Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колонията от нудисти-филантропи, която наричаше себе си Планината на истината

Oт идеите, родени там, са се вдъхновявали дори Махатма Ганди, Фрида Кало, Джак Керуак и Че Гевара (снимката е илюстративна) Снимка: iStock
Oт идеите, родени там, са се вдъхновявали дори Махатма Ганди, Фрида Кало, Джак Керуак и Че Гевара (снимката е илюстративна)

И до днес мнозина се кълнат, че на това място се усеща специфична енергия.

То е наричано Планината на истината и през XX век успява да привлече към себе си странна смесица от теолози, философи, атеисти и нудисти, всеки от които търси оптималната свобода за духа и тялото. Тези хора сформират истинска колония в покрайнините на Аскона, Швейцария.

Мястото е забелязано за първи път от Ида Хофман - немска пианистка, която през 1900 г. е на пътешествие из Северна Италия и Швейцария.

Тя пътува със своя любовник, но двойката има конкретна цел - закупуването на парче земя някъде из живописните планини на региона и да го превърне в убежище за всеки свободомислещ, който иска да избяга от конвенционалното общество.

Идеята им бързо привлича и първите съмишленици, които се настаняват там. Сред тях са учителка от Берлин, предприемач от Нидерландия и немски лейтенант.

Основната причина всички те да търсят път за бягство е индустриализацията, която по онова време кипи с пълна сила в Европа. Градовете започват да се разглеждат като почти непоносими за живот, докато провинциалните кътчета на континента изглеждат все по-тихи, мирни и примамливи.

Затова и региони като този на Планината на истината се приемат като олицетворение на чистотата и невинността. Самата Хофман искрено вярва, че само чрез пълно откъсване от съвременния свят човек може да постигне истинско душевно преобразяване.

Пианистката си представя живота в колонията като нещо средно между принципите на Толстой и християнските вярвания на Уилям Блейк.

Все пак една от основните задачи в началото е била да се осигури прехрана, затова първата работа била да прекопаят земята и да засадят култури. Едно от условията било колонията да се запази стриктно веганска и затова растителните източници на храна се оказват от първостепенно значение.

Зависимостта на членовете на Планината на истината от растенията води и до странни неоезически практики като "хранене чрез слънчеви бани" и разнообразни движения и танци, които задължително се изпълняват, когато човек е чисто гол.

Всъщност, разхождането гол по цял ден било активно насърчавано от лидерите в колонията, както и свободната любов между жителите, макар че последното дори не съществува като термин по онова време. В култ е издигната и еманципацията на жените, за която Хофман особено много настоява.

"Спрете да бъдете марионетки, вие сте създания от плът и кръв", гласи един неин постулат.

Постепенно мълвата за Планината на истината започва да се носи из цяла Европа. Да, местните жители на Аскона не са особено доволни, че до градчето им се мотаят голи хора, които от време на време изпадат в транс или седят с часове без дрехи под слънцето, но постепенно свикват с тях.

За сметка на това колонията привлича към себе си умове като Карл Юнг, Хюго Бол и Рудолф Щайнер. По време на Първата световна война мястото става още по-популярно сред бохемите и промяната се вижда дори и в архитектурата на колонията.

Когато в началото на XX век се заселват Хофман и първите ѝ сподвижници, те живеят в спартански условия в бедно обзаведени дървени бунгала. При тях комфортът е бил на заден план за сметка на изобилието от светлина и свеж въздух, изцяло в повелите за хармония с природата. С течение на времето обаче постройките стават по-артистични и по-разнообразни.

Появява се например Casa Andrea - къщичка, украсена с шарени геометрични мотиви, и Casa Centrale - украсена с вплетени във фасадата и прозорците Ин-и-Ян символи. Любовникът на Хофман пък строи за нея специална Casa Anatta, която е с кръгла форма, таван като купол и плъзгащи се врати вътре.

В книгата "Планината на истината: Контракултурата започва" се посочва, че от идеите, родени в колонията, са се вдъхновявали дори Махатма Ганди, Фрида Кало, Джак Керуак и Че Гевара.

Както обяснява писателят на книгата Мартин Грийн, редица от постулатите, които Хофман и компания са изповядвали, дават основата на хипи движението в САЩ от 50-те и 60-те години на миналия век. Хипитата, също като членовете на Планината на истината, искат да избягат в природата, където да основат един по-справедлив свят.

Краят на колонията идва през 1926 г., когато мястото е закупено от барон Едуард вон дер Хейд, немски банкер и доста колоритен персонаж. Той е член на нацистката партия, който успява да придобие швейцарско гражданство, а освен това е и страстен колекционер на неевропейско изкуство.

Планината на истината е преобразена в хотел в стил Баухаус, който просъществува до 70-те години на XX век. Впоследствие постройките, които са останали съхранени още от колонията, са превърнати в музей и конгресен център.

Швейцария успява да запази уникалния парк, който Хофман и сподвижниците ѝ залесяват, чаената стая, в която умовете са се събирали на дискусии и чаша чай, както и красива екопътека, наречена "Дъгата на Киара".

"Там, където умът ни може да полети" - така Ида Хофман е определяла района на Аскона. Мнозина от туристите, които днес посещават музея, са съгласни с това определение.

Най-четените