Исландия е известна като страната на леда и огъня. Което я прави и страната на водните електрически централи и на геотермалната енергия, или на тока от възобновяеми източници.
Ледът, под формата на глетчери, заема една десета от територията на страната. Топенето му осигурява голямата част от водата, нужна за работата на водноелектрическите централи - бързотечащи реки и величествени водопади. Те дават около 70 на сто от електричеството в страната.
Огънят са 200-те вулкана, свързани със специфичното място, на което се намира Исландия - точно където се срещат евразийската и северноатлантическата тектонични плочи. Това води до силна вулканична и земетръсна активност, благодарение на което топлината и магмата са по-близо до повърхността на земята.
Резултатът са прочутите гейзери, геотермални спа центрове като Синята лагуна край Рейкявик, производство на 30 на сто от тока в страната от топлината на земята, евтини топла вода и централно отопление, и странен мирис на сяра от душа.
Или с други думи - над 99 на сто от тока в страната на леда и огъня е зелен.
Геотермалната енергия допринася не само за 30 на сто от електричеството - тя осигурява 90% от централното отопление, а за исландците, които живеят в изключително суров климат, се казва, че ако им стане топло у дома, отварят прозореца, вместо да намалят термостата.
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Токът от геотермална енергия в Исландия се произвежда от пара. Централите - общо 6 в страна с под 400 000 жители население, работят с дълбоки 2 км кладенци, от които се извлича горещата пара от нагрятата от магмата вода.
Парата минава през турбини, които произвеждат ток, а след това кондензира и се връща в геотермалния си резервоар в земята.
За отопление пък се ползва или директно гореща вода от земята чрез сондажи, която се пренася до домовете по тръби, или пък студената вода се нагрява с пара в топлоцентралите.
Още преди векове местните хора започват да използват топлината от земята - и до днес например традиционен е хляб, който се пече в нея. Отнема обаче време, докато намерят начин да използват оптимално богатството под краката си.
Преди век Исландия, страна със суров климат, чести вулканични изригвания и последващи наводнения, е сред най-бедните страни в Европа и разчита на внос на въглища и на торф. Паралелно обаче в първите десетилетия на XX век започва развитието както на хидроенергетиката - първият ВЕЦ е построен през 1904 г., така и на използването на геотермалната енергия.
Така, още през 60-те години на миналия век исландците са в състояние постепенно да заменят въглищата с чиста енергия, а днес 85 на сто от енергията, която изобщо се използва в страната - не само тока, е от възобновяеми източници.
Дори името на столицата Рейкявик означава "залив на пушека" и е дадено от викингите, които са впечатлени от парата, вдигаща се над земята, когато за пръв път стъпват в района.
За пръв път обаче местните започват да използват отопление с вода от земята през 1908 г., когато фермер от околностите на Рейкявик отклонява гореща вода от извор, за да топли фермата си.
През 30-те години на миналия започват да се копаят кладенци в същия геотермален район, да се строи система от тръби за пренос до домовете и скоро кладенците стават част от водопреносната система на Рейкявик. До 80-те години на миналия век столицата на Исландия се топли така - с гореща вода директно от земята. Тази система се ползва и до днес, като осигурява малко под 50% от горещата вода на Рейкявик и околностите му.
Останалите идват от централа в подножието на активния вулкан Хенгил, където са едни от най-мощните геотермални полета в Исландия. Съоръжението там нагрява студени подпочвени води с топлината от магмата отдолу.
И точно защото част от водата в Исландия идва директно от горещи извори под земята, тя мирише на развалени яйца. Или по-точно - на сероводорода, която се получава в резултат от вулканичната активност. Тя не бива да се пие, но е напълно безопасна за къпане, миене на чинии и т.н.
Всички тези особености водят до това, че отоплението в Исландия e доста по-евтино, отколкото в сравнимите по стандарт скандинавски страни - около 2-3 пъти. Както и до наличието на геотермален басейн в повечето населени места- често открит, в който местните обожават да се топят по всяко време на годината. Само в Рейкявик те са 17.
И още нещо - топлината от земята и евтината ѝ енергия помагат за развитие на земеделието в страна с безкрайни зими и минимална площ - около 1%, подходяща да отглеждане на плодове и зеленчуци.
В геотермалните зони обаче почвата е топла, което помага от столетия за отглеждането на картофи и кореноплодни.
С пара и топла вода от земята се топлят и поддържат парници от столетие, с тях дори се дезинфекцира почвата, а с изобилието от чиста течаща вода и поливането не е проблем.
Така в тази толкова негостоприемна земя с оранжерии се осигурява около 40% от местното потребление на зеленчуци, включително на салата, домати и чушки.
И - колкото и невероятно да звучи - Исландия произвежда и банани, макар и по няколкостотин килограма годишно.
Те се отглеждат от Аграрния университет на страната за научни, а не пазарни цели, но е факт, че растат в парниците на острова леда и огъня още от 40-те години на миналия век.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
