяна. По това време Елизабет II е на почивка в имението си Балморал в Шотландия с принца Чарлз, Уилям и Хари, но не се връща веднага в Лондон.
Според по-късни твърдения тя е останала в Балморал, за да бъде със скърбящите си внуци, но обществеността приема реакцията ѝ като безсърдечна. По това време се надигат и множество коментари за смисъла от монархията като форма на управление.
Социологическо изследване, цитирано от "Дейли мейл" тогава показва, че 70% от поданиците на Нейно Величество са шокирани от "очевидната ѝ липса на емоции" и мислят, че тя трябва да се "пенсионира", за да направи път на по-младите от нея.
Златният юбилей
Пет години по-късно - през 2002 г., репутацията на кралицата е вече възстановена, а тя отбелязва 50-ата си годишнина на трона на своя Златен юбилей.
Годината не започва добре за кралицата - тя скърби за смъртта на майка си и сестра си, които са починали малко по-рано в много кратък период една от друга. Въпреки това обаче Елизабет II трябва да се изправи пред Великобритания и Общността на нациите и да се покаже като стабилен монарх.
Кралицата присъства на всички официални тържества по повод Златния си юбилей на британския трон, като това означава поредица от пътувания във всички държави от Общността и навъртяни над 90 хиляди километра.
Посещението в Ирландия
След като през 1965 г. Елизабет II прави първата визита в Западна Германия на британски монарх от 1913 г. по случай 20 години от края на Втората световна война - символично посещение в знак на мир, през 2011 г. кралицата прави историческо посещение и в Република Ирландия.
Това е първото посещение на британска кралска особа в страната, откакто тя обявява независимост. Посещението отбелязва 100 години, откакто крал Джордж V прави посещението си в годината на коронацията си, като по това време целият остров все още е част от Обединеното кралство.
Кралското семейство има сложни отношения с Ирландия и мнозина там възприемат кралицата като символ на британския империализъм.
Посещението се разглежда като символичен опит да бъдат излекувани историческите рани между двете държави, особено след края на проблемите в Северна Ирландия и Споразумението от Разпети петък от 1998 г.
В Дъблин Елизабет II изнася реч за мир, в която говори за кратко на ирландски език, забранен официално по времето на британското управление.
Речта ѝ е фокусирана върху историята между Великобритания и Ирландия, като отзивите за нея в ирландската преса са масово положителни. Кралицата получава похвали дори от политици от Република Ирландия и Северна Ирландия, които са изявени противници на монархията.
Диамантеният юбилей и Олимпийските игри в Лондон
През 2012 г. кралицата отбеляза 60 години на трона и както при предишните юбилеи, празненства бяха организирани в страната и в държавите от Общността на нациите.
Това е едва вторият диамантен юбилей, празнуван от британски монарх, след този на кралица Виктория през 1897 г.
Празненствата достигнаха кулминация през юни, когато река Темза беше домакин на парад от 1000 лодки от цялата Британска общност - най-голямата флотилия, виждана по реката от 350 години.
За тази си годишнина обаче кралицата остана във Великобритания, докато децата ѝ предприеха обиколка на страните от Общността на нациите.
Докато беше на посещение в Манчестър, кралицата се появи изненадващо на сватба в кметството на града, за да поздрави младоженците, предизвиквайки вниманието на медиите.
Елизабет II също така откри летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон и се появи в забавен кратък филм за Джеймс Бонд заедно с актьора Даниел Крейг.
Най-дълго управлявалият монарх
На 9 септември 2015 г. кралица Елизабет II стана най-дълго управлявалият британски монарх, задминавайки пра-баба си кралица Виктория.
По-рано тази година тя стана и първият владетел на Великобритания, който празнува платинен юбилей за 70 години на трона.
Единственият владетел, който е стоял по-дълго от нея на престол, е френският крал Луи XIV. Той е на власт 72 години и 110 дни.
Коронавирусът
Когато през 2020 г. пандемията от COVID-19 избухна, реакцията на Великобритания не беше от най-бързите, което доведе до повишен брой на смъртните случаи. След това наложените мерки в страната бяха едни от най-строгите и стриктните в световен мащаб.
Кралица Елизабет прие ролята на обединителната фигура за нацията и отправи официално обръщение към гражданите на Обединеното кралство, в коети ги призова за търпение и единство в сложния момент. Речта ѝ беше посрещната с масово одобрение, като мнозина определиха кралицата като стълб на стабилността за Великобритания в трудния момент.
По-късно самата тя трябваше да преживее сериозна загуба, като съпругът ѝ - принцът-консорт и херцог на Единбург Филип, почина на 17 април 2021 г.
Принц Филип беше верен спътник на кралицата през по-голямата част от живота ѝ, като двамата се запознават през 1934 г., а няколко години по-късно, когато Елизабет е на 13 години, тя се влюбва в него безвъзвратно. През 1946 г. Филип получава разрешението на крал Джордж VI да поиска ръката на дъщеря му, а сватбата им е на 20 ноември 1947 г.
След над 73 години брак обаче кралицата трябваше да се прости с мъжа до себе си, а камерите запечатаха момента, в който тя стои сама в църквата заради рестрикциите срещу коронавируса. Снимката ѝ от църквата се превърна в един от символите на пандемията.
Малко повече от година след смъртта на принц Филип самата кралица Елизабет също си отиде, след като през февруари изкара сама боледуване от COVID-19, довело до остатъчни усложнения за здравето ѝ.
