Осем опечалени семейства най-накрая получиха чаканите с години отговори за смъртта на близките си, след като серийният убиец от Гилго Бийч Рекс Хойерман се призна за виновен за убийството на осем жени в съда в окръг Съфолк, щата Ню Йорк.
62-годишният архитект от Масапекуа Парк направи самопризнанията си в съдебна зала, пълна с журналисти, полицаи и близки на жертвите.
Част от тях се разплакаха, докато той описваше убийствата. Хойерман призна, че е удушил осем жени, а след това е разчленил част от телата им, преди да ги изхвърли на различни места на Лонг Айлънд в периода между 1993 и 2010 г.
Той се призна за виновен за убийствата на Мелиса Бартелеми, Меган Уотърман, Амбър Костело, Морийн Брейнард-Барнс, Джесика Тейлър, Валери Мак и Сандра Костиля.
Освен това призна и убийството на Карън Вергара, която изчезва през 1996 г., а останките ѝ са идентифицирани едва през 2023 г. чрез генеалогичен ДНК анализ. Досега Хойерман не беше обвинен за убийството ѝ.
Самопризнанията му идват след години отричане и твърдения, че е невинен.
Делото срещу архитекта трябваше да започне през септември, но вместо това той прие споразумение с прокуратурата, по силата на което ще получи няколко доживотни присъди без право на условно освобождаване, ще се откаже от правото си на обжалване и ще сътрудничи на звеното за поведенчески анализ на ФБР.
Присъдата му официално ще бъде произнесена на 17 юни.
С това признание се затваря една от най-мрачните и дълги криминални истории в съвременната история на САЩ.
Профилът на серийния убиец
Повечето от жертвите му са били млади жени, предлагащи ескорт услуги. Хойерман е прекарвал часове в разглеждане на обяви в сайтове като Craigslist и вече затворения Backpage в търсене на подходящи жертви.
За най-ранните му жертви от 90-те години (като Сандра Костиля) се смята, че контактът е бил по-директен - чрез посещение на места, известни с улична проституция в Ню Йорк, преди масовото навлизане на интернет обявите.
Той е избирал жени, които са работили извън официалните агенции, често сами и без охрана, което ги е правело по-лесни мишени. Повечето жертви са били с нисък ръст (под 160 см) и дребна фигура, което вероятно му е давало чувство за пълно физическо надмощие.
Почти винаги е планирал срещите за моменти, в които съпругата му и децата му са били извън щата на почивка. След първоначалния контакт по телефона Хойерман е уговарял лична среща.
Той е примамвал жертвите в дома си в Масапекуа Парк, като ги е уверявал, че мястото е безопасно, тъй като е в спокоен семеен квартал. В други случаи е наемал стаи в хотели или е използвал колата си.
Разследването разкрива, че Хойерман е правил хиляди търсения в интернет, свързани с жертвите си и техните семейства, преди и след убийствата. Той е проучвал навиците им, за да разбере дали някой ще ги потърси веднага след изчезването им.
Разследването на убийствата от Гилго Бийч
Всичко започва да се разплита през 2010 г., когато полицията издирва изчезналата Шанан Гилбърт в района на Ocean Parkway на южното крайбрежие на Лонг Айлънд.
Вместо нея разследващите попадат на останките на четири млади жени - Морийн Брейнард-Барнс, Мелиса Бартелеми, Меган Уотърман и Амбър Костело. Телата им са открити в една и съща зона, увити в зебло, и по-късно стават известни като "Четворката от Гилго".
През следващите години разследването се разширява. Останки на други жертви са открити край плажа Гилго, по Ocean Parkway, на Файър Айлънд и в района на Хамптънс.
Така постепенно се очертава картина на престъпления, извършвани в продължение на почти две десетилетия.
Въпреки огромния обществен интерес, документалните поредици и филма Lost Girls на Netflix, случаят буксува повече от десет години.
Пробив в разследването
Пробивът идва едва през 2022 г., когато нова оперативна група, сформирана от окръжния прокурор на Съфолк Рей Тиърни, започва да преглежда отново старите доказателства с помощта на нови технологии и по-системен подход.
Една от първите важни следи идва по случая с Амбър Костело. Свидетел си спомня, че е видял автомобил Chevrolet Avalanche от първо поколение - модел, какъвто Хойерман е притежавал по това време. Това насочва разследващите към него.
Кръгът около него се затяга, когато разследващите започват да проверяват данните от мобилните телефони и клетъчните кули.
Така те установяват, че анонимните телефони, използвани за контакт с жертвите и за тормоз над техните близки, многократно се локализират около дома на Хойерман в Масапекуа Парк и около офиса му в Манхатън.
Според прокуратурата той е използвал телефона на Мелиса Бартелеми, за да тормози семейството ѝ след убийството, а предплатен телефон, с който е звънял на близките на жертвите, е бил купен с личната му кредитна карта.
Решаващата следа обаче идва от ДНК анализа. Детективи проследяват Хойерман в Манхатън и го виждат да изхвърля кутия с остатъци от пица в кофа за боклук.
Генетичният материал от нея съвпада с мъжки косъм, открит върху платното, в което е била увита една от жертвите.
Разследващите откриват и женски косми, които чрез генеалогичен анализ са свързани със съпругата на Хойерман.
Самата тя обаче не е заподозряна за престъпленията - според властите тя е била извън града по време на убийствата, а космите вероятно са били пренесени неволно чрез дрехи или предмети.
Арестът на Рекс Хойерман и разкритията
Така се стига и до ареста на Рекс Хойерман през юли 2023 г., когато той е задържан пред офиса си в Манхатън.
Домът му е обискиран, като оттам са иззети стотици електронни устройства, около 300 огнестрелни оръжия, както и документи, които според прокуратурата описват планове за убийства, начини за избягване на разкриване и дори "уроци", извлечени от предишни престъпления.
Намерен е и своеобразен "чертеж" на убийствата - списъци със задачи и напомняния за ограничаване на шума, почистване на телата и унищожаване на доказателства.
Анализът на намерените мобилни устройства от дома на Хойерман показва, че той е бил в контакт с част от жертвите непосредствено преди те да изчезнат.
В интернет търсенията му разследващите откриват интерес към насилствено съдържание, към самите жертви и техните близки, както и към собственото му разследване.
"Този имейл акаунт е използван също за търсене на подкасти и/или документални филми за разследването, както и за многократно разглеждане на стотици изображения на убитите жертви и членовете на техните семейства", пишат прокурорите.
"Особено показателно е, че подсъдимият Хойерман е търсил и статии за самата работна група, която го разследва", се допълва още там.
Първоначално архитектът е обвинен за убийствата на Бартелеми, Уотърман и Костело, а по-късно обвиненията са разширени и към Брейнард-Барнс, Тейлър, Мак и Костиля.
Той остава в ареста без право на гаранция, като прокуратурата се позовава на "особено жестокия характер" на престъпленията. До последно обаче Хойерман твърди, че е невинен въпреки всички разкрития на полицията.
Какво го е накарало да промени позицията си
Обяснение защо Хойерман внезапно е променил позицията си даде неговият адвокат Майкъл Дж. Браун. По думите му решението е било продиктувано от два основни фактора.
Първият е желанието да пощади семействата на жертвите и собственото си семейство от тежък и изключително подробен съдебен процес.
"Той със сигурност искаше да спести на семействата на жертвите изпитанието на един процес, както и на собственото си семейство - това определено беше фактор", каза Браун.
Втората причина, според защитата, са били две ключови решения на съдия Тимъти Маци - допускането на всички ДНК доказателства и отказът обвиненията да бъдат разделени в отделни процеси.
Браун допълни, че като част от сделката Хойерман ще сътрудничи на звеното за поведенчески анализ на ФБР и по други случаи на серийни убийства, включително за по-доброто разбиране на мотивите зад действията му. Според адвоката признаването на вина може също да предпази съпругата и дъщеря му от евентуална отговорност по настоящи и бъдещи граждански искове, заведени от семействата на жертвите.
Попитан дали Хойерман изпитва съжаление за престъпленията си, Браун отговори: "Надявам се... Очаквам при произнасянето на присъдата да каже нещо."
