Антарктика има особен цвят. Там, на това магическо място, разбираш, че нищо не е само бяло, само синьо или само черно. Нюансите на тези три цвята се смесват в десетки вариации, превръщайки пейзажа в "извънземен".
На о. Ливингстън около 90 % от сушата е покрита с ледници, които на места достигат до над 500 метра дълбочина.
Ледените стени, които се движат съвсем бавно в посока на океана и с грохот се сриват в него, са обект, както на възхищение, така и на сериозни научни изследвания.
Една от моите задачи в Антарктика беше да оказвам логистична подкрепа за безопасно проникване и изследване на вътрешността на ледниците.
В свободното си време съм спелеолог и тъй като в изучаването на вътрешността на ледниците се използват техники от спелеологията, приех с готовност и вълнение това нестандартно предизвикателство. А то ме отведе на място, което най-точно мога да опиша като Замръзнало кралство. Но всичко по реда си.
Двама български млади учени от БАН - гл. ас. д-р Йорданка Донкова и инж. Цветан Паров в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция изследваха вътрешността на ледниците и степента, в която слънчевата активност влияе върху въздушните течения и оттам - на топенето.
Д-р Кремена Георгиева е участник в 33-ата Българска антарктическа експедиция. Тя е ESG мениджър в голяма търговска верига и е в базата, за да работи по проекти, които ще разширят подкрепата за българската полярна мисия. В поредицата "Полярни хроники" споделя моменти от необикновеното пътешествие.
С Йорданка буквално се разминахме на антарктическия остров Кинг Джордж, тъй като тя беше част от четвъртата група на експедицията и аз останах втори човек за довършване на изследването на терен.
В рамките на престоя ми трябваше да влезем с Цветан в трите изследвани от тях ледника около българската база - Перуника, Контел и Джонсънс - и да извадим апаратурата, която те бяха поставили месец преди това в различни процепи на дълбочина до 30 метра.
"Ние сме тук от началото на януари и успяхме да реализираме най-дългото изследване на вътрешността на антарктически ледници в световен мащаб. Поставихме 18 сензора на различна дълбочина във вътрешността на два от ледниците - Перуника и Джонсън - и един в периферията на Контел", разказва Цветан.
"Това изследване надгражда миналогодишното и ни дава възможност да направим сравнение и паралелни изчисления", казва още Цветан.
И продължава: За съжаление това, което отчитат данните е, че на Перуника точката на замръзване се е смъкнала за една година с още 7 метра навътре и някои пукнатини, които миналата година бяха с ширина 2 метра, сега са 5-6 метра широки. При останалите два ледника не се отчита такава промяна и толкова осезаемо топене в челото на ледника.
Освен в научното изследване, с Цветан трябваше да окажем подкрепа и на всички останали участници в експедицията, които искат да снимат, да разказват и да показват на света какво представляват ледниците.
Така, почти всеки ден след закуска се отправяхме към някоя от ледниковите пукнатини, чрез които ледниците разкриваха малка част от своите ледени замъци.
Поради краткото време на о. Ливингстън и амбициозните цели, които си бяхме поставили, нямаше никакво време за губене и още в първите часове от престоя ми на базата взехме джаджите (както ѝ викаме на екипировката) и се отправихме към най-близкия ледник - Перуника.
Перуника е част от огромното ледено поле "Балкан" с площ от близо 60 кв. км, разположено в близост до българската база св. Климент Охридски.
Този ледник е от континентален тип и представлява огромна ледена пустиня, която в предната си част е силно набраздена от пукнатини и дренажни системи, а в основната си част е равна и гладка - там той трупа маса и балансира топенето от периферията.
Първото ми влизане в този "леден замък" е нещо, което ще помня винаги.
Конкретната цепнатина беше с дълбочина около 20 метра, но това, което започна да се разкрива още в първия метър, взимаше дъха и щедро пълнеше душата. С всеки метър палитрата преминаваше от бяло-сива в синкаво-тюркоазена.
Пластовете замръзнала сладка вода разкриваха пред мен гледка, "рисувана" хиляди години. Малки замръзнали балончета с въздух, частици пепел от различните изригвания на близкия вулкан Дисепшън и красиви ледникови образования превръщаха ледения замък във величествено природно творение.
Подобна беше еуфорията и при влизането в другия ледник - Джонсън.
Той е от алпийски тип и заема изцяло формата на долината между два скални отвеса. Същият по структура е и Контел. Двата ледника са нашата "естествена ограда" към съседите ни - испанската научноизследователска база "Хуан Карлос I".
Подготвени предвидливо с по-дълго въже, влязохме във вътрешността на Джонсън до повече от 30 метра. Колкото по-навътре се пускахме, толкова синьото ставаше още по-наситено, ледниковите форми - по-разнообразни, а отвесните стени заприличваха на стъкло - без възможност да задържат острия връх на котките ни.
На тази дълбочина топене нямаше, движението на въздуха почти не се усещаше и сякаш времето беше застинало пред величието на ледника.
До Контел отидохме в самия край на престоя ни на Ливингстън, в едно друго безвремие. Сутринта в района на базата имаше много силна буря, която изглеждаше, че ще продължи с дни. Но времето в Антарктика е непредсказуемо - в случая, непредсказуемо добро.
По обяд вятърът утихна, облаците се разчистиха, ние взехме шейната и снегоходките и право към билото на ледника. Там горе, на близо 2 км във вътрешността на о. Ливингстън, Антарктика се разкри пред нас с цялото величие на ледената си красота.
Планинската верига Тангра, заливът Емона на българската база, ледените полета Хърд и Балкан.
Опитах се да снимам, но това е от онези гледки, които не могат да бъдат предадени на снимка.
Запечатваш ги в сърцето си за цял живот. Мисля, че точно тук, в този момент разбрах защо някои от първоизследователите на това далечно място го наричат "Ледената любовница".
"Антарктида е любов", казват други. Напълно се съгласявам с тях.
---
Прочетете етапите на пътешествието до момента:
1. Най-любопитното от багажа на българския полярен изследовател
2. Пунта Аренас - портал към Антарктика
3. Магелановите пингвини, които изразяват любовта си хванати "за ръце"
5. Свободата да плаваш в Антарктика
6. Антарктическата България - парче гордост на края на света
