Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой може да спечели и кой да загуби от третия мандат за кабинет

Възможността правителство да мине с него е малка, но играта тук е съвсем друга, като залозите за нея са големи Снимка: БГНЕС
Възможността правителство да мине с него е малка, но играта тук е съвсем друга, като залозите за нея са големи

Още преди президентът Румен Радев да е връчил втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ-СДС, големият въпрос в българската политика е един - кой ще вземе третият.

Ясно е, че ГЕРБ няма дори да опитат да излъчат правителство. В момента те нито разполагат с достатъчно сила, нито с подходящи партньори, и за това за тях едни нови избори сега са по-скоро шанс, отколкото заплаха. И много ясно заявяват това в изказванията си за "счупената държава".

Така че цялата интрига относно това дали може да се състави правителство в рамките на това Народно събрание се прехвърля върху третия мандат, който президентът сам избира на кого да даде.

А това може да отвори както шансове за някои формации, така и да създаде големи главоболия за други.

Преди да отпишем съвсем шансовете да се формира правителство с трети мандат, трябва да си спомним, че през 2005 г. един компромис в името на бъдещото тогава все още членство на България в ЕС събра в тройна коалиция победителят от изборите БСП, царистката НДСВ и предприемчивата ДПС.

Факт, днес ситуацията е доста по-различна и откровено по-сложна - най-малкото само три партии няма да стигнат, за да се оформи мнозинство. Междувременно нивата на неприязън, недоверие и откровена нетърпимост между отделните парламентарни групи са вероятно в най-високото си положение от 90-те насам.  

Именно това е и коренът на настоящата политическа криза - липсата на достатъчно разбирателство между достатъчен брой политически сили, за да се оформи управление, което да не се разпадне след само няколко месеца.

Снимка: Facebook, Kiril Petkov

През последната половин година страната беше управлявана от коалиция, чийто основни допирни точки бяха по отношение на нуждата от съдебна реформа и в общата им неприязън към бившите управляващи от ГЕРБ.

И когато управлението на страната беше подложено на натиск - безпрецедентен натиск, дошъл от глобалните процеси на инфлация и икономическа нестабилност покрай войната в Украйна - коалицията не успя да издържи и се счупи.

Условията, които доведоха до разпада на кабинета на Кирил Петков, не са се променили кой знае колко. И всеки опит да се събере управляваща коалиция ще се сблъска със същите проблеми.

Въпросът е дали има шанс някоя от силите в НС да успеят да съберат достатъчно подкрепа и да заобиколят натрупаните неприязън и недоверие?

Вече няколко политически сили заявиха готовност да преговарят за оформяне на мнозинство, въпреки неуспеха на първата политическа сила "Продължаваме промяната" (ПП). Нима те биха постигнали повече там, където формацията с най-много депутати се провали?

Истината е, че третият мандат, изборът на кого да бъде даден той и как различните политически сили след това ще отиграят ситуацията са все фактори, които могат да променят парадигмата на политическата ситуация в момента, да променят начина, по който избирателите гледат на отделните партии.

Или казано с други думи - третият мандат може да се превърне в една игра на пиар с много високи залози - за някои възможност да повишат подкрепата си, за други опасност да загубят точки пред избирателите си, а за трети - въпрос на влизане или изпадане в един следващ парламент.

Ако проектокабинетът на Асен Василев имаше една наистина точна оценка за ситуацията в момента, то това беше поставеният хоризонт от 6-9 месеца - просто цялата тази "шареност" на сегашния парлaмент създава твърде нестабилна основа, за да може едно правителство да изкара пълен мандат.

За този период от време обаче могат да бъдат гласувани всички необходими законови промени, необходими за усвояването на средства по Плана за възстановяване и развитие, както и да се задействат някои нужни реформи в различни сектори - от енергетиката до правораздаването.

В момента може би само една формация в това Народно събрание има евентуален потенциал да събере достатъчно подкрепа за организиране на ново мнозинство от поне 121 народни представители - "Демократична България".

По метода на изключването ДПС и "Възраждане" отпадат заради собственото им нежелание да се опитат да сформират кабинет в рамките на този парламент. БСП вече имат два неуспешни опита с трети мандат зад гърба си, а и нищо не се е променило в позицията на ДБ, че няма да подкрепят кабинет на червената партия.

Другата алтернатива - "Има такъв народ", успя да се изпокара с "Продължаваме промяната", преживя отцепвания в парламентарната си група, а цялостното поведение на партията може да бъде определено като непостоянно и твърде непредвидимо.

Снимка: БГНЕС

Междувременно, въпреки че обединението на "Да, България", ДСБ и "Зеленото движение" разполага само с 16 народни представители и е предпоследната политическа сила в този парламент, ДБ е онази група, която по странното стечение на обстоятелствата е в най-малко лоши отношения с останалите политически сили (от потенциалната коалиция).

Също така от ДБ могат да се намесят в скандала между "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" - не толкова като медиатор, колкото по-скоро като буфер, и да успеят да осигурят достатъчно подкрепа за състав на Министерски съвет, за да мине той на гласуване в парламента.

С една компромисна фигура за премиер от ПП и с достатъчно добра неформална договорка с ИТН подобно нещо може да се случи.

Стига обаче демократите да успеят да маневрират достатъчно добре между останалите си потенциални партньори. За целта се изисква невероятно сложен висш пилотаж в постигането на политически сделки, което честно казано не е най-типичното нещо за ДБ. Шансът все пак е налице.

За да го оползотворят обаче, от обединението ще трябва да убедят ИТН да дадат неформалната си подкрепа за един проектокабинет, в който ПП ще доминират, без тази подкрепа да е свързана с постове и делегирани сектори за партията на Слави.

Причината в случая е, че ПП отказват да работят заедно с ръководството на "Има такъв народ" и теглят това като червена линия за собственото си участие. От друга страна, без подкрепата на поне още няколко от депутатите на ИТН едно потенциално правителство няма как да мине.

Това може да не звучи като особено добра сделка за партията на Слави Трифонов, но тя не може и да бъде изхвърлена просто така, особено с оглед на последните данни от социологическите проучвания за сериозния спад в подкрепата за формацията.

Да, Слави не вярва на социолози, но в ИТН трябва да са напълно наясно, че след номера с оттеглянето от правителството, последвалото искане за оставка на шефа на парламента Никола Минчев, както и разцепването на парламентарната им група, няма как подкрепата в национален мащаб да не падне. При това до нива, които биха застрашили евентуалното им влизане в следващ парламент.

Това, от което ИТН има нужда, е промяна на парадигмата - от достатъчно време и събития, които да променят това как избирателите им ги виждат.

Едни нови избори сега наистина поставят под въпрос бъдещото им активно участие в политиката, но още 5-6 месеца живот на този парламент могат да предоставят подходящия шанс за партията да възвърне поне част от загубените си избиратели.

Разбира се, разиграването на един подобен сценарий изисква някакво реално политическо мислене сред ръководството на "Има такъв народ", а до момента има твърде малко индикации, че такова там е налично.

Снимка: БГНЕС

Другият проблем пред реализирането на правителство с третия мандат, колкото и странно да звучи, може да дойде от "Продължаваме промяната".

ДБ и ПП са може би най-близките формации в този парламент - и като външнополитическа ориентация, и като позиции във вътрешната политика, а дори и чисто идейно. Въпреки това обаче потенциален успех на демократите да сформират кабинет там, където Асен Василев се провали, би означавало негативни последици за ПП и подкрепата за тях. 

Именно близостта между двете формации ги води до проблема - малко или много те са в конкуренция за избиратели.

Отстраняването на Никола Минчев от поста на председател на Народното събрание успя да генерира солидна подкрепа за ПП, които заради управлението бяха понесли доста удари по имиджа си. Това събитие, заедно с падането на кабинета заради оттеглянето на ИТН засилиха доверието във формацията и ѝ върнаха образа на носителя на промяна и надежда.

Междувременно партийният лидер Кирил Петков влезе в директна предизборна реторика със смели изказвания, директни обвинения към "виновните за падането на кабинета" - Бойко Борисов, Слави Трифонов, Делян Пеевски и руския посланик Елеонора Митрофанова.

Депутатите на партията също възприеха този модел на по-остри и директни изказвания, които поставят ситуацията в плоскостта на "ние срещу мафията".

Това предизборно говорене обаче е подходящо именно за предизборна ситуация. И когато техният кандидат за премиер не успя да спечели подкрепата на 121 депутати, за ПП като партия наистина най-добрият вариант е да се иде на избори, където те да вкарат тази обществена енергия, която събраха в гласове.

Така че ако изборите се забавят, тази енергия може да се размие.

Още повече - ако ДБ успеят да усвоят позицията на стабилизиращ фактор, който да предотврати нови избори.

Защото ако това се случи, част от тази енергия на протестиращите в защита на управлението и промяната, може да се пренасочи в посоката на ДБ, докато "наострената" позиция на ПП ще ги накара да изглеждат малко като "Има такъв народ" преди година - поставящи условия и настояващи да е на тяхното си. А всички знаем как завърши това за ИТН само няколко месеца по-късно.

Това поставя "Продължаваме промяната" в сложна ситуация, в която те нито могат да се противопоставят особено на опитите на ДБ да сформират правителство (още по-малко да се опитват да им пречат), нито е в техен интерес тези опити да успеят.

Защото ако успеят, това най-малкото ще затвърди онази лансирана от някои анализатори теза, че ПП са поне отчасти виновни за краха на кабинета на Кирил Петков заради начина, по който са се отнасяли с коалиционните си партньори.

Разбира се, не можем да говорим за трети мандат, без да споменем и човека, който ще посочи в кого ще иде той - президентът Румен Радев.

Снимка: БГНЕС

Политическите трусове около разпадането на правителството също повлияха и на неговия имидж, засилвайки леко настроенията, че държавният глава по-скоро пречи, отколкото помага за разрешаване на политическата ситуация.

Така че от избора му кой да вземе третия мандат ще зависи също много - дали Радев ще се покаже като политик, който иска да насърчи парламента да избере нов кабинет, или като човек, който преследва своите цели и иска да назначи още един служебен кабинет.

Всъщност назначаването на служебен кабинет сега едва ли може да се приеме като особено добра новина за Радев. Да, в рамките на няколко месеца (а възможно и повече от просто няколко) властта ще е в ръцете на назначеното от него самия правителство.

Но предвид това колко сложна и трудна е политическата ситуация в момента, тази власт може да донесе само негативи на президента и потенциалните министри, които ще назначи.

Едно служебно правителство ще се превърне в перфектното извинение за всяка потенциална власт, която може да дойде след това, а всички проблеми, пред които е изправена държавата в момента, няма как да не дадат своето отражение и върху хората, които ще имат само няколко месеца за решаването им.

С други думи - служебният кабинет е твърде вероятно да попадне в капана на нерешените от този министерски съвет проблеми и завещаните от парламента дупки и неуредици.

Затова и очакването е Радев да се спре именно върху "Демократична България" за третия мандат. Просто всеки друг избор ще го вкара в режим, в който ще изглежда себично и властолюбиво - не най-добрата мантия за който и да е държавен глава.

Каквото и да се случи оттук нататък, предстоят ни месеци на "интересни времена" в българската политика.

Защото или ще имаме едно крайно нестабилно и крехко правителство, което трябва да разчита на парламент без ясно мнозинство, или ще отидем за пореден път на парламентарни избори, които е твърде малко вероятно да доведат до решение на проблема с липсата на политическо съгласие в Народното събрание.

Политиката у нас е изправена пред някои наистина сериозни проблеми. От една страна, партиите имат нужда от ново "раздаване на картите", от нова легитимност.

От друга страна обаче, нито едно раздаване няма да може да ни извади от тази спирала на недоверието, тънките партийни сметки и търсенето на интересите, които са отровили самата среда.

България има нужда от глътка спокойствие, от сигурност и достатъчно време страната да си стъпи на краката и да предприеме реални действия за възстановяване от кризите, намаляване на щетите и прегрупиране на икономиката, за да можем да се изправим срещу бурята, която идва.

Защото докато ние се чудим как да сформираме правителство, което да може да изтрае повече от няколко месеца, светът се готви за наистина голяма криза, потенциално по-голяма и от тази от 2008 г.

За да може да се справим с нея, ще имаме нужда от единство и национално съгласие. А уви, в момента именно това изглежда най-трудното нещо за постигане.

 

Най-четените