Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наследникът на Болт е италианец от Тексас, който трябваше да се помири с баща си, за да стане най-бързият мъж на света

Ламонт Марсел Джейкъбс изненада всички с триумфа си на 100 метра, с който постави и европейски рекорд Снимка: Getty Images
Ламонт Марсел Джейкъбс изненада всички с триумфа си на 100 метра, с който постави и европейски рекорд
Наследникът на Болт е италианец от Тексас, който трябваше да се помири с баща си, за да стане най-бързият мъж на света Снимка: Getty Images

Леката атлетика направи първите си големи стъпки в епохата след величествения Юсейн Болт.

Ненадминатият ямайски спринтьор вече е в историята и дойде време светът да се запознае с неговия съвсем неочакван наследник - Ламонт Марсел Джейкъбс.

Това е новият крал на 100-метровия спринт и главен герой в една невероятна олимпийска история за аутсайдера, превърнал се в шампион.

Макар че гордо развява италианското знаме, той е роден в Ел Пасо, Тексас, а баща му е бивш военен в американската армия и живее в Далас.

26-годишният Ламонт обаче се чувства италианец - израснал е на Апенините, където е родена майка му, и дори говори на развален английски.

В неделя спринтьорът спечели кралската дисциплина на Олимпиадата с време от 9.80 секунди и така влезе в историята с редица исторически постижения.

Благодарение на него, Италия спечели първата в историята си олимпийска титла в спринта на 100 метра при мъжете - пореден триумф за италианския спорт това лято.

С времето си от 9.80 Ламонт Джейкъбс постави европейски рекорд и донесе на Европа първа олимпийска титла в дисциплината от 1992-ра насам, когато златния медал грабна британецът Линфорд Кристи.

Преди 2021 г., най-доброто време на Джейкъбс на 100 метра беше 10.03 секунди, постигнато преди две години.

В началото италианецът се състезава в скока на дължина, и то без особен успех, а после преминава към спринта на 60 метра на закрито и към стоте метра на открито.

Тази година той стана европейски шампион на закрито на 60 метра, но въпреки това не беше поставян в сметките в Токио.

Зад триумфа на италианеца от Тексас се крие и лична история, свързана с неговия баща - войник, който се запознава с майка му Вивиана Масини още в тийнейджърска възраст.

Родителите се разделят, когато Ламонт-младши е едва на няколко месеца. Тогава майка му взима бебето и заминава за Италия. Затова и Джейкъбс винаги се е възприемал за италианец и така и не опознава баща си - до миналата година.

"Когато бях млад, имах мечта", обяснява Ламонт на своя несъвършен английски. "Да спечеля Олимпийските игри".

"Претърпях много, много загуби. Всички те ми помогнаха за случилото се през последната година и това е фантастично".

А какво се е променило, за да се превърнат пораженията в победи? Спринтьорът изтъква две неща:

"Имах проблеми с психиката. Когато дойдат големите моменти, краката ми не бягаха. Последните две години, особено по време на пандемията, работих здраво с психолог и тя ми помогна страшно много. Сега мога да бягам бързо и в такъв момент".

Другата основна промяна при него е решението да се сближи и помири с баща си.

"Ти си американец в кръвта си, трябва да говориш с него да дойде да те гледа на Олимпиадата", съветва го психоложката.

Джейкъбс се вслушва и опитва да потърси Ламонт-старши, който откликва. Оттогава двамата общуват и вече са по-близки, а преди финала на 100 метра бащата пише на сина си: "Ти си Ламонт Марсел Джейкъбс-младши. Ти можеш да спечелиш Олимпийските игри. С теб сме, обичаме те и те подкрепяме".

"Това беше много важно за мен", признава новият герой в спринта.

Джейкъбс достигна своя велик триумф броени секунди след като близкият му приятел и сънародник Джанмарко Тамбери стана шампион на скока на височина, съгласявайки се да подели титлата с Мутаз Есса Баршим от Катар.

"Спечелихме Олимпийските игри заедно!", ликуваше свръхемоционалният Тамбери.

"Струва ми се, че ще ми трябват 4-5 години, за да разбера какво се е случило", призна пък Джейкъбс.

Шокът наистина беше голям.

Дори в състезание без несъмнени фаворити (американецът Рони Бейкър беше кандидат за медал, както и китаецът Су Бинтян с най-доброто време в полуфиналите от 9.83), Ламонт изникна сякаш от нищото.

"Наистина нищо не знам за него. Но се справи фантастично", промълви американецът Фред Керли, който остана втори с 9.84 секунди.

Все пак пътят на италианеца до златото беше улеснен от няколко знакови отсъствия.

Действащият световен шампион Крисчън Колман изтърпява наказание заради пропуснати допинг тестове, а световният лидер за тази година Трейвън Бромел изненадващо отпадна на полуфиналите.

Естествено, нямаше го и най-големия. Юсейн Болт, властелин на Олимпиадата и на всякакви други големи състезания в спринта от 2008 г. нататък, се оттегли преди 4 години.

Ерата на неговата доминация пренаписа историята в спринтовите дисциплини и липсата му отвори огромна, зееща дупка.

На три поредни Олимпиади Болт беше пълният хегемон в мъжкия спринт и всички останали играеха само поддържаща роля.

"Той промени атлетиката завинаги", признава и новият шампион. "Но аз съм този, който спечели на Олимпийски игри след него и това е невероятно. Не мисля обаче, че сега е времето за сравнения между нас".

Световният рекорд на ямаеца от 9.58 секунди още стои като едно свръхчовешко постижение, което едва ли скоро ще бъде достигнато.

Но преди неделя най-доброто време на Джейкъбс беше 9.95.

А сега вече целият свят го познава.

 

Най-четените