Хартиен вот, машинно гласуване, "подправен дневник", "машините на Мадуро", "хартиена коалиция"...
В напрегнатия дебат за поправките в Изборния кодекс (ИК) всичко опира до една основна идея - някой се опитва да прави изборни манипулации.
Самите промени в ИК бяха прокарани на второ четене през парламентарната комисия по правни въпроси на едно скандално дълго заседание, започнало в сряда следобед и продължило до малките часове на четвъртък сутринта.
Интересното в случая е, че на това заседание на комисията между двете четения на проекта за промени в Изборния кодекс бяха прокарани редица непредвидени изменения като премахването на изборния район "Чужбина", разпускане на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, увеличаването на състава на самата ЦИК и други.
За да прокарат тези допълнителни промени в Изборния кодекс, представителите на ГЕРБ, ДПС и БСП в правната комисия се принудиха да заседават до тъмна доба, бутайки текст по текст.
Само за да излезе на следващия ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и да каже на депутатите от партията си да дадат назад за част от приетите промени (Обществения съвет и гласуването в чужбина).
Това, за което обаче Борисов изглежда непреклонен, е въвеждането отново на опцията за гласуване с хартиени бюлетини, както и промените, свързани с машинното гласуване.
Те предполагат, че при машинното гласуване ще се отчитат само хартиените разписки, но няма да има електронно отчитане - нещо, което на практика превръща машините в просто принтери за по-скъпи хартиени бюлетини.
Според Борисов и според партията му машините за гласуване, с които България разполага в момента, произведени от венецуелската компания "Смартматик", предполагат възможност за манипулиране на вота.
Оттам посочват появилото се съобщение "Дневникът е подправен" на няколко от машините на последните избори, като повод за съмненията си, въпреки че, както Кирил Петков отбеляза на свой ред, именно правителството на Борисов е това, което поръча тези машини на първо време по препоръка на ЦИК, ръководена по това време от човек, номиниран от ГЕРБ.
Останалите мотиви за въвеждането на хартиени бюлетини, които се споделят и от БСП и ДПС, са ясни - машините плашат възрастните и по-слабо грамотните избиратели, което води до падане на избирателната активност.
Или казано с други думи - има страх от машините, който не е свързан толкова с реалността, колкото с вероятности и потенциални сценарии.
Че възрастните хора и онези без образование или с почти никакво ще се стреснат от машините и това ще ги откаже да гласуват, е може би най-хлабавият от всички мотиви срещу машинното гласуване.
Особено предвид факта, че технологиите навлизат все повече и все по-дълбоко в живота ни покрай смартфоните и цялостното технологизиране на редица процеси (включително и пазаруване в някои от по-големите магазини), някак обидно е да подценяваме по този начин тези групи от обществото.
По един по-различен начин стоят обаче нещата, когато към този страх от машината се добави едно солидно публично говорене, че машината по някакъв начин може да ти смени вота и да го даде на друга партия.
Това е вече прокарване на наратив, който не е задължително да отговаря на истината.
Човешката история многократно е доказала, че когато става въпрос за някаква схема и измама, винаги може да се намери начин тя да се случи, независимо от препятствията.
И нещата опират до сложност и това дали си заслужава да се вложат усилията.
Въпросните машини не са свързани с интернет, така че е невъзможно да им се повлияе от разстояние. Те пазят дневник на дейностите, които се извършват по тях, като всяко гласуване се записва в дневник в софтуера на машината, а също така произвежда и хартиен отрязък, също отразяващ вота.
Това позволява да се види дали има разминавания в края на изборния ден. Също така позволява отделният избирател да види дали има разминавания в неговия собствен вот и това, което е отразено на бележката.
Премахването на машинните протоколи и оставянето само на хартиените отрязъци за броене премахва тази възможност за сверяване на резултата и естествените защити на машините. На практика с гласуването си човек просто произвежда поредната бюлетина, просто по-различна по вид и хартия.
Междувременно в седмиците преди вота на всички кандидати за изборите се дава възможност да разгледат сорс кода на софтуера, с който машините работят. И всички тези въпроси, които Борисов повдига за кода на машините, биха намерили отговор, ако беше изпратил свой екип от достатъчно добри IT специалисти, които да проверят сорс кода.
Смятате ли, че трябва да бъде върната опцията за гласуване с хартиени бюлетини?
Самото изписване на прословутия надпис "Дневникът е подправен", който се е появил на последния вот на 2 октомври в седем от общо около 20 хил. машини, според експерти е доказателство, че софтуерът има защити, които предпазват от изборни манипулации.
Това го установи проверка на работна група от експерти от Централната избирателна комисия (ЦИК), Министерството на електронното управление (МЕУ), Българския институт по стандартизация (БИС) и Българския институт по метрология (БИМ).
"Дневникът е подправен" фигурира в каталога от грешки на софтуерния продукт, установени в процеса на удостоверяване на машините за гласуване, който извърши МЕУ съвместно с БИС и БИМ.
Според експертите причина за възникване на подобна грешка може да е разместване на флашките в слотовете на машината, дефектни флаш-памети, дефект в USB слотовете, неправилно изключване на машините по време на работа и други.
При появата на такава грешка гласуването с конкретната машина просто спира и се преминава или към гласуване в дадената секция само с една машина, или към гласуване с хартиени бюлетини.
От друга страна, гласуването с хартиени бюлетини позволява прилагането на редица различни трикове при броенето на гласовете. А повечето по-стари партии имат свои активисти от породата "стари изборджии", които са пълни с такива трикове и дребни шашми.
От дребното драскане с химикал върху бюлетина, за да бъде отчетена тя като невалидна, през елементарни грешки в преброяването, та до граничещи с таланта на илюзионист номера за криене на бюлетини по дрехите - все практики, които в миналото са били използвани на избори в секционни комисии.
За да стигнем вече до допълнителното броене след изборите и чувалите с бюлетини, които уморени до болка членове на секционни комисии предават и отчитат в НДК или Арена "Армеец".
Тези трикове са на принципа "Ако мине - мине", но при изцяло машинен вот, при който се получава, от една страна, машинно генериран протокол от гласуването, а от друга - сверяване с хартиените отрязъци, те са невъзможни за прокарване.
За да стане манипулация при тях, първо трябва да имаш достатъчно добри разработчици на код, които да намерят вратичка в сорс кода, която да позволи промяна автоматична промяна на подадените гласове, така че да отиват за дадена партия.
Този хак също така трябва да остане незабелязан за самите защитни сили на операционната система, които биха довели до блокиране на машината.
Освен това трябва да имаш физически достъп до машините за гласуване, защото инсталирането на такъв "вирус" трябва да се извърши ръчно, тъй като, както споменахме вече, те не са свързани с интернет.
Самите машини са охранявани от полицията и достъпът до тях е силно ограничен преди самото гласуване. В самия изборен ден пък членовете на секционни комисии се дебнат едни други да няма нарушения.
А ако все пак се стигне до тази ситуация, остава гласоподавател да види разминаване в хартиения отрязък и да подаде сигнал до секционната комисия.
Парадоксалното в случая е, че Бойко Борисов не вярва на тези машини и иска закупуването на американски, за които пък има информации от американски медии, че позволяват много по-лесно хакване от тези, с които разполагаме в момента.
Още по-парадоксалното е, че при условие че всички политици повтарят колко важни решения има да се вземат за България в настоящия момент, колко ключови гласувания има в парламента и как трябва да се подходи с отговорност, в момента депутатите се занимават за пореден път с ремонт на Изборния кодекс - вероятно най-променяният закон в България за последните 15 години.
Сякаш политиците у нас се научиха, че надпреварата за гласовете на избори може да се играе всеки път с променени правила, които да работят в полза на един или друг играчи, и избори след избори ИК се променя отново и отново, и отново.
Въпреки всички постановления на Венецианската комисия, че не е добра идея да се ремонтира изборното законодателство до 6 месеца преди вот.
Сега извинението за поредното преминаване през това упражнение са машините. Използва се непознаването на технологията, за да се внуши, че машинното гласуване ще се използва за това да се "откраднат" изборите.
Дали е възможно това да се случи - потенциално да, но не и в степен, която наистина да повлияе решително на вота. Измамата тук струва твърде много усилия, за нея трябва да се вложат солидни ресурси и може да се провали на почти всяка крачка.
Ако по някакъв начин машинното гласуване плаши хората и ги кара да не излизат да гласуват, то причината за това определено е в биенето на тъпана, че те ти манипулират вота - без реална почва като данни и без нуждата след това политици да поемат отговорност за думите си.
Затова си струва и да се замислим - проблемът с машините за гласуване, който някои от партиите имат, дали идва от страха, че потенциално тази технология може да се манипулира, или от притеснението, че не може.
