Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гигантски змии, китове и великани: Как науката може да обясни древни природни катаклизми

Геомитологията изследва връзката между митовете и действителни природни събития Снимка: iStock
Геомитологията изследва връзката между митовете и действителни природни събития

Всяка една култура, цивилизация или нация в света е изградена около един определен комплекс от митове и легенди, които изграждат нейната същност и идентичност.

В много случаи става въпрос просто за приказки и фантазии, но немалко от тях може да са свързани и с реални исторически събития.

Тук някъде се намесва и геомитологията, която изследва връзката между митовете и действителни природни събития и катаклизми.

За първи път терминът е използван през 1967 г. от геолога Дороти Виталиано, която отделя една голяма част от своята кариера в изучаването на древногръцките митове и легенди. Днешните учени в тази област изследват именно подобни разкази от различните части на света и търсят в тях доказателства, че са инспирирани от действителни природни катаклизми.

По този начин бихме могли да разберем по какъв начин древните общества са реагирали на тези събития и как те са се отразили във формирането на различните цивилизации и култури.

"Геомитологията търси най-ранните наченки за научен импулс", обяснява Адриен Мейор, фолклорист и историк от Станфордския университет. "Това ни показва, че античните общества са наблюдавали света и са прилагали най-доброто възможно рационално мислене за своето място и епоха, така че да могат да си обяснят природните феномени."

Една подобна история е тази за император Ю - легендарният първи владетел на Китай, който според преданията измислил уникална система за справяне с непрекъснатите наводнения и по този начин наложил ред и основавал първата имперска династия Си.

Историците все още спорят дали Ю е бил реална историческа фигура, но легендата за него има съществен принос в китайската култура, като дава пример как трудолюбието, усърдието и изобретателността могат да триумфират над силите на природата.

Все пак през 2016 г. китайски екип от учени разкрива вероятните събития, които стоят зад легендата за император Ю.

Те използвали изследвания върху наноси в дефилето Джиши по горното течение на Жълтата река, за да установят древно земетресение, което причинило свлачище в реката. В продължение на месеци нейното течение практически било спряно, като на мястото се образувало езеро. В един определен момент обаче реката внезапно си пробила път, за да причини катастрофа с апокалиптични размери.

Учените изчисляват, че в рамките на минути се излели по 500 000 кубични метра вода в секунда, която наводнила и унищожила напълно древния културен център Ладжиа.

Всичко това се случва някъде в началото на второто хилядолетие преди Христа и съвпада точно с появата на легендата за Ю, преходът от Неолитната към Бронзовата ера в Китай и с регистрираната промяна в течението на Жълтата река.

В други места по света също се срещат сходни истории, свързани с наводнения.

По крайбрежието на Чили коренното население има легенда за две гигантски змии, които се съревновавали в това коя може да направи по-голяма морска вълна. От своя страна индианците в Северна Америка си предавали поверие за двубоя между огромна птица буревестник и кит, които разтърсват земята и морето и предизвикват цунамита.

В Скандинавия пък са описани внезапни наводнения вследствие на пропукването на ледници, задържащи водите на езера. Така местна легенда разказва как Один и братята му убили ледения гигант Имир и по този начин отприщили водите на едно езеро.

Дори библейската история за Ноевия ковчег вероятно би намерила рационално обяснение.

Едно от тях е катастрофалното наводнение, което океанографите Бил Райън, Уолтър Питман и Петко Димитров предполагат, че се е случило при глобалното повишаване на световния океан след края на Ледниковата ера някъде около 7500 години пр. Хр. Според тях е този период водите на Средиземно море прехвърлили Босфора и реално формирали Черно море, което дотогава представлявало сладководно езеро.

В крайна сметка може да се каже, че геомитологията отправя едно предизвикателство към начина на осмисляне на нашето минало и дори нашето бъдеще.

"Тя предизвиква вярването, че всички митове и легенди са просто измислици и фантазии", казва Мейор."Геомитовете са съкровищници от информация и подробности, които иначе лесно можем да пропуснем."

Те по специфичен начин могат да ни покажат не просто как древните си обяснявали природните стихии като дело на разгневени богове или свръхестествени сили, но в същото време ни демонстрират и как човечеството се е приспособявало и оцелявало в своята ранна история.

Най-четените