Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Карл Сейгън - човекът, който проговори на Космоса

Кой е ученият, изпратил гласа на Валя Балканска на златна плоча Снимка: Wikipedia
Кой е ученият, изпратил гласа на Валя Балканска на златна плоча

"Какво са звездите?" - този въпрос си задава Карл Сейгън от съвсем малък.

Космосът го очарова, но науката за него е не по-малка страст. Сейгън е роден на 9 ноември 1934 г. и се появява на бял свят в момент, в който светът все повече обръща глави някъде там, нагоре, към небето и отвъд него.

Затова и когато майка му му казва, че звездите са просто светлинки в небето, петгодишният Карл никак не е доволен от отговора.

Вместо това той отива до обществената библиотека и моли да му дадат книга за звездите. Първоначално при вида на хлапето библиотекарката му предлага книга за холивудските звезди, но Сейгън уточнява, че не се интересува от подобни неща. Най-накрая си тръгва с детска енциклопедия по темата за Космоса.

По-късно той подчертава, че тази леко наивна детска енциклопедия се оказва повратен момент, който е предопределил с какво ще се занимава в бъдеще.

Така в тийнейджърската си възраст Карл вече пише есета, в които си представя вестникарски заглавия, включващи кацане на Луната и Марс и космически пътешествия из цялата галактика. На 22 години вече е получил магистърска степен по физика, а на 24 - докторска степен по астрономия и физика.

През 60-те години на XX-ти век Студената война е в разгара си, но още по-оспорвана е космическата надпревара между великите световни сили.

Снимка: Wikipedia

Сейгън е оптимист, че до 70-те пътуванията до Луната ще са нещо обичайно и вече ще сме стъпили и на Марс.

Прогнозите му не се оказват съвсем верни, но възгледите на учения го издигат сред най-популярните експерти в САЩ и Западна Европа и сред най-обичаните университетски преподаватели.

Междувременно Сейгън често си спомня как като малък посещава Световния панаир в Ню Йорк и за първи път вижда капсула на времето, в която са събрани вестници, списания и книги. Той разсъждава как можем да изпратим подобно послание към Космоса в опит да открием извънземен разум, с който да комуникираме.

Ученият обмисля хрумването си как да оформи послание и как, по думите на тогавашния президент Джими Картър, "да се присъединим към общността от междугалактически цивилизации".

Така Сейгън заедно с екип от експерти стига до идеята за златна плоча, на която са събрани образци за нашата цивилизация - музика, снимки, звуци като човешки стъпки, песни на китове, вълни на океан. Сред кадрите пък има майка, която кърми бебето си, автомобили в задръстване, разгърната книга.

Снимка: Wikipedia

Първата такава златна плоча заминава в Космоса пред 1972 г. с космическата мисия "Пайаниър 10".

Сейгън дълбоко вярва, че из галактиките със сигурност има и други цивилизации. По негово мнение човешкият вид е сравнително млад и преди нас някъде вече се е формирало мислещо и функциониращо общество. Именно на тези цивилизации иска да "проговори" ученият.

Неговото предположение е, че там някъде из Космоса съществата ще комуникират по свой собствен начин, но при тях ще важат същите закони на физиката, химията и астрономията, каквито са в сила и на Земята.

Снимка: Getty Images

По тази причина Сейгън създава именно златната плоча с информация за Синята планета - защото смята, че извънземните ще намерят начин да я разчетат.

Той съвсем умишлено избягва да вгради в плочата информация за нас като биологичен вид и от какво сме създадени и вместо това избира златото като устойчив на корозия метал.

Въпреки непоклатимите си убеждения, че не сме сами в Космоса, Сейгън е здраво стъпил на земята реалист, който не си прави илюзии - шансът златната плоча да стигне до друга цивилизация, да бъде разчетена и да получим отговор е крайно минимален.

Това не му пречи да изпрати втора такава плоча - през 1977 г. с мисия "Вояджър".

Снимка: Getty Images

Мисията е предназначена главно за проучвания на Юпитер и Сатурн, но двата кораба носят със себе си и две златни грамофонни плочи с още по-богата информация от първия образец. Нека не забравяме, че с тези плаки лети и гласът на Валя Балканска и "Излел е Делю хайдутин".

Има и поздравления на 55 езика, звуци от различни животни, природни звуци и 115 снимки в аналогов формат. Сред останалите музикални произведения са такива на Бах и Моцарт, индиански напеви, японски песни, сенегалски барабани и азерски гайди.

По-голямата част от кадрите, изпратени в Космоса с "Воаджър", могат да бъдат намерени и в книгата на Карл Сейгън - "Слухове от Земята: Междузвездната плоча на Вояджър". Сейгън е категоричен, че тези плочи могат да бъдат разчетени само от много напреднали цивилизации, които по негово мнение съществуват много преди нас.

На обложката на плочата има чист образец от изотоп на урана, който ще помогне ако златната плака бъде намерена - да бъде прецизно датирана. Цялото съдържание на плочата е прието от комисия на НАСА, за чийто председател единодушно е избран Сейгън.

Снимка: Getty Images

Интересите на учения обаче не се изчерпват с Космоса и извънземния живот.

Пред National Geographic хора, които са работили с него, споделят, че е бил изключително енергичен и упорит, можел е да се труди до 20 часа на ден. Някои възприемат Сейгън като пионер в науката за нашата собствена планета.

Той пръв предсказва парниковия ефект като наблюдава планетата Венера и предполага, че там същото явление е довело до невиждано затопляне и унищожение. Сред неговите предположения са и че на Марс се случват невиждани от човека бури, които ще създадат сериозни препятствия за кацането на Червената планета - теория, която се оказва вярна.

Въпреки това с напредване на времето Сейгън започва сериозно да променя възгледите си до степен, в която дори започва да получава смъртни заплахи заради медийните си изяви.

Разсъжденията му, че ни грози глобално затопляне и, евентуално, ядрена зима разгневяват читателите на научните издания, в които експертът публикува. За тях подобни хрумвания са пълни глупости, които излишно плашат хората, макар че в наши дни сме наясно, че Сейгън е бил прав.

Разсъжденията, че може би все пак сме сами във Вселената, му докарват още повече заплахи.

Фенове на извънземните, които нямат търпение те да ни се обадят, започват да изпращат писма и обаждания, в които застрашават Сейгън с побой и даже убийство. Стига се дотам ученият да се придвижва с охрана и бронирана лимузина.

Въпреки това продължава да преподава буквално до края на живота си в Университета "Корнел", като чете лекции както по астрофизика, така и по критично мислене. Пише научни трудове за Космоса, за Земята и за произхода на човечеството.

За съжаление, Сейгън си отива преждевременно на 62-годишна възраст от пневмония.

След себе си обаче оставя надеждата, че някое от неговите съобщения в Космоса ненадейно може да получи отговор. 



Най-четените