Срутването на стената на Каховския язовир е поредната трагедия от началото на войната в Украйна.
Поне за момента е трудно да се определи кой е отговорен за ситуацията, като Украйна, Европейският съюз и Великобритания обвиняват Русия за случилото се, докато в Москва категорично прехвърлят вината върху Киев.
И двете страни имат аргументи в своя полза, но в същото време биха имали и известен интерес от разрушаването на стената и причиняването на огромно наводнение.
Още от началото на конфликта водноелектрическата централа "Нова Каховка", намираща се на язовирната страна, попада под руски контрол и съответно от тогава насам е поддържана от руски персонал и е пазена от руски военни, които биха могли да окажат някакво влияние.
В същото време обаче обектът редовно попада под украински ракетни обстрели. Като резултат още през миналата есен се появиха предупреждения, че конструкцията може да се отслаби и поддаде в определен момент, ако нейната поддръжка бъде занемарена от руснаците.
Язовирът сам по себе си има важно стратегическо значение по няколко причини, тъй като осигурява вода за охлаждането на Запорожката АЕЦ, също е окупирана от силите на Москва.
В същото време Каховският резервоар захранва и Севрнокримския воден канал, който е основен водоизточник за окупираните от Русия Кримски полуостров и Херсонска област.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че атаката е била "планирана и извършена по заповед на киевския режим" с цел "да се лиши Крим от вода" и да се отвлече вниманието от действията на бойното поле, където наскоро украинската армия проведе няколко атаки в различни направления по фронтовата линия.
The destruction of Kakhovka dam is posing a catastrophic risk to many civilians in Ukraine. pic.twitter.com/pSwaIzVF4J
— Amnesty International (@amnesty) June 6, 2023
От своя страна, в Киев смятат, че става въпрос за взривове във вътрешната част на язовира, които са били поставени от руски войници. Целта е да се наводни цялата територия в посока югозапад чак до морето, включително град Херсон. Подобен ход със сигурност би осуетил евентуалните планове на Украйна да проведе в района своята контраофанзива
Според Михайло Подоляк - старши съветник на украинския президент Володимир Зеленски - "целта на терористите е очевидна и тя е да създадат пречки за настъпателните действия на украинските въоръжени сили".
"Това за пореден път се потвърждава, че Кремъл не мисли стратегически, а по-скоро от гледна точка на краткосрочни ситуационни предимства", казва Подоляк за CNN.
Кой, как и защо го е направил едва ли ще се разбере преди края на войната. Факт е обаче, че последствията вече са катастрофални.
Заместник-министърът на външните работи на Украйна Андрий Мелник определи скъсването на стената на язовир "Нова Каховка" като "най-тежката екологична катастрофа в Европа след Чернобил".
Ефектът на това бедствие е огромен и засяга от наличието на питейна вода и вода за земеделието, през нуждата от евакуация на цивилни и удавянето на множество животни, та до тежко замърсяване на околната среда.
Щетите засягат райони на юг и север от водоема, където нивата на водата спадат. Срутването на стената е оставило без достатъчно вода 94% от напоителните системи Херсонска област, 74% в Запорожие и 30% в Днепропетровск, според украинското министерство на земеделието.
Според областния управител на Херсонската областна военна администрация Олександър Прокудин два дни след наводнението около 600 квадратни километра от района на Херсон са напълно залети, като 68% от наводнената територия е от страната под руски контрол.
Общо над 3000 цивилни са евакуирани от двете страни на реката, а повече от 40 000 души остават застрашени в целия район. Няколко десетки села са частично или изцяло под вода.
Поне трима души са загинали от украинска страна, докато руските власти съобщават за най-малко петима при тях. Все още не е ясен броят на изчезналите.
На първо време най-критична изглежда ситуацията с достъп до питейна вода. ООН предупреждава за екологична катастрофа, която може да има тежки хуманитарни последици за стотици хиляди хора, а на терен вече действат международни екипи, които осигуряват питейна вода, филтри, генератори на ток, помпи и друго оборудване за подслон.
Друго непосредствено притеснение са различните видове мини. През последните месеци руската армия изгражда минни полета от своята страна като компонент от отбраната и противодействие срещу евентуален украински десант.
Сега обаче наводненията са разрушили защитните линии. В момента стотици, вероятно хиляди противопехотни и противотанкови мини са изровени и отнесени от водата в незнайни посоки, създавайки опасности не само са местните жители, но и за всички спасителни екипи, които действат в момента по поречието на Днепър.
"Мините, в зависимост от тяхната форма и градивни материали, могат да плуват с километри надолу по течението. Особено мини с пластмасов корпус", твърди Ерик Толефсен, ръководител на Отдела за за разоръжаване към Международния комитет Червен кръст. "Преди знаехме къде са опасностите, а сега не. Рискът ще се влоши, когато водата се отдръпне. Такива мини могат да бъдат опасни в продължение на десетилетия".
Добрата новина е че щетите в язовирната стена не са оказали влияние върху охлаждащите системи на Запорожката АЕЦ, тъй като тя разчита и на други източници на водоснабдяване. Според Международната атомна агенция електроцентралата има достатъчно алтернативни варианти за следващите няколко месеца, но все пак предупреждава, че ситуацията в района "остава много несигурна и потенциално опасна".
И докато рисковете от ядрено замърсяване остават минимални, то не така стоят нещата с химическото.
Дотук се оценява, че над 150 тона индустриални масла от турбините на ВЕЦ "Нова Каховка" са замърсили река Днепър, а в електроцентралата има опасност за още 250 тона химикали.
Наводнението в по-широк план ще окаже катастрофален ефект върху цялата екосистема по долното течение на четвъртата най-дълга река в Европа. Между язовира и Черно море са разположени два национални парка и един природен резерват с множество застрашени застрашени видове.
Заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси на ООН Мартин Грифитс определя срутването на язовирната стена като "най-значимият инцидент с щети върху гражданска инфраструктура" от началото на войната досега, който ще съсипе земеделието в целия регион.
Украинското министерство на земеделието очаква 10 000 хектара (25 000 акра) земеделска земя да бъдат наводнени по контролирания от Киев десен бряг, превръщайки през следващите години "в пустиня полетата на Южна Украйна." Подобна е ситуацията и в контролираната от Русия част.
"Щетите от наводнението ще направят непоносимо по-труден живота за онези, които вече страдат от конфликта", смята Грифитс.
