Случвало ли ви се през зимата да се почувствате сякаш сте затъпели? Трудно ви е да се съсредоточите и имате адски неприятното усещане, че не можете да разчитате на мозъка си?
Не откачайте - от студа е, и това е напълно естествена реакция на тялото - като треперенето, настръхването и ледените ръце.
Какво обаче стои зад тези физиологична реакция, как отговаря организмът при студ, и най-вече - при каква температура започват промените - за това ще ви разкажем тук.
Колко студено е студено и на кой етап става опасно
Когато се касае за температура, основната цел на тялото ни е да поддържа 37 градуса на торса - там, където са жизненоважните ни органи. При намаление на външната температура започват да се задействат редица предпазни механизми, чиято цел е да съхранят именно температурата в областта на гръдния кош, коремната кухина и на мозъка.
Установено е, че защитният процес започва още при 18 градуса околна температура - ако не сме облечени подобаващо и например сме по къс ръкав и шорти и не ни грее слънце.
Едно от първите неща, които тялото започва да прави, е да задейства терморецепторите на кожата. Те пращат сигнали до хипоталамуса в мозъка, който е отговорен за регулирането на телесната температура.
Ако температурата на кожата падне под 37 градуса, хипоталамусът реагира като кара кръвоносните съдове по периферията на тялото да се свиват. Това намалява кръвния поток към кожата и крайниците - така през тях се губи по-малко топлина. Процесът се нарича вазоконстрикция.
Целта е да се поддържа топла кръвта, която захранва жизненоважните органи, но така се подлага периферията - пръсти, нос и изложена на студа кожа - на по-висок риск от измръзване заради липсата на кръвоснабдяване. Това е и причината най-често да ни е студено на ръцете и краката.
При жените това е по-осезаемо - естрогенът кара кръвоносните съдове в ръцете и краката им да се свиват повече и съответно нежният пол по-бързо и в по-голяма степен страда от студени крака и ръце.
Със свиването на кръвоносните съдове в периферията, в торса се събират и повече течности. Така заради намаления кръвен поток към кожата, ръцете и краката може да се стигне до увеличаване на кръвното налягане - едно и също количество кръв циркулира на по-малка площ.
Това води и до ускорена работа на бъбреците, които трябва да филтрират излишните течности в кръвта, за да се намали обемът ѝ и да се регулира кръвното налягане. Резултатът е и по-често уриниране.
При хора със здрава сърдечно-съдова система тези естествени промени не са опасни, но при тези с подобни заболявания предпазният механизъм може да е опасен. Повишеното кръвно налягане увеличава работата на сърцето, което в един момент не може да се справи.
Освен това при по-ниски температури кръвта се сгъстява и може да се стигне до образуване на тромби и съответно - инфаркт или инсулт. Неслучайно те се повече в студено време.
При тази температура започва и настръхването на космите на тялото в опит да се осигури изолация от външната температура.
Затова и е прието, че температурата у дома трябва да е поне 18 градуса - както за комфорт, така и за избягване на излишни рискове при хората със сърдечно-съдови заболявания.
С падането на температурата тялото започва да пести енергия. Нервната система се забавя, както и импулсите, които задвижват мускулите. Освен това започва по-ускорено разграждане на въглехидратите, за да се произвежда млечна киселина. Целта и на двете е да се забавят движенията на тялото, за да може то да запази повече енергия, с която да се топли.
При около 10-12 градуса околна температура, ако не сме подходящо облечени, започва една от най-изразителните реакции - треперим и дори да ни тракат зъбите. Така тялото се опитва да се затопли само като гори калории и ги превръща в енергия и съответно - топлина.
Този процес обикновено се задейства, когато температурата на тялото падне под 35,5 градуса. Тогава хипоталамусът праща сигнали, за да задвижи мускулите, при което тялото започва да изгаря до 5 пъти повече калории, отколкото в спокойно състояние. Така скача метаболизмът и при горенето на калории се произвежда топлина.
Това е и началото на хипотермията - състоянието, при което организмът повече не е в състояние да поддържа нормалната температура и в най-важните си части.
Следва намаление на кръвния поток към мозъка, в резултат на което поради липсата на кислород и глюкоза преценката се замъглява, реакциите са забавени, мисленето е затруднено.
На този етап сърдечният ритъм е ускорен, а кръвното налягане - високо, но при понижаване на температурата или продължаващо излагане, пулсът и дишането също се забавят, появява се усещане за огромна умора.
Ако не се вземат мерки, това може да доведе до летален изход.
Паралелно с това на местата, които не са предпазени от студа и особено пръстите на ръцете и краката, носа и бузите, започват промени и скача рискът от увреждане на недобре кръвоснабдените тъкани, т.е. от измръзване.
То може да започне само 5 минути след излагане на достатъчно мразовити условия - около и под нулата, или дори повече, ако има силен вятър. Кожата първо се втърдява, изглежда бляскава, побелява, а на по-късен етап може да потъмнее. При крайни степени на измръзване тъканите почерняват и умират.
За съжаление, с това отрицателните ефекти на студа не свършват - той идва и с по-голяма вероятност от настинки и вирусни заболявания като грип. Причините за това са няколко - при студено време хората стоят повече за закрито и по-рядко отварят прозорците, за да влезе свеж въздух.
Сухият студ освен това е добра среда за вирусите, в която те оцеляват по-дълго. При ниски температури и имунният отговор е по-слаб и вирусите се размножават по-лесно, когато навлязат в носа и по-леко преминават тази бариера.
Ако има нещо хубаво в целия този студ, то е, че след няколко месеца той ще си отиде.
