В края на 2024 г. не само Дубай, но и светът полудява по дубайския шоколад с шамфъстък.
Оттам нататък се пръкват какви ли не "дубайски" сладкиши, като в България се наслаждаваме дори на дубайски козунаци - козунаци, не много щедро напълнени с крем от шамфъстък.
Вкусните ядки със землист вкус и преди това са наричани "зелено злато", защото отнема от 7 до 10 години, за да почне едно дръвче да ражда плод. Отглеждането им също е скъпо и капризно.
Заради войната в Иран пък е възможно цените на шамфъстъка, а с него и на сладкишите, да скочи още повече.
Иран е вторият по големина производител на шамфъстък в света, но заради блокадата на Ормузкия проток тонове продукция залежават по складовете.
Спирането на интернета в голяма част от страната допринася търговците да нямат връзка с прекупвачите и не могат да се ориентират дали и на какви цени да продават.
Онези, които все пак успяват да придвижват стоката си, обикновено я продават за 9,20 долара за килограм - най-високата цена от 2018 г. насам.
Затрудненията за Техеран да продава шамфъстъка си идват в ключов момент.
На прага на лятото Иран изнася по-големи количества от ядките, за да се правят те на охладени кремове и сладолед. Освен това по-силна 2026-а година би компенсирала слабата реколта от 2025-а, когато сушата масово покоси дърветата.
Заради пълзящите нагоре цени на иранските ядки обаче производителите вече се ориентират към доставки от други държави.
Силно производство на шамфъстък има и в САЩ, Испания, Турция и части от Южна Америка.
Пред "Файненшъл Таймс" фирма-дистрибутор на шамфъстък подчертава нов проблем във вноса от други държави - иранските ядки са по-богати на мазнини и на вкус заради климата в страната.
Подмяната им би изисквала и подмяна на рецептите и евентуално употреба на ароматизанти. "Ядките в баклава ми просто ще прегорят, ако не са ирански", заявява ирански сладкар, живеещ в Лондон.
От компанията казват за изданието, че поне за момента ситуацията не е чак толкова критична.
Оттам са почти убедени, че това лято потребителите ще се наслаждават на "зеленото злато" и сладкишите с него. Временното примирие между Вашингтон и Техеран помага част от маршрутите за износ да бъдат използвани интензивно.
Витае обаче несигурност докога това ще е възможно и дали все пак хранителните производители няма да предпочетат по-евтина продукция. Освен това големи сладкарски компании са подсигурени с известен запас от шамфъстък, който им позволява да не бързат с покупките.
Засега гурманите също няма да бъдат лишени от "дубайски" лакомства.
Само че рязко покачване на температурите в Америка или пък Испания може да навреди на реколтата шамфъстък и там, а няма фирма, запасена с чак толкова от "зеленото злато".
Шамфъстъкът е сред най-бавните и трудните за отглеждане ядки, силно зависим както от топлина, така и от вода.
По тази причина може би е време да консумираме десертите с шамфъстък по умерено. С удоволствие и мярка.
