Това не е урок по история - това е истинската история на един български офицер, чиято памет незаслужено се губеше в забрава в продължение на десетилетия.
Това е историята на сина на български бежанци, който се завръща в освободената "стара родина", без дори да предполага, че ще участва в един от най-епичните моменти на военната й история.
Човекът, който започва службата си като доброволец в Ученическия легион, се превръща в създател на българската кавалерия, като успява да възпита цяло поколение професионални и достойни офицери от "безформената маса на нашите простодушни селяни".
Той е свидетел на раждането на новата българска държава, но и на първата й национална катастрофа. Реваншът обаче също е негово дело. Само три години след злополучната загуба на Южна Добруджа, той има ключов принос за нейното освобождение.
За добро или за лошо - нашият герой умира твърде млад, за да види как целият триумф от победите и жертвите на българската армия е пропилян.
Не доживява да види братоубийственото Войнишко въстание, не се налага да преглътне огорчението от незаслужения провал, политическия хаос и тоталната демотивация на войската в края на Първата световна война.
Не доживява да види как името му се изличава от учебниците по история на България заради политическата коректност на тоталитарния режим. Остава само смътен спомен за онзи безименен генерал от военните разкази на Йордан Йовков.
Иван Колев е роден през 1863 г. в село Бановка на 25 км от Болград в днешна Украйна. Родното му място е основано от тракийски преселници, избягали от Османската империя още през 18 век. Той е вторият син на Колю Стоянов, няколко пъти избиран за кмет на Бановка, наследник на бежанец от Пловдивската околия.
Колев е на 15 години, когато Руско-турската война приключва с освобождаването на българските земи от Османската империя. Година след като завършва Болградската гимназия, през 1883 г. той решава да замине за новосъздаденото Княжство България и се установява в София като помощник-секретар в окръжния съд.
На 22 години Колев преживява едно от най-ценните постижения на модерната българска държава - Съединението от 6 септември 1885 г., когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват въпреки недоволството на руските власти, които дори изтеглят офицерите си от страната.
Предизвикателството не закъснява: само няколко седмици по-късно Сърбия обявява война на България, чиято армия се състои от оцелелите бойци от освободителната война, току-що завърнали се от обучение в Русия нови офицери с капитански чин и групи доброволци.
Дни след битката при Сливница, през ноември 1885 г. Иван Колев се включва в т.нар. Ученически легион, съставен от студенти, гимназисти и учители от цяла България. Тогава, както го описва биографът му майор Петко Пеев, той "разбира, че е попаднал в своята среда, че тук ще намери своето призвание" - въпреки че като легионер дори не успява да влезе в истински бойни действия.
Връщане назад обаче няма: през януари 1886 г. Иван Колев се записва във Военното училище, преминава в Трети конен полк в Пловдив, а през 1892 г. печели конкурс за обучение в италианската военна академия в Торино (той един от десетимата български офицери, завършили престижното училище).
След завръщането си в България Колев е произведен в чин ротмистър и започва да се занимава с подготовката на професионална кавалерия.
"Най-големите му усилия бяха да насочи офицерите си към съвършенство. Той ненавиждаше безделния живот и картоигрането. Немилостиво преследваше разпътството и пиянството. За него офицерът трябваше да бъде образец на честност и трудолюбие", разказват подчинените му, цитирани в биографията от майор Пеев.
По време на Междусъюзническата война от 1913 г. Иван Колев (вече полковник) е назначен за началник щаб на Пета армия под командването на генерал Стефан Тошев. Задачата на армията е да защитава София от сръбските нападения откъм Цариброд и Кюстендил.
Макар Пета армия да остава "непоколебима на мястото си до последния ден", войната приключва с катастрофа за България.
Страната е принудена да се откаже от суверенитета си върху исторически територии в полза на Гърция, Сърбия, и Румъния. Букурещкият договор от 1913 г. задължава България да преотстъпи цялата земя на североизток от линията Тутракан - Екрене, включително градове като Добрич, Силистра, Балчик и др.
Само 3 години по-късно командирът на Колев ген. Тошев ще признае, че "Добруджа нему наполовин дължи свободата си".
Действително Конната дивизия на генерал Колев играе ключова роля в Румънската кампания - не само заради възстановяването на загубените територии, но и заради намесата му в няколко критични битки и спасяването на стотици български войници, срещу които се изправят многочислените обединени сили на руснаци, румънци и сърби.
1916 г. е преломна: за пръв път армиите на България и Русия се изправят една срещу друга в преки бойни действия. "Вечно признателните" и обучени в руски военни академии българи излизат в челен сблъсък срещу "освободителите" си, които този път се връщат да завземат бившите земи на Българското царство.
Самият ген. Иван Колев е признавал, че се възхищава на бойните умения на казашката конница - най-добрата в света за времето си. Но въпреки всичко знае колко висок е залогът. Знае и как да мобилизира подчинените си.
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!"
На 6 септември 1916 г. Конната дивизия на ген. Колев спасява войските край Добрич, изправени срещу атаката на по-силната по мощ и численост армия на Антантата.
По-късно Колев съобщава на командира на III българска армия, че казаците се удивявали от факта, че "десет човека атакуват четиридесет" и че вместо българите да свалят оръжие от страхопочитание пред руската армия, се "хвърлят като кучета".
Междувременно руските военноморски сили решават да накажат България, като подлагат Балчик и Каварна на серия от разрушителни атаки. Руската бомбардировка срещу Балчик е повторена и през декември - след като отдавна сухопътните им войски са изтласкани в отстъпление на румънска територия.
Намесата на кавалерията на Колев е от ключово значение и за превземането на Тутраканската крепост на 21 септември, когато българските части са заплашени от разгром и дават тежки жертви. Под негово командване ексадронът контраатакува румънските войски преди подготовката им за финален удар и успява да разпръсне врага.
Генералът се проявява и при разбиването на руско-румънските войски при 10-дневната битка при с. Первелия, както и при превземането на Кюстенджа, Мулчова, Топра Хисар и Тузла.
Офицер - свидетел на събитията разказва удивлението, с което българската армия наблюдава хаоса в противниковите редици, когато "вериги от казаци със саби и камшици биеха румънските бегълци", които се изтеглят панически, притиснати от българите при Мулчова.
"Румъните бягат, казаците ги връщат с бой, но ... нашата артилерия тури край на спора - няколко снаряди паднаха всред група казаци и румъни - обърна в бягство едните и другите и картината стана още по-смешна, тъй като всред тълпата казаците бягаха първи и оставиха румъните свободно да се отдалечат".
Няколко месеца по-късно българските войски, включени в силите на фелдмаршал Август фон Макензен, отново влизат в Букурещ - този път като победители.
Заради отличната си намеса, ген. Иван Колев получава орден "Железен кръст" II степен и лични адмирации от Макензен
"Като сам стар кавалерист, с особен интерес следих действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели и чисто кавалерийски действия. Мога да Ви уверя в едно - че досега се беше сложило убеждението, какво атаката на конница срещу пехота е невъзможно. Вие с няколко блестящи примера го опровергахте. Много висши кавалерийски началници, мои другари, ви завиждат и не мога с писма да ги уверя, че това, което Вие сте направили - е свършен факт", казва германският офицер при връчването на ордена на ген. Колев.
Румънската кампания обаче се оказва последна за Иван Колев. По време на битките в Южна Добруджа генералът се разболява тежко.
Ето как го описва майор Пеев: "Неговите войници бяха в окопите на открито. И той остана на позицията в своя наблюдателен пункт цели осем дни и осем нощи. А там бе открито, дъждът измокряше до костите, вятърът смразяваше. И при тая обстановка, след дневното крайно напрежение, той трябваше дълго време през нощта да проучва плана за следния ден и да дава своите разпореждания. А и през останалите няколко часа на нощта той често прекарваше в безсъние, не можейки да заспи през студените нощи. Това го знаеха всичките му войници.
И затуй нямаше войник, който да не бе готов да даде живота си само по един негов знак".
Преживява зимата на 1916 г., но през май на следващата година се принуждава да замине за спешно лечение във Виена.
Съвременниците му разказват, че ген. Колев е недоумявал как съдбата го е принудила "да живее като болник и да се влачи по санаториумите", а го е спасила от сигурна смърт по време на всекидневния артилерийски обстрел в Добруджа. Терапията в Австрия се оказва твърде закъсняла.
На 29 юли 1917 г. Иван Колев умира, ненавършил 54 години.
"Неговата слава, за гордост на българския народ, ще надхвърли границите на нашата малка България. Неговото дело във военното изкуство ще се изучава и от големите и стари войски. Неговото име ще бъде записано и в страниците на всемирната история", пише биографът му през 1936 г.
Иронията е, че днес в цяла България можете да видите улици, кръстени на негово име - но дори повечето граждани, които живеят на адрес "Генерал Колев", не знаят почти нищо за него.
Дори когато усилията за отдаване на заслужена чест на ген. Иван Колев най-после успяха - вниманието отново беше изместено от неговата фигура към карикатурния му паметник.
Разказахме ви неговата история, защото повечето от вас вероятно никога не са срещали името му в учебниците си. А ген. Колев е един от онези достойни хора, които са заслужили много повече от един ред в конспекта за матурата. Заслужил е да не бъде забравен
TheRock | 15.09.201615:11 Vladin Mitov.1782990886 | 15.09.201609:37 И Балчик и Каварна са бомбардирани от руската флота! Чети повече! ------------------------ Че те в 1915 са били РУМЪНСКА ТЕРИТОРИЯ??!! В 1915 , по искане на ФРЕНСКИЯ ПОСЛАНИК Жорж Палеолог и е одобрена от Императора .. :"Руската бомбардировка на Варна е докладвана лично на император Николай II и е след обсъждане с френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог." А за Балчик и Каварна .. ами замислете се бе: КАК така може Русия, да бомбардира неутрални РУМЪНСКИ ГРАДОВЕ?
Уффф ..да ви имам сайта : "В 1915 , по искане на ФРЕНСКИЯ ПОСЛАНИК Жорж Палеолог и е одобрена от Императора .. :"Руската бомбардировка .. Добавям и редактирам. Да се чете : "В 1915 , по искане на ФРЕНСКИЯ ПОСЛАНИК Жорж Палеолог и е одобрена от Императора Е ИЗВЪРШЕНА БОМБАРДИРОВКА НА ВАРНА ..
Всички злини за България след Освобождението са пряко или косвено причинени от Русия. Страна правила се на освободителка, на братска, демонстрира нагледно пред целия сват как се забива нож в гърба. Като започнем още от Берлинския конгрес, където не позволяват България да има представител, обявлението против Съединението и насъскването на сърбите срещу нас, Балканските войни, където отново насъскват всички бивши съюзници срещу нас, първа световна - отнасят се с презрение към условията ни да се присъединим към Антантата, а именно национално обединение, окупират ни втората световна война, като въпреки, че завършваме войната и заплащаме с кръв за съюза с Хитлер, настояват да не сме признати за победители...все пак нещастен и потъпкан народ по-лесно се владее. Това не са интерпретации, а факти и само който не е чел, той не ги знае. Тука има някои особи, които се опитват, едва ли не, да приравнят, че колкото вреда сме имали от Русия, толкова имаме сега от ЕС, НАТО и САЩ. Не съм сигурен дали това се дължи на незнание, на тъпоумие или на нещо друго, но подобно мислене дълго ще ни държи на дъното по всички показатели в ЕС, а бившите соц-републики като Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия и Словакия, Унгария, които отдавна изгониха и се отрекоха от "освободителите" си, вече ще ни изглеждат като Германия и Англия.
Viktor Stoichev | 15.09.201615:28 Моите уважения към един човек, който познава историята!
Хайде да се чете повече българската история: "През 1916 г. Русия разрушава Балчик. Дора Габе за руския терор над мирното българско население Озлобена от българските победи в Добруджа, Русия решава да си отмъсти на цивилното население. Нищо ново под слънцето. Същото тя прави и 30 години по късно в Източна Прусия, същото направи и във войната в Грузия. Особенно впечатлява разказът на Дора Габе. Картината, описана от поетесата, е наистина потресаваща: ,,…И тия амфитеатрално построени една над друга къщи, сякаш са разкопки… Сега тия разкопки приличат на гробище – толкова къщи са разрушени, прозорци изпочупени, голямата мелница изгорена. Мъртвият Балчик!…” Как се стига до там? … Докато през есента на 1916 г. Трета армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев владее инициативата по суша, неприятелят, възползвайки се от огромното превъзходство на бойния си флот, владее инициативата по море. Това предимство му позволява да нанася артилерийски удари по нашите крайморски градове. Въпреки ограничените сили и средства, с които разполага, българската брегова отбрана достойно защитава крайбрежието ни от нападенията на противника. Най-ярко свидетелство за това е героичният отпор, който нашата брегова артилерия и морска авиация дават на отряд руски кораби по време на боя при Балчик през декември 1916 г. http://www.extremecentrepoint.com/archives/5006
Въпреки явното превъзходство на противника и липсата на опит, кап. Радков проявява самообладание и успява да мотивира своите артилеристи. Те откриват огън срещу руските кораби и така отвличат вниманието им от самия град. При невероятно трудни условия - руските снаряди избухват на метри от батареята, артилеристите проявяват нечувано мъжество и всеотдайност - според фабричните специфики на бреговите оръдия, те са в състояние да произвеждат по 1 изстрел за минута, но нашите артилеристи успяват да произвеждат по 1 изстрел на всеки 40 секунди. На практика техните снаряди не би трябвало да нанасят поражения по дебелата броня на "Память Меркурия", но българите успяват да направят няколко точни попадения, предизвиквайки взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли. В защитата на Балчик участват също водосамолети и първата българска подводница UB-18. Балчик търпи сериозни поражения, има жертви сред мирното население. Ожесточеният отпор на българската брегова артилерия обаче спасява града от пълно разрушение - той е амфитеатрално разположен и гъсто застроен - на практика всеки изстрелян снаряд означава точно попадение. След войната съдбата е немилостива към героя от Балчик - кап. Радков. Макар и за кратко да заема дипломатически длъжности, той е свързан с БЗНС и след преврата от 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит от новата власт. След атентата в черквата "Св. Неделя" е отново арестуван. През 30-те години обстановката в страната се нормализира и правителството оценява заложбите на офицера - той има богат опит и владее 5 езика. Кап. Радков служи в строителни войски, назначен е за кмет и околийски управител в различни селища. Именно като околийски управител на Оряхово го заварва деветосептемврийския преврат. "Народният" съд го привлича като обвиняем и го осъжда на смърт, въпреки връзките му със земеделското правителство, въпреки репресиите, на които го подлага правителството на А. Цанков и най-вече въпреки проявения героизъм в трите войни за национално обединение. Присъдата е изпълнена на 25 март 1945 г. http://www.narodnapamet.com/2011/09/1916_12.html
На 7.09.1916г. Балчик и Каварна са обстреляни от руските контраминоносци „Быстрый" и „Громкий" . Става ясно, че само с една подводница брегова охрана не може да има. Тогава българското правителство прави постъпки и за закупуването на базиращата се в Евксиноград UВ-7. За съжаление на 26.09.1916г. тя се натъква на мина в открито море и потъва с целия си екипаж. Тогава българското подводно плаване дава първата си жертва - командированият на германската подводница младши подофицер Стоян Георгиев Пешев от с. Арчар, Видинско. По време на своето крайцеруване от 8 до 11.10.1916г. между Кюстенджа и Мангалия екипажът на ,,Подводник 18’’ извършва и първата бойна торпедна стрелба (в подводно положение) в българската история. Позицията за атака на руски контраминоносец е неудобна, но лейтенант Н.Тодоров решава да рискува. От контраминоносеца своевременно откриват торпедото и успяват да се отклонят от него. Следва масирана бомбардировка срещу № 18, при това само на 14 метра дълбочина, но подводничарите ни оцеляват и записват своето бойно кръщение. Най-разпространената версия за неуспеха на атаката е тази, че: „...в същия момент, когато се даде торпедни ят изстрел, предпазителите на морегледа [перископа – б.а.] прегоряха, самият мореглед остана да стърчи над водата и това стана причина да се издаде присъствието на подводника. Едва сега противникът забеляза насочения му удар и успя да се отклони". http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=535:-1916-1917
Айде, пак се разделихме на фили и фоби. Бях русофоб до към 92г. И преди и след това, винаги съм твърдял, и съм писал няколко пъти и тук, че последният причтелски жест на Русия към България е войната от 1877-8г. Не се заблуждавам, че се е водила за черните очи на българите, но остава неоспорим фактът, че след нея на картата се появява държава България. Списъкът на #24 може да се допълни с още мнго обвинения. А я, моля някой да ми каже за добронамерено отношение към България и българите от някой от сегашните т. нар. съюзници. Тук цитират с нищо неангажиращите думи на един американски президент, могат да се цитират думи на някои западни кореспонденти, Йордан Вълчев беше споменал мемоарите на английски дипломат, които търсих, но не намерих. И толкоз. Думи, думи, думи. А победният ход на българската войска през 1885г. е спрян не от руски а от австрийски дипломат. В Ньой Русия не участва и не тя е държала българските делегати като пленници. Бомбардировките над София са наредени не от Сталин. Ако членството в ЕС може някой ден да донесе икономически изгоди, членството в нато не допринася с нищо за териториалната цялост. Но тук говорехме за генерал Колев и защо го няма в учебниците. В моите, естествено го нямаше. Спомням си само как учителката по история с ужас казваше, че предателството на Фердинанд стигнало дотам, че да прати български войски заедно с турски срещу руските. Но го нямаше и в учебниците на дъщеря ми, която тръгна на училище през 90-те. Има ли го сега? Има ли го, че в България е имало пленнически лагер със 750 англоамерикански пилоти? Това са екипажите на 75 летящи крепости, а не всички са се приземили живи. Шумът около генерал Колев се вдигна покрай оспорвания нов паметник. А кой даде инициативата и спонсорира тоя паметник?
Dear Ivan | 15.09.201617:01 sim4o, ти го редактира, та си еба мамата пак Много щастлив Я си го виж и реши кое е и кое и искаш да останеq и къде.. -------------------------- 1. Дето френския посланник-Морис Палеолог и сърбите са настоявали България да бъде "наказана" ( ама пък и Императорът е бил един сърбоман ... ) да остане, че е важно .. 2. За боевете 1945 с казаците .. абсолютно неизвестни са тези събития .. а ние, поне по разни мнения из форуми - пленяваме ЗНАМЕ! На полк! И това е важно и е хубаво, да се пише и да се изясни с допълнителна информация и още мнения!
Тук не си прав, Павуре. НиколайII е бавил арбитража си със седмици през които сърби и гърци са се укрепвали в Македония. Изобщо, чак до разрива с Тито, и Русия и СССР са поддържали Сърбия срещу България. По същата причина, по която след ПСВ антантата е създала изкуствената държава Югославия - за противопоставяне на Германия и Австрия. След падането на Германия и на СССР уродливото изчадие на Европа беше насила разпаднато. А една силна България би била пречка по пътя към проливите.
dedo adji | 15.09.201616:48 Терминът "русофоб" е измислен от руснаците и техните мекерета, за да дамгосат българските патриоти, които поставят интересите на България над интересите на Русия. Ето защо българските патриоти винаги ще са "русофоби" за руснаците, когато поставят интереса на България над този на Русия. Ето защо за един българин и патриот е чест да бъде наречен от русофилските дьонмета - русофоб!
Напишете за Райхщадските споразумения с Австро-Унгария, за русофилските бунтове, за рашисткия окупационен корпус нападнал ни и в Македония по време на ПСВ, веднъж и завинаги напишете с големи букви в учебниците - най-гнъсния душманин на българите е Рашистан, в съюз с верните си псета румънци, сърби и гърци! Да се знае! А на безродните павури право на избор - еднопосочен билет за Сибир или бесилка. Само тогава ще се оправим.
Вечна памет на ген.Колев и неговите безстрашни офицери и войници, паднали за освобождението на земите български. Вечна памет на избитите от сърбите, гърците и румънците цивилни граждани - признат от света геноцид! Вечна памет на загиналите при защитата на Добрич цивилни храбреци, подкрепили армиятани в най-критичния момент! Вечна памет на Удро Уилсън,не позволил българия да бъде окупирана и затрита от рашистките мекерета Гърция, Сърбия и Румъния.
България
37TheRock | 15.09.201620:56 dedo adji | 15.09.201616:48 Терминът "русофоб" е измислен от руснаците и техните мекерета, за да дамгосат българските патриоти, които поставят интересите на България над интересите на Русия. Ето защо българските патриоти винаги ще са "русофоби" за руснаците, когато поставят интереса на България над този на Русия. Ето защо за един българин и патриот е чест да бъде наречен от русофилските дьонмета - русофоб! Не това са си думи със значение. Фил-Съставна част на думи със значение "който обича някого или е предан някому". Фоб-Съставна част на сложни думи със значение "който се страхува" или "враждебно настроен към някого или нещо"(идва от фобия) За един българин и патриот е чест и дълг да брани интересите на страната си! От друга страна повечето се делите и се самоопределяте като фили и фоби и браните интересите на фракциите (изток/запад) към която се самоопределяте.Това е и жалкото в случая,защото в опит да окаляте другите и да изтъкнете тези,на които симпатизирате забравяте кое е добре за България! 50 години комунизма ни мачкаше и понеже не ни стигна това,сега САЩ и Европа продължават .... 20 години ни мачкат,но кога ще спрат не е ясно и няма индикации за това! Латинската фраза Divide and conquer-Разделя и владей е в пълна сила при нас.Успяха да промият мозъците на населението и сега трудно можем да се обединим за общото благо!Трябва да спрем да мразим,но да не забравяме ,какво ни се случи ... да започнем да мислим кое е добре за нас и да започнем час по-скоро!Също така не трябва да имаме пристрастия или ако имаме такива, те да не пречат на реалната ни преценка и да разбираме ,кога едно нещо ни е в полза и добре за нас. Моля престанете,поне в тази статия да мерите пишките на изтока и запада.Този Велик българин не заслужава да му петните паметта заради интересите на други!Политиката е кофти нещо и интересите на останалите никога не съвпадат с нашите!