Любимата ми чаша с горещо кафе? Тук е.
Бележникът ми, без който не мога? И той е до мен. Верният ми лаптоп също ме очаква за още един ден, в който ще ми помогне да отметна всички задачи за деня.
Малко преди 9 сутринта през подобна сутрешна проверка минават толкова много хора - особено днес.
Работещите вече се настанят пред екрана, а по-големите ученици подреждат учебните си принадлежности и също пускат някое дигитално устройство.
Да, доскоро прекомерното седене пред монитора не за удоволствие, а по задължение, беше запазено за възрастните - родители или не, но дистанционното обучение изправи децата пред същото предизвикателство. А нали да си научат уроците си е тяхната професия.
Това представлява ежедневието на милиони българи - от ученици до всеки, чиято работа е свързана с повече от 8-часово взиране в екрана на монитор. Аз съм една от тях. Всяка сутрин очите ми - и не само моите, както уточних - се вглеждат в екрана и остават залепени за него до мига, в който навън вече се е стъмнило. А това със сигурност това носи своите негативни последици.
По обяд например ставам за почивка и вече усещам, че зрението ми не е в топ формата, в която беше сутринта, когато все още бях с чашата кафе в ръка. Докато хапвам обаче, ме обхваща страх да не изпусна нещо важно. Съвременният феномен не ме е пощадил и решавам, че ще прегледам какво се случва из социалните мрежи на смартфона си.
Пред очите ми преминават селфита, снимки на пейзажи, мемета... А после съм обратно пред монитора, за още няколко часа взиране в него и отмятане на задачите за деня.
Към края на работния ден положението със зрението ми никак не е розово.
Колко ли още са хората, които преминават през същото...
Хора, които вечер въпреки всички клетви, че няма да натоварват повече очите си, отново са с някое устройство в ръка. И при мен е така - или ще съм забравила рецептата, която искам да приготвя, и ще се наложи пак да пусна лаптопа, или някой приятел ще реши да си кажем едно бързо "Здрасти" в Zoom.
Този омагьосан кръг, в който преминава почти всеки ден, наскоро ми подсказа, че е крайно време да предприема спешни мерки и да се погрижа за зрението си. Синята светлина от мониторите и дисплеите е това, което вреди толкова - първоначално тихо и неосезаемо, но с течение на времето - все по-отчетливо.
Може и да не я чувстваме, но тя се излъчва от екраните на всички дигитални устройства, от смартфоните, през телевизора до компютърните монитори, и бавно, но безпощадно вреди на най-важната част от ретината - макулата.
Фината макула е изключително чувствителна към цветовете и особено уязвима от синия цвят, който, ако е в прекомерни количества, ѝ причинява силни щети. Това е причината синята светлина и особено системното излагане на нея да нанася сериозни увреждания.
Неслучайно са предупрежденията да не седиш твърде много пред някой монитор, защото "ще си развалиш очите".
Какво направих за себе си, за да предпазя очите си от синята светлина и пагубното ѝ влияние?
Наложих си да си давам почивка на всеки час - достатъчни са само няколко минути, но ефектът е учудващо добър. Хем се наслаждавам на красивата есен от прозореца, хем помагам на очите си. Пренареждам графика си така, че вечер да не зяпам в устройства и вместо това да се радвам на компанията на семейството си тук и сега.
Вместо да проверявам рецептата за вкусно ястие онлайн, решавам да включа въображението и изобретателността си и да сътворя нещо изцяло мое. Все повече вечери телевизорът и мониторите биват заместени от бордови игри, с които се забавляваме, а и тренираме мозъка си.
В някои случаи така се увличаме в сладки приказки, уютно сгушени на дивана, че осъзнаваме, че не ни трябва допълнително развлечение.
Напомням си и да посетя офталмолог в момента, в който имам оплаквания, но и за контролни прегледи.
Знам, че много от нас се страхуват да се обърнат към специалист - чичко доктор си остава страшен, независимо на колко години сме. Но работата пред компютър, която заплашва перфектното зрение, е достатъчен повод да преглътна страха си и смело да си запазя час.
В ежедневната грижа за очите си можем да включим и някоя друга малка хитрина, която идва в симпатично компактно пакетче. Такива са например удобните сашета на "Визикод", които са предназначени за възрастни и деца над 12 години.
Зад приятния им плодов вкус се крие умел помощник на зрението с внимателно подбрани активни съставки, които служат като защитен филтър за макулата.
Затова в някое от "междучасията", които вече споменах, разтварям сашето в половин чаша вода и смело и с усмивка отново обръщам очи към лаптопа.
На пръв поглед да придобиеш нови, по-щадящи за очите навици, сигурно ви звучи неизпълнима, но, повярвайте ми, всичко се случва с лекота.
Кафето сутрин е последвано от час в работни задачи, който се изнизва неусетно - така става, като си обичаш професията. Когато тези 60 минути изтекат, знам, че е време да отклоня поглед от монитора и да се насладя на пожълтелите тополи пред дома ми. Никак не ми е трудно да повторя този ритуал на всеки кръгъл час.
А вечер? Вечер е време да се съберем около масата със семейството - с приятни разговори и пореден дуел на "Монополи" и без нито един включен около нас дисплей.
