Неслучайно наричат това място "Дяволски рай". Далеч не всеки може да оцелее тук, високо в Андите.
Толкова високо, че няма да може да диша нормално - Ринконада в Перу се намира на 5100 метра над морското равнище и е най-високото постоянно населено място на света.
Разреденият въздух обаче е само част от проблема. Причината хората да живеят толкова високо са златните залежи в планините наоколо, които карат миньорите да се стичат тук. Но комбинацията от пари и отдалеченост правят Ринконада опасно място, където цари безвластие и беззаконие.
Не е напълно ясно колко е населението на "Дяволския рай" - броят на обитателите на тази екстремна височина зависи от цената на златото. Смята се, че те са около 50 хиляди, като населението се е увеличило драстично в началото на XXI век заради ръста на цената на благородния метал с над 200% - тогава National Geographic изчислява, че те са около 30 хиляди.
Златната треска и търсенето на препитание карат хиляди отчаяни миньори - не само от Перу - да поемат рисковете на ужасяващия живот в Ринконада.
Там няма течаща вода, канализация и сметопочистване, дори електричеството е прокарано в началото на този век. Нивата на насилие са огромни.
Търсачите на злато като начало трябва да се пригодят към екстремната височина. Ринконада се намира в Андите, в южната част на Перу, близо до границата с Боливия, под връх Ананеа. На 200 км е от град Пуно, а пътят дотам е частично асфалтиран и безкрайно лош.
На височина от около 5100 метра наличието на кислород във въздуха е почти наполовина в сравнение с морското равнище.
За човек, който не е роден на по-голяма височина или не е прекарвал време на такава, това значи ускорени дишане и сърдечен ритъм, с които организмът се опитва да си набави липсващия във въздуха кислород.
"На височина от около 4500 метра в едно вдишване има около 60% от кислорода в сравнение с морското равнище, което е голям стрес за тялото", обяснява пред Live Science Синтия Бел, професор по антропология от университета Case Western Reserve в Охайо, САЩ.
На такова надморско равнище някои хора може да развият тежка височинна болест - с главоболие, умора, гадене, липса на апетит.
Това обикновено обаче трае седмица до две, през които организмът успява да се адаптира, сърдечният ритъм се успокоява, а тялото започва да произвежда повече хемоглобин и червени кръвни телца, за да компенсира по-малкото кислород.
Миньорите, които отиват в Ринконада, успяват да се адаптират, но пък около една четвърт от тях развиват друго състояние - хронична височинна болест, при която кръвта е по-гъста заради голямото количество червени кръвни телца. Резултатът е умора, затруднено дишане и болки.
Затова и не е случайно, че обитателите на миньорското поселище постоянно дъвчат листа от кока, които облекчават симптомите на височинната болест и помагат при постоянната умора.
Липсата на кислород е един от малкото проблеми на хората там. Околностите на поселището са заринати в боклук, тъй като сметопочистване няма. Миньорите рискуват ежедневно, слизайки под земята, за да търсят злато, но постоянно се подлагат и на въздействието на живака, с помощта на който извличат златото от рудата. Те вдишват изпаренията, както и газовете от експлозиите, с които се отварят нови шахти.
Всичко наоколо е отровено от живак - земята, въздухът, водата от ледника и снегът, който на тази височина може да пада и през лятото. Натравянето с живак може да има отражение и върху нервната система и да доведе до превъзбуда, безсъние и психотични реакции. Това, според някои, може да обясни и високите нива на престъпност и насилие в града.
Още по-брутален е начинът, по който опитват да изкарват пари на това опасно място. Много от живеещите там работят в нелегални мини. Формата на полагане на труд се нарича качорео - наемниците работят без заплащане 30 дни, а на 31-вия имат правото да работят за себе си и да приберат златото, което открият.
Обикновено принципът е, че могат да извадят от мината толкова руда, колкото са в състояние да носят на раменете си. Дали тя е златоносна или не - разбират по-късно, но така работи жестоката система тук. Компенсация, донякъде, е и това, че докато са на работа, миньорите често прибират за себе си и обещаващо изглеждащи парчета скала, които изнасят скрити в джобовете си.
Малките кражби се смятат за част от системата и за причина част от миньорите да не одобряват отмяната на качорео, особено ако вместо това ще поучават мизерните заплати в Перу.
Държавата и законът почти отсъстват в Ринконада.
Доста от мините са незаконни, което освен всичко друго ги прави и по-опасни за работа. Повечето от златото, което се извлича, отива на черния пазар.
Пред "Ню Йоркър" лекар от медицинския център в града разказва преди години, че около 30 души годишно умират при инциденти в мините - от експлозиви, при пропадания или от задушаване.
70 обаче си отиват от насилствена смърт - стрелба, намушвания, удушаване и всевъзможни резултати от побоища по баровете и обири.
В селището има и полицейски участък, но не изглежда блюстителите на закона да успяват да опазят реда.
В нощните клубове процъфтяват проституция, включително и с малолетни, трафик на хора, обири и убийствата не са изключени.
Всъщност именно надморската височина спасява града от още повече жертви от потенциална епидемия, породена от липсата на канализация и санитарни условия.
На 5000 метра и в най-топлите месеци максималната температура е около 10 градуса, а през зимата пада доста под нулата. Това спира до известна степен разпространението на зарази.
И отвъд всички абсурдни, може би най-нелепото нещо около Ринконада е не друго, а името на ледника над поселището, който се нарича Le Bella Durmiente - Спящата красавица.
Добре че "спи", че да не види какво се случва в градчето.
