"Атака" за ГЕРБ е това, което бе БЗНС за БКП. Уж различна партия, а все същата. Верен докрай крепител на властта на ГЕРБ. Самоотвержен до пълно обезличаване на стожер на мнозинството.
Година след сформирането на новата власт, "Атака" стои неотклонно до ГЕРБ, без видимо да получава нищо в замяна. И съвсем видимо губи електорат. Странната симбиоза може да има няколко обяснения.
А. Сидеров е купен доста добре и доста дългосрочно от Борисов.
Б. Сидеров е държан на примка от Борисов с нещо, което би могло да го съсипе отведнъж и завинаги.
В. "Атака" се снишава пред по-силния и кротко чака при провал да го замести като първа резерва.
Г. Сидеров и немалка част от електората на "Атака" са открили в Борисов своя голям вожд и доброволно са склонили глава да станат негови рицари.
Вариант "А" изглежда най-вероятен, "Г" - най-малко вероятен. Вероятни са и различни комбинации от всички варианти. Надали обаче до края на управлението - независимо при пълносрочен или предсрочен мандат, ще излезе наяве истинската причина за брачната вярност.
Не е ясно какво ще прави "Атака" в качеството й на политическа партия до края на мандата извън чинното гласуване заедно с ГЕРБ в пленарна зала. Досега партията напомняше за себе си, като се съревноваваше с ВМРО за закрилата на македонката с българско самосъзнание Спаска Митрова, с обречените опити на Волен Сидеров да намали лихвите по кредитите и с маккартисткото му размахване на пръст в ефир срещу журналистка от БНР.
Няма мегдан за крясъци срещу Тройната коалиция, защото Бойко Борисов и подопечните му в ГЕРБ от сутрин до вечер това правят по всички ефири.
Няма мегдан за крясъци и срещу президента, защото отношението на премиера към него е на приливи и отливи и Сидеров може само да следва нивото на водата.
Няма мегдан и за прекомерни крясъци срещу ромите, защото ГЕРБ е под зоркото око на ЕНП и на Еврокомисията. Няма как "Атака" да се проявява по-голяма загриженост за сънародниците в "изконните български територии", защото Бойко Борисов и Божидар Димитров никога не биха отстъпили лидерството по темата.
Невъзможна е и реторика в полза на "оскърбените и унизените" от прехода, защото в момент, когато кабинетът замразява заплати и пенсии (най-малко за година напред) това би било напълно антиправителствено поведение.
Електоралният срив на "Атака", отчитан от социолозите на национално ниво през последната година, се потвърди и на местни избори. Традиционно силната партия в Габрово спечели едва 3.38% на частичния вот за кмет на общината през юни. Какво ли ще е представянето на "Атака" на редовните местни избори следващата есен, след още година обезличаване като пригласяща на властта, но сама без власт?
Всъщност, голямата облага от безвластието на власт е, че хем си получаваш полагаемото ти се доволствие, хем не носиш отговорност за управлението. Саможертвеното обезличаване все пак си струва, ако безвластието на власт трае доста продължително. Чак десетилетия като при БЗНС по времето на БКП вече са химера, но и един пълен мандат не е съвсем за изпускане.
Разбира се, доволствието е само за Постоянното присъствие (управителния орган на БЗНС), а при горепосочения вариант А може да е и хипердоволствие. За партийните низини са площадните масовки, тук-там и някоя държавна службица, при липса на герберови кадри.
По времето на социализма изпълнителният орган на БЗНС бе по-известен като Постоянното присъствие на вечното отсъствие. Аналогичният орган в "Атака" се нарича Централен сбор. Името и без това е непопулярно и по би подхождал безенесарският ник от соца.
