Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Кьосе", "Балкан, "Ергенско зеле" - трите най-подходящи сорта за киселото зеле

Те са изцяло българско изобретение Снимка: iStock
Те са изцяло българско изобретение

Малко зимни ритуали са на почит както залагането на кисело зеле и суетнята около него.

Киселото зеле е един от онези продукти, които има дори и в най-близкия магазин, удобно натъпкани в буркани, и все пак мнозина предпочитат домашното производство. И има защо - друго си е зелето да е приготвено точно по наш вкус и предпочитания.

А оттам нататък идва и готвенето на редица скъпи на сърцето ни зимни вкусотии, като се започне от салата с кисело зеле и червен пипер, мине се през сармите и се стигне до абсолютната класика - кисело зеле със свинско.

Но все пак в началото е зелето и по-конкретно сортовете, които са изцяло българско изобретение.

Най-популярен за киселото зеле си остава сортът "Кьосе".

Снимка: iStock

Този сорт е възможно най-подходящ за туршиите и бидоните с кисело зеле по няколко причини.

Първо, обикновено зелето е идеално узряло точно в периода, в който се залага зимнината - края на октомври и началото на ноември. И второ, главите му са с по-крехки листа и кочани, които лесно подлежат на обработка и имат леко сладникав деликатен вкус, допадащ на най-много от българите.

Зелето "Кьосе" е сравнително леко, с рехави листа и тегло от 3-4 килограма. Цветът му е малко по-тъмнозелен от този на останалите сортове. Познава се и по това, че листата, които излизат директно от кочана, винаги са пет на брой.

Някои имат друг трик, за да разпознаят точно този сорт зеле - откъсват едно листо и го завиват на фуния. Ако листото не се скъса и пречупи никъде, значи е достатъчно крехко и еластично, което говори, че е от сорта "Кьосе".

Снимка: iStock

Втори най-предпочитан в България е друг роден сорт - "Балкан".

Както говори гръмкото му име, това е по-едър сорт с по-големи глави и повече твърдост. Главите на зелето "Балкан" са кръгли, докато тези на "Кьосе" са леко сплескани в горната си част, а освен това листата му са по-стегнати и прибрани, а не толкова рохкави.

Много потребители разпознават "Кьосе" и "Балкан" като подхвърлят леко главата зеле в дланта си. "Кьосе" се усеща по-леко в ръката, а за "Балкан" можем шеговито, но с точност да кажем, че "си тежи на мястото". От кочана на последното винаги излизат три листа, а не пет, както е при "Кьосе".

Зелето "Балкан" също е късен сорт и не е масово по пазарите преди средата и дори края на октомври.

Тъй като листата му са по-дебели и здрави, не е изключено то да втаса по-бавно, но пък за сметка на това е по-издръжливо. Сортът е траен и в сурово състояние и дълго време запазва добрия си търговски вид, затова го харесват и земеделците, и купувачите.

"Ергенско зеле" - новият фаворит на пазара?

Сортът е модерно творение на българската агрономия, която решава да подобри "Кьосето", като го направи и малко по-тежко и с по-дебели листа. Резултатът е късен сорт зеле със сладки плътни листа, които втасват чудесно в бидоните и каците.

Една зелка "Ергенско зеле" обикновено тежи до 5 килограма, като в ръката се усеща по-тежка от "Кьосе", но малко по-лека от "Балкан".

Друга разлика е, че "Ергенското зеле" често не издържа теста с навиването на листото на фуния, защото то се къса или чупи в сърцевината.

Снимка: iStock

По тази причина някои домакини го намират за неподходящо за зелеви сарми, а само за ястия, в които киселото зеле трябва да е ситно нарязано.

Сортът се познава и по това, че листата и кочанът му са много светлозелени, на места чак бели.

Името на сорта най-вероятно се дължи на факта, че той е сравнително лесен за отглеждане, а дава голям добив и главите му са чудесни както за кисело зеле, така и за сурови салати и рецепти с прясно зеле.

А най-хубавото е, че и трите сорта са изцяло български и на пазарите ще сме почти сто процента сигурни, че залагаме на родното производство.

 

Най-четените