Голяма част от изкуството включва изобразяване на жени (а понякога и мъже), натоварено със сексуален заряд и обикновено представящо изнасилване, отвличане и посегателства.
В ерата след Уайнстийн и скандалите със сексуално насилие, не можем да не си зададем въпроса дали отношението ни към произведенията на изкуството също ще претърпи корекции, за да се нагоди към промените в обществото.
Примерите за насилствени сцени, пренесени на платна и скулптори, са изключително много.
В "Отвличането на Деянира" на Гуидо Рени Деянира, третата съпруга на Херакъл, е отвлечена от едър и силен по-възрастен мъж с яростно изражение и криле.
Още по-известна е скулптурата на Джовани Лоренцо Бернини, която показва посегателството над римската богиня Прозерпина. Бароковото произведение от мрамор смайва с детайлите и реализма си, особено в частта, в която пръстите на Плутон са впити в бедрото като в истинска плът.
Подобни творби има посветени и изнасилването на Персефона, Европа и любимата на Кронос - Филира.
Картините и статуите изобилстват от подобен род "любовни похищения" - от Античността до не много далечното минало.
Само че как да гледаме в момента на тези произведения в контекста на нашата действителност? В свое есе директорът на Френската Академия в Рим - Жером Делапланш - се опитва да отговори със своите аргументи.
Много са изображенията на жени, покорени доброволно или насила, както и такива на деца и дори млади мъже като например привлекателният младеж Ганимед, похитен от Зевс. Те са пренесени на древногръцки вази, стенописи, платната на Рубенс и Александър Кабанел.
Някои от тях представят безпристрастно сцените от митологията, други са по-скоро критика на мъжкия стремеж за притежание, заслепяващ всякакъв здрав разум.
Но произведенията също така са удовлетворявали разбиранията на съвременниците си, за които голото мъжко тяло е било символ на сила и мощ, а голото женско тяло - на срам и неприличие.
Такива фигури се появяват и при Пикасо, където мощният минотавър насилва жена. Испанският художник, за който се твърди, че е бил цинично груб дори към съпругите и децата си, използва образа на митичното създание - наполовина човек и наполовина бик - което изглежда несравнимо по-силно, надвесено над жертвата си.
Според специалистите по история на изкуството тези сюжети изразяват скрита омраза към жените, която се е проявявала и в реалния живот на артистите.
Една от съпругите на Пикасо - Франсоаз Жило - е смятана за негова муза, но и е споделяла как той е загасил цигара в бузата й. Любовницата му Дора Маар винаги е казвала, че той е бил "неин господар, а не мъж".
Даже Библията има своите жени жертви - Ребека, Сузана и дори Света Богородица.
В своя труд Делапланш проследява именно тази нишка на насилие над жени в историята на изкуството и описва три базови сценария на поведение.
На първо място е непреодолимото желание, което би могло да бъде в основата на сексуалното насилие. Това е посегателство, основано на егоизма и на слелия стремеж към притежание без оглед на последствията за жертвата.
Такъв е примерът с Персефона, която била толкова красива, че в нея били влюбени както простосмъртните, така и боговете - на нея не устояват нито Зевс, нито Посейдон. Прозерпина е нейният еквивалент в римската митология.
Следва насилието, обяснено с някаква необходимост, отново по каприз на насилника. Ганимед е отведен на Олимп, където красивият младеж става виночерпец на боговете.
И най-накрая идват случаите, в които жертвата надмогва насилника, както е в скулптурата на Бернини "Екстазът на Света Тереза". Олтарната група в момента може да бъде видяна в "Санта Мария дела Витория" в Рим.
Всички тези творби са безспорно красиви и имат неоценима художествена стойност, но според Делапланш те са "изкуство, създадено за мъже и предназначено за мъже".
Въпреки че авторът подчертава, че не е феминистки активист, той не може да пренебрегне (сексуалната) доминация от страна на мъжете в тези творби.
Дали все още благосклонният ни поглед към тях се дължи на вековната патриархална и мачо-култура? Отговорът не е категоричен и изцяло зависи от това дали вярвате, че произведенията на изкуството са податливи на морална критика.
Няма как да се случи някой да се опита да стане Херострат днес. Всъщност...дали? Щом в литературата изчезват негри, знае ли човек до къде може да стигне кощунството на бюрократи, угаждащи на капризни обидчиви различни.
АКО ЗАВИСЕШЕ ОТ ПОЛИТКОРЕКТНАТА СГАН, те биха разрушили цялата човешка култура, а заедно с това и Човешкия род....