Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се раждат мафиите

От Италия до Япония организираната престъпност се заражда при идентични условия Снимка: iStock
От Италия до Япония организираната престъпност се заражда при идентични условия

Организираната престъпност по света остава една от най-популярните, но и най-енигматични теми, дискутирани в обществото.

Това, което хората наричат по навик "мафия" (така както много високопроходими автомобили са наричани "джип" - б.а.), всъщност представлява пъстра мозайка от най-различни структури и организации. Всяка от тях има свой уникален произход, история, настояще и бъдеще.

Един поглед към произхода на "мафиите" обаче показва, че този тип организации се развиват и процъфтяват, повлияни от сходен набор от политически, икономически и социални фактори.

Причината за това е, че човешките общества са съставени от сходни (ако не и еднакви) по своя манталитет и базови нагони индивиди, които ще подхождат по сходен начин при сходни условия. Този прост принцип, доказан от антрополозите след Втората световна война, е напълно приложим и за развитието на организираната престъпност.

И така - как се раждат мафиите?

Първата важна крачка по пътя към отговора е да уточним, че терминът "мафия" е доста непрецизен и обобщаващ. В действителност, думата "мафия" се отнася единствено до организираната престъпност в Сицилия, известна и с поамериканченото си название "Коза Ностра" ("Нашата работа").

Всички останали престъпни групировки и в Италия, и по света, имат свои собствени названия. Поради силата на Холивуд и популярността на американската сицилианска мафия обаче, терминът се е превърнал в общо название, прилагано в цял свят.

Второто важно нещо, както изтъква покойният прокурор и враг на мафията Джовани Фалконе, е, че не бива да засилваме аурата на организираната престъпност, като обобщаваме всички нарушения на закона като дело на "мафията".

Всъщност, в престъпния свят се случват твърде много неща, в които няма нищо организирано. Малки групи, индивиди, временни екипи и т.н. често са отговорни за множество покушения, обири, отвличания, трафик и прочие. Престъпният свят е един хаос, в който, всъщност, "мафията" носи известен ред.

Марлон Брандо в най-известния и популярен филм за мафията - "Кръстникът" Снимка: Imdb
Марлон Брандо в най-известния и популярен филм за мафията - "Кръстникът"

Според популярното клише проституцията е най-старият занаят на света. Много е вероятно престъпността да е още по-стара.

Имайки предвид че хомо сапиенс са се наложили като единствен човешки вид (сред 5-6 други) на база на насилие, отвличане на женски, изнасилвания, заграбване на земя и геноцид, не бива да ни изненадва това, че видът ни е изключително хищнически и предразположен към склонността да взима от другите това, което поиска. Именно това вродено в гените ни желание стои в основата на организираната и неорганизираната престъпност.

Значи ли това че "мафиите" са древни колкото света? В никакъв случай. Съвременните форми на организирана престъпност съвсем не са така древни, колкото понякога се смята. От друга страна, повечето от най-успешните структури като например китайските Триади, могат да проследят корените си до XVIII век.

С други думи, повечето от "мафиите" от днешния свят са продукт на човешкото развитие през последните 300 години.

Корените на тези престъпни организации обаче отиват по-дълбоко във времето. От незапомнени времена, моретата и планините са служели като убежище на престъпници. Карибските пирати са потомци на Атлантическите пирати, които на свой ред са потомци на Средиземноморските пирати.

Хайдутите в Османската империя са наследници на разбойниците от Второто българско царство, които на свой ред са наследници на разбойниците, върлували в Римската империя и нейният наследник Византия. През 718 г. арабите пращат армия, която да помогне на Маслама Ибн Абдел-Малик да превземе Константинопол и да го отърве от българите. Разбойничеството в Мала Азия е толкова масово и популярно и сред арабите, че армията не обръща фатално внимание на цяла византийска войска, маскирана като разбойнически отряди в планините източно от Измит и Бурса.

По време на Въстанието на Асеневци, Асен и Петър наемат цели разбойнически отряди, за да попълнят войските си срещу Исак Ангел. След Гражданската война между Цезар и Помпей, Синовете на Помпей се превръщат в пиратски принцове, които безчинстват десетилетия в Средиземно море, опирайки се на мрежа от вече съществуващи банди главорези.

В далечният Изток, тайни общества като "Белите лотоси" в Южен Китай и различните прослойки комарджии и амбуланти в Япония представляват своеобразна кръстоска от престъпни групи и тайнствени братства, без да броим разни легални и полулегални ордени на монаси-екзорсисти, популярни в будистката и шинтоистката култури. Легендарните войни-наемници - ронините също могат да бъдат причислени към "бухалките" на Средновековието.

Според легендата, швейцарските банки се появили, когато групи планински разбойници започнали да принуждават италиански и германски търговци да оставят парите си на "съхранение" при тях докато пътуват през Алпите.

В основата на всички тези явления стоят две неща - рекетът и идеята за налагане на социална справедливост там, където държавата се проваля. В абсолютно всички средновековни култури, разбойниците възприемат себе си като "мъже на честта", които само поправят сторената срещу тях или общността/семейството им несправедливост.

Там, където държавата е в хаос, те носят реда. Тази концепция е ясно видима в легендите за Робин Худ и Вилхелм Тел в по-старо време или в песните за Яне Сандански в собствените ни фолклорни традиции.

Рекетът е далеч по-прозаична форма на комуникация. Най-често се изразява в идеята за предлагане на протекция срещу процент от приходите. В противен случай стада изчезват, стоки биват унищожени, сгради изгарят, членове на дадено семейство започват да липсват и т.н. Подобен тип взаимоотношения са изключително древни и представляват устойчив елемент от човешкото социално-икономическо развитие.

Най-важното изискване за процъфтяването на рекета остава липсата на силна държавност, която да даде сигурност чрез използването на военни или полицейски сили. В някои случаи държавата раздава благороднически титли и власт на някои престъпни водачи, превръщайки ги в легални барони, само и само за да се създаде някакво подобие на законност в дадена територия.

Такива примери изобилстват в историята. В собственото си минало можем да видим това да се случва в Османската империя през XVIII век, когато Портата позволява на местните големци - аяните, да упражняват властта по места от името на центъра.

Именно такава ситуация на узаконяване на престъпността чрез местни деребеи води до раждането на италианската организирана престъпност.

Снимка: iStock

През XVIII и началото на XIX век Южна Италия (Сицилия, Калабрия, Неаполитания) се намира под властта на чужда династия - Испанските Бурбони. Кралете и аристокрацията са чужденци, които имат малко общо с местните и използват локални водачи като посредници между себе си и населението. С времето, тези водачи си създават мрежи от биячи, с които да държат останалата част от общността в подчинение и да изпълняват прищевките на своите господари.

Успоредно с тях, местното население започва да създава групи, чиято цел е да си осигурят протекция срещу произвола. Тези групи често се основават или на регионален (градски, селски) принцип, или на основата на семейства и фамилии. Именно така в Сицилия се ражда мафията, а в Калабрия - ндрангетата. И двете думи означават едно и също - "дръзки мъжкари", като "мафия" произлиза от арабски, а "ндрангета" - от гръцки.

Третата легендарна структура - Камората, всъщност е създадена от самите Бурбони като тайно общество, което използват, за да държат в подчинение огромното население (над 400 000 души през XVIII в.) на Неапол. Градът е разделен на 12 "района", всеки начело със свой шеф, подчинени на главния началник (капо), който от своя страна е обвързан с политическата власт.

В основата и на трите структури стои "фамилията" - било то под формата на по-пряка роднинска връзка (калабрийската ндрина) или на по-регионално обединение, включващо членове на една общност (сицилийската коска). При всяко положение става дума за "семейство", обвързано от роднински връзки или кръвно побратимяване чрез ритуали.

Друго общо нещо е "омерта" - кодексът на честта, означаващ най-общо способността на индивида да бъде истински мъж (уомо). Омертата е тясно свързана с принципите на спазване на думата, опазване на тайните на фамилията и предпочитане на смъртта пред предателството. В този контекст и наказанията, предприемани при нарушаване на омертата са прокуждане или, по-често, ликвидиране на прегрешилия.

Кодексът на честта налага и извършване на кръвно отмъщение в случай че друга фамилия отнеме живота на член на вашата общност. Подобни ходове водят до кървави междуфамилни войни, продължаващи понякога десетилетия. Всяка фамилия се бори за достъп до територия, ресурси и приходи.

Именно стремежът към сигурност, ресурси и приходи стои в основата и на друга от най-популярните подземни империи в историята - китайските Триади.

Процес срещу арестувани членове на Триадите в Китай Снимка: Getty Images
Процес срещу арестувани членове на Триадите в Китай

Тази тайнствена, будеща ужас (с право) структура, се заражда в Югоизточен Китай през XVIII век. Нейната поява е пряко следствие от смяната на династията Мин с династията Цин през XVII век и общият политически, социален и стопански хаос, обхванал Поднебесната в онези бурни години. Същевременно, югоизточните брегове на Китай са място на непрекъснато растяща контрабанда между империята и "варварите" от запад - португалци, холандци и англичани.

В тази сложна обстановка, населението на Китай се увеличава с около 150% за 150 години, което предизвиква същински социален и икономически хаос. Насред хаоса започват да се появява поредица от "братства", чиято цел е да опазят местното население от безпорядъка, произвола и икономическата стагнация.

Първоначално тези организации имат чисто благотворителна цел, но властите от династията Цин ги разглеждат като основа за възможен бунт и започват преследвания. С втвърдяването на държавната политика се поражда и по-сериозен отпор от населението.

Така, през 1762 г., група бивши монаси-екзорсисти, които се препитавали със шарлатанство в провинция Фудзиен, създават нова група - "Общество на Небето и Земята". Следвайки наложената традиция, посвещаването в групата се случва след специален ритуал - смесване на кръв и вино, което се консумира от всички.

Организацията привлича трафиканти на стоки и хора, бойци, авантюристи, странстващи музиканти, монаси, отхвърлени от своите ордени и т.н. съмнителни персонажи, които да защитават един друг своите интереси. Създават си своя собствена кодирана реч, тайни ритуали и поздрави и приемат за емблема специфично изображение с триъгълна форма. В последствие като издънки на първоначалната структура се създават множество други подобни братства, като общо за тях остава триъгълника като символ на единство и стабилност.

Именно заради тази геометрична фигура, тези групи са познати като "Триади".

Нарастващия брой на бежанците в отделните провинции на Китай, както и хората, заминаващи за чужбина - Филипините, Малайзия и САЩ, дава възможност на Триадите да създадат презокеански мрежи за трафик и чрез диаспората да пуснат корени в отделни части на света, където се създават големи китайски колонии.

Най-известните "издънки" на китайските триади, са в Сингапур и Хонконг. В тези две британски свърталища на търговията, порока и парите, китайската "мафия" бързо се превръща в посредник между малкия европейски елит и местното население. Трафик на хора, нелегални залози и контрабанда на стоки допълват обичайния рекет.

В края на XVIII и началото на XIX век китайския подземен свят ще стане основен инструмент за вноса на новия бич за обществото в Поднебесната - опиумът. В това начинание триадите започват да съдействат активно на Източноиндийската търговска компания - вероятно най-големия, макар и необявен наркокартел в историята.

Според различни оценки, между 1842 и 1880 г., британците пласират по около 5000 тона опиум в Китай годишно, при това по официални данни, без да се брои контрабандата. Опитите на китайските власти да противодействат, водят до катастрофалните Опиумни войни (1839-42 и 1856-60 г.), които превръщат Китай в икономически васал на Европейските сили, и най-вече на Великобритания.

От другата страна на Жълто море също се развива уникална по своята същност подземна структура, позната на света като Якудза (Якуза).

Снимка: Getty Images

Тя се появява като следствие от политическите и социални промени, които настъпват в Япония през XVII век, когато Страната на Изгряващото Слънце е обединена под властта на Шогуната Токугава.

За разлика от триадите които, макар и разделени на множество самостоятелни групи, могат да проследят произхода си до една групировка, Якуза е плод на множество различни елементи в японското общество. Днес Якудза представлява конгломерат от между 2000 и 3000 групи, обвързани от сродна структура и ритуали, но в никой случай не представлява единно, монолитно цяло.

Произходът на Якудза трябва да се търси в две основни прослойки на японското общество от края на XVII и началото на XVIII век. Едните се наричат бакуто и представляват групировки, организиращи нелегални залагания. Любопитното в случая е, че подобно на неаполитанската Камора, групите бакуто се ползват с известна протекция от японската аристокрация (даймьо).

Причината за това е, че благородниците използвали тези групи, за да могат да си възвръщат част от парите, които плащали на наемните работници за строежи, събиране на реколта и т.н. Накратко, даймьо-то позволява на комарджиите да организират залагания, на които да обират парите на работниците, след което да ги отчетат пред аристократа срещу процент от печалбата. Това, разбира се, не се случвало непрекъснато и често комарджиите попадат под ударите на закона или работят на собствен риск.

Втората прослойка са т.нар. текия. Казано по нашенски, това са амбуланти, продаващи различни видове ментета по пазари, битаци и нелегални сборища. Освен да подбиват пазара с евтина и некачествена стока, тези групи се занимават и със стандартните форми на рекет и налагане на "протекция" сред различни видове магазинери и занаятчии.

Интересното е, че властите понякога ги наемали, подобно на мафията в Сицилия, за да регулират нещата на локално ниво и да следят за спазване на реда в пазарите. Тази частична протекция им дава възможност да изградят стабилна мрежа от клетки в различни райони и да се превърнат в по-сериозни групировки.

От социална гледна точка, основния "човешки ресурс" за тези групи са т.нар. баракумин. Това е най-нисшата каста във феодална Япония. Произлиза от хората, занимаващи се с почистване на сметта, погребенията на хора и животни и всякаква друга "мръсна работа".

По принцип, в мултиетническите държави, такива задачи се асоциират с определени малцинства, но тъй като Япония е етнически монолитна, става дума за социална категория. Този тип хора нямали статуса на пълноправно човешко същество и били обект на постоянно посегателства. Това ги сплотявало и съответно ги насочвало към всякакви нелегални дейности в опит да оцелеят.

Освен тази маргинализирана каста, след реформите от епохата Мейджи (1868-1913 г.) към престъпниците започнали да се присъединяват и бивши ронини и самураи, останали без работа и социална роля в едно общество, което напълно се отърсило от своите феодални порядки. Повечето бивши бойци се преориентирали към светски професии, но не били малцина онези, които се превърнали в "мечове под наем" за подземния свят или дори оглавявали свои собствени структури.

Характерна особеност на престъпния свят в Япония са татуировките. Те се появяват като форма за дамгосване на престъпниците още в ранното Средновековие. Веднъж маркирани като престъпници, хората не можели да се отърват от белязването.

Именно поради тази причина, разбойниците започнали да дорисуват татуировките - ритуал за възвръщане на контрола върху собственото си тяло и начин да затвърдиш и засилиш своята "различност". С вековете се оформила специфична стилистика, в която всеки знак, животно, растение и т.н. носел определено значение и отразявал определени достижения. Само онези, заслужили на дела определен статус, можели да носят определени татуировки.

По абсолютно същата логика действат татуировките и в друга прочута и вездесъща мафия - руската. Организираната престъпност в Русия се появява в края на XIX век по няколко линии.

Виго Мортенсен в "Източни обещания", където играе руски гангстер Снимка: BBC Films
Виго Мортенсен в "Източни обещания", където играе руски гангстер

На първо място са крадците на коне, наследници на татарите и казаците, живеещи по поречието на р. Волга. Тези групи се занимавали с трафик на коне и добитък - ценна стока в аграрната, закрепостена Русия. След реформите на Александър II и настъпилия хаос в селските общини, ролята на тези крадци и трафиканти - вори, се засилва.

Успоредно с освобождаването на селяните, Русия преминава през период на индустриализация и социална радикализация. Това от своя страна води до формирането на различни тайни, терористични структури, които не пестят средствата за снабдяване с пари и ресурси.

От друга страна, индустриализацията създава поредица от гета и коптори в най-големите градове на Русия. В тях се формират банди, контролиращи различни зони и държащи монопола върху различни ценни стоки, не на последно място - водката. Тези разбойници и крадци също били зачислени към категорията "вори", като това название се използва за над 19 различни вида "специалисти" по нелегално сдобиване с блага.

Позицията на истински вор в дадена престъпна група не се получавала току така. Тя се заслужавала с "постижения" и "геройства", с които престъпникът доказва своята безкомпромисност, корав характер и таланти.

Подобно на японската Якудза, руската мафия също се формира от хора, обединени от занаята, а не от кръвно родство. Въпреки това и при двете се запазва ролята на главата на бандата като "баща", а неговите подчинени - като на "синове", макар тази квази-семейна идентичност да е доста по-силна я Япония. В Русия решаваща роля изиграва и казашката традиция за демократичното избиране на водача, който веднъж издигнат, има пълната власт над групата, отговаряйки с живота и престижа си за нейното бъдеще.

С идването на Съветския съюз, ситуацията за ворите се променя кардинално. За разлика от монархиите, тоталитарните държави държат да монополизират всички видове организации в дадено общество, в това число и престъпните.

СССР започва яростна борба срещу социалната опозиция на организираните групи и постепенно между 1930 и 1950 г., повечето групировки са разбити, а членовете им изпратени в ГУЛАГ. Там, властта използва тактиката "разделяй и владей" за да унищожи напълно старите банди. Част от ворите, наричани "суки" (т.е. проститутки), са подкупени и примамени да сътрудничат на Партията.

Онези, които се опитват да останат независими, остават известни с жаргонното название "бляди" (т. е. гадове). С помощта на КГБ, суките печелят борбата и към 80-те години цялата останала организирана престъпност се намира под влияние на номенклатурата. Именно тези подчинени на партийния апарат престъпници ще излязат от затворите, за да се превърнат в новото поколение вори, които доминират руската престъпност и до днес, тясно обвързани с политическата власт като олигарси и "силовики".

Подобна е логиката на развитие и в България. Престъпността по нашите земи се корени в Античността и наличието на множество разбойнически групи в планините.

През средните векове, Асеневци създават категорията население "войнуци", която да пази проходи и пътища и да се бори с тези разбойници - именно от тази категория вероятно произлиза и "селският цар" Ивайло. Проблемът е толкова сериозен, че османците, завладявайки България, запазват войнуците като специална категория население, която да се бори с разбойническите банди - хайдути.

Хайдушките групи се оформят не като родови или етнически структури, а на база общото начинание - грабежи, борба с властите и оцеляване. Едва след XVIII век, постепенно се създават чисто етническите дружини, които освен обичайните грабежи, вече започват и борба срещу представителите на другите религиозни и етнически групи.

Хайдушките чети надживяват Османската империя и се трансформират в разбойнически дружини, тормозещи българската държава с различен интензитет между 1878 и 1908 г. и след това отново след 1919 г. до 1938 г.

Следвайки идеята "да хванат гората", разбойниците в България се организират в отряди от по 5-6 души (рядко до 20), които обикалят планините, ограбват пощи, ЖП станции и пътници, минаващи през проходи. Сам държавният глава - Борис III, става обект на подобни набези от страна на разбойници. Отрядите са поддържани от местни информатори и сподвижници - т. нар. ятаци, които подпомагат "бойните групи" срещу част от плячката.

След 1923 г., много от разбойническите групи са вербувани от БКП за терористична дейност срещу държавата и за набиране на средства чрез грабежи.

В последствие, бившите разбойници ще бъдат признати за "активни борци против фашизма", вливайки се в редиците на червения елит след 1944 г. Също както СССР, НРБ не може да търпи независима, организирана престъпност и успоредно с ликвидирането на горяните, разбойниците също са премахнати.

След 1989 г. онези, които подобно на "суките" са избрали да сътрудничат, са използвани за създаването на новото поколение български престъпници, които и до ден днешен контролират страната в симбиоза с политическия елит.

***

Мафиите по цял свят имат няколко общи черти. Те се раждат от маргинализирани групи население, живеещи в състояние на слаба и корумпирана изпълнителна власт, сериозно феодално-кастово наследство и апетитно местоположение, позволяващо трафик на хора, стоки, оръжие, ресурси и наркотици.

Причините дадени хаотични групи и банди да прераснат в силни, добре структурирани престъпни синдикати са най-разнообразни. Политическа криза, съчетана с икономически хаос и външен натиск, обикновено е най-подходящата рецепта.

Типичен пример са картелите в Мексико и Колумбия, които се зараждат покрай Сухия режим в САЩ и забраната за употреба на кокаин и алкохол през 1920-те. Възползвайки се от хаоса в латиноамериканските републики, кастовото наследство от испанския период и икономическата криза, поразила света след 1929 г., престъпни организации като "Картела на залива" (създаден през 1930-те), се облагодетелстват от възможността за контрабанда, рекет и надграждане на престъпната мрежа.

По сходен начин се развива пренесената от Италия в САЩ мафия след Първата световна война, подсилена от нова вълна бежанци след Втората световна война. В Колумбия Меделин се прегръща в първия голям картел, капитализирайки глада за кокаин, който обхваща САЩ в края на хипи ерата и през "десетилетието на дрогата" - 1976-1986 г.

Както и да наричат своите организации и "фамилии", престъпниците винаги разсъждават за себе си като "мъже на честта", движени от доста изопачен и дори извратен морален кодекс.

Такива хора са привърженици на идеята, че "спокойните години раждат слаби хора, които създават трудни времена, които раждат силни хора". Именно като "силни хора" искат да се възприемат и самите мафиоти - носители на ред в хаоса.

 

Най-четените