В бъдещето полицейски отряди и такива за превенция на престъпността може да започнат да наблюдават ниво на замърсеност на въздуха в градовете, за които отговарят, и да изпращат повече свои сили към зоните, където замърсяването е най-голямо в даден ден. Макар това да звучи като сюжет на научнофантастичен филм, скорошни изследвания показват, че може да се окаже и смислена практика.
Причината са резултатите, които показват връзка между замърсяването на въздуха и много други проблеми при хората – като погрешна преценка, проблемни с душевното здраве, по-слабо представяне в училище и, може би най-тревожното, по-високи нива на престъпността.
Тези разкрития стават още по-притеснителни с оглед на това, че повече от половината от населението на света днес живее в градска среда, а от Световната здравна организация (СЗО) посочват, че 9 от 10 души редовно дишат въздух с опасни нива на замърсяване.
Това замърсяване "убива" около 7 милиона души годишно, но въпросът е дали скоро ще може към това число да прибавим и случаи на убийства, извършени от хора?
През 2011-а изследователят от Лондонското училище по икономика Сефи Рот започва да размишлява върху многото ефекти от замърсяване на въздуха. Той е наясно с негативното отражение върху здравето, нарастващите посещения в болници и повишаващата се смъртност. В същото време си мисли, че може би има и други вредни влияния върху живота ни.
Като за начало започва с търсене на това дали замърсяването на въздуха има отражение върху познавателните ни способности.
Рот и екипът му наблюдават ученици, които имат тестове в различни дни. Измерват и какво е било нивото на замърсяване на въздуха в тези дни. Всички други променливи са същите – на изпитите се явяват ученици със сходно образователно ниво, на същото място, но в продължение на няколко дни.
Изследователят открива, че разликите в резултатите са значимо различни. Дните с най-мръсен въздух съвпадат с най-лошите резултати от тестовете, без това влияние да се усеща в предхождащите или последващите дни. В дни с най-чист въздух, учениците се представят по-добре.
За да определи дългосрочните ефекти, Рот проследява влиянието през следващите 8 до 10 години по-късно. Оказва се, че тези, които са се представили най-лошо в дните с най-мръсен въздух, са се озовали в университет с по-нисък рейтинг, следователно изкарват по-малко пари, тъй като конкретният изпит се е оказал от важно значение за бъдещето им образование. През 2016-а друго изследване подкрепя първоначалните открития на Рот - че замърсяването на въздуха може да доведе до по-ниска продуктивност.
Така през 2018-а той и екипът му анализират данните за престъпления за период от две години. Данните са от 600 избирателни района на британската столица Лондон. Анализът показва, че в дните с по-мръсен въздух се извършват повече дребни престъпления – както в бедните, така и в богатите райони.
Макар че трябва да сме внимателни, когато си вадим заключения за зависимости като тези, авторите на изследването виждат някакво доказателство за наличието на връзка.
Като част от същото проучване те сравняват определени зони като следят нивото на замърсяване на въздуха. Вредните частици все пак се движат в зависимост от посоката на вятъра и се озовават в различни части на града. Ежедневно екипът следи къде се намира този мръсен въздух и откриват, че там престъпността се увеличава. Дори по-леки повишавания на замърсеността на въздуха – такива под допустимите нива - са довели до негативна промяна.
При изследването на Рот не е открит по-сериозен ефект върху тежки престъпления като убийствата и изнасилванията, но друго изследване от 2018-а показва възможна връзка. То е оглавено от Джаксън Лу от Масачузетския технологичен институт (MIT), а в рамките му са изследвани данни от девет години и над 9000 града в САЩ.
Така учените откриват, че "замърсяването на въздуха предрича шест основни категории престъпления", в това число убийства, изнасилвания, грабежи, кражби на коли и нападения.
Градовете с най-замърсен въздух имат и най-високи нива на престъпност. В това изследване влизат и други фактори – като населението, заетостта, възраст и пол, но въпреки това замърсяването се оказва основният предвиждащ фактор за по-голямата престъпност.
Допълнителни доказателства има и в изследването на "престъпното поведение" (в това число измами, кражби, вандализъм и употреба на забранени вещества) при 682-ма юноши. Даяна Юнан и колегите й от Университета на Южна Калифорния следят специално нивото на ФПЧ2,5 (фини прахови частици, които са с около 30 пъти по-малки от широчината на човешки косъм). Взимат предвид и натрупващия се ефект от това да си изложен на тези замърсители в период от 12 години.
И отново – лошото поведение може да се наблюдава в зони с по-замърсен въздух.
За да провери дали тази връзка не може да бъде обяснена просто от социоикономическия статус на младежите, екипът на Юнан също така следи фактори като родителско възпитание, бедност, нивото на квартала и много други фактори. Така изолира ефекта от фините частици в сравнение с другите неща, които могат да повлияят върху престъпността.
Юнан коментира, че откритията й са особено тревожни с оглед на това, че поведението на един човек в юношеските му години е добър индикатор за това как ще се държи като възрастен. При юношите с лошо поведение е по-вероятно да се представят по-зле в училище, да не могат да си намерят работа, когато пораснат, а са по-податливи и на злоупотреба с вредни вещества. Това означава, че е нужна намеса в по-ранен момент.
Мръсен въздух в Делхи, Индия. Снимка: Getty
Има различни механизми, които да обяснят как замърсяването на въздуха се отразява върху морала ни.
Лу, например, показва, че дори самата мисъл за замърсяването може да повлияе върху психиката ни заради негативните асоциации, които предизвиква.
Разбираемо е, че изследователите не са имали възможност да изложат участници в изследване на вредни частици. Заради това са избрали следващия (и етичен) най-добър вариант. Те показват както на американци, така и на индийци снимки на крайно замърсен град. Казват им да си представят, че живеят там, за да ги накарат психологически да преживеят ефектите от замърсяването.
Става ясно, че дори само мислейки за това, участниците са станали по-тревожни и фокусирани върху себе си – две реакции, които могат да доведат до увеличение на агресивното и безотговорно поведение. Изводът на Лу, с оглед на това, че заради механизмите за самозащита тревожността може да предизвика насилие, е, че замърсяването на въздуха може да има негативно отражение върху поведението.
При допълнителни експерименти става ясно, че участниците от "замърсените" условия е по-вероятно да излъжат при някои дадени им задачи или да надценят представянето си, за да получат награда.
Възможно е обаче да има и други причини за тези ефекти. Когато дишате замърсен въздух, това се отразява върху количеството кислород, което имате в тялото си в даден момент. В резултат може да доведе до по-малко "добър въздух", който да отива към мозъка. Може да раздразни носа, гърлото, да предизвика главоболие – всяко едно от тези неща може да смъкне нивото на концентрация.
Освен това е ясно, че да си изложен на различни замърсители може да доведе до възпаление в мозъка и да увреди структурата му и невралните връзки. Юнан пита какво може да се случи, ако тези ефекти засегнат предната част на мозъка, важна за контролирането на импулсите ни и нашия самоконтрол.
Освен да доведе до по-висока престъпност, това може да доведе и до проблеми с душевното здраве.
Изследване от март 2019 г. показва, че тийнейджъри, изложени на замърсен въздух, са по-застрашени от психотични епизоди като чуването на гласове или параноя. Тези заключения обаче не са окончателни, макар да кореспондират с други изследвания, търсещи връзка между мръсния въздух и психичното здраве.
И докато в много държави се очаква по-строго законодателство или правителствена намеса за намаляване на замърсяването, на места вече са взети позитивни мерки. Например Калифорния, където регулациите са довели до по-малко замърсяване и, по-интересното, до по-малко престъпност. Юнан обаче подчертава, че не се знае дали това е съвпадение, или не.
Сефи Рот от своя страна посочва, че може да се направи още много повече и чистият въздух е в ръцете не само на властите, но и на всички граждани – свързан е с това какво купуваме, как се придвижваме от едно място до друго и пр. Решението според него е да се търси начин все повече хора да бъдат информирани за рисковете от мръсния въздух, за да се включат в борбата с него.
През това време не ни остава друго освен да следим кога въздухът е най-мръсен, за да избягваме една или друга дейност – като шофиране или спорт на открито. От всичко това ще спечелят телата, мозъците и дори поведението ни.
