Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На лов за нацистко злато - разкрита ли е една от най-големите мистерии на Третия райх

Предполага се, че близо до Вроцлав са скрити 10 тона съкровища Снимка: Silesian Bridge Foundation
Предполага се, че близо до Вроцлав са скрити 10 тона съкровища

Годината е 1945-а и въпреки че Втората световна война уверено върви към своя край, германците са твърдо уверени, че ще успят да съградят и Четвърти райх.

За целта, разбира се, им е трябвало злато, с което да възстановят загубеното по време на войната величие и блясък на арийската раса.

Според ловци на съкровища нацистите са успели да скрият 10 тона злато близо до полския Вроцлав.

Те успяват да съставят своеобразна карта за съкровище, изготвена на база на сложна комбинация от лични писма, официални, но и свръхсекретни документи, които сочат, че златото е складирано лично по заповед на Хайнрих Химлер. По мнение на ловците на съкровища имането е закопано на 50 километра от Вроцлав, в селце на име Минковские.

Там, в сградата на старинен замък, по официални данни се намира санаториум за отдих и възстановяване, който е бил на разположение на нацистките войници.

Снимка: Silesian Bridge Foundation

Постепенно германците успяват да завържат връзки със служителките на санаториума и с местните полски момичета, някои от които се превръщат в постоянни любовници на нацистите.

Междувременно войниците са натоварени от Химлер със задачата да набележат локации, където успешно може да бъде скрито злато, ценни книжа и редки произведения на изкуството. И замъкът в Минковские и прилежащите му съоръжения се оказват сред местата, които са крайно подходящи за подобни цели.

Някои от нацистите обаче не успяват да опазят мисията си съвсем секретна.

Именно техни лични дневници, както и писма до местните жени посочват на модерните иманяри къде се намира скритото съкровище на Химлер. Като основна отправна точка ловците на съкровища използват писмата на висш офицер на име Вон Щайн от SS до полякиня на име Инге, с която е имал интимни взаимоотношения.

Явно офицерът е имал безрезервно доверие на своята любовница, защото ѝ е доверявал големи подробности от операцията на нацистите и дори ѝ е посочил точното местонахождение на златото.

Така например в писмо от 12 март 1945 г. войникът пише на Инге, че в оранжерията до замъка е изкопано дълбоко корито, в което да бъдат разположени сейфове и контейнери.

Според Вон Щайн това е "абсолютно безопасно място". Той допълва, че там вече са скрити 48 сандъка, отмъкнати от Райхсбанк, които са в добро състояние и са "много добре покрити с пръст и трева, където тепърва ще поникнат растения. "Само ти знаеш къде точно са сандъците", заявява още офицерът на своята Инге.

Снимка: Silesian Bridge Foundation

Сред другите документи, които сочат за скритото злато, е дневник на друг висш SS-офицер.

Той използва псевдонима Микаелис и в разказите си от март 1945 г. почти дословно повтаря думите на своя нацистки колега - имането е скрито в оранжерията, в сандъци, които преди са били собственост на Райхсбанк и сега са преместени в Минковские с цел да послужат за светлото нацистко бъдеще.

По мнение на Роман Фурманиак, който е начело на фондация "Silesian Bridge", операцията по заравянето на златото е била ръководена именно то Микаелис и от професор на име Грундман - специалист по консервация, който е отговарял за общо 80 локации за криене на нацистки съкровища.

В хода на времето и на войната от тези 80 локации Грундман успява да отсее единадесетте най-сигурни и секретни, сред които попада и Минковские. Санаториумът се посещава от най-високопоставени нацистки военни, но въпреки внушителния вид на замъка, те понякога се изкушават да го третират като бордей.

Както посочва Фурманиак, взаимоотношенията между нацистите и местните жени са били доста деликатни и сложни.

Така например Вон Щайн е имал абсолютно доверие на Инге и я е използвал като човек, който да следи ситуацията в замъка и да му докладва всичко, което се случва там. Инге от своя страна е била безумно влюбена в своя офицер в строга черна униформа.

Това, което никой от тях не взима предвид, е настъплението на съветските войски.

Нацистите вярват, че до година-две войната ще свърши и Райхът ще си върне величието, но регионът около Вроцлав попада под контрола на Съветския съюз.

Фурманиак е убеден, че златото не попада в ръцете на руснаците само заради куража на Инге и на това, че тя успява да закълне останалите да мълчат, дори с цената на живота си.

Именно по тази причина шефът на разследващата фондация е категоричен, че златото е недокоснато и си лежи под оранжерията на замъка в Минковские. Той допълва още, че скритите сандъци до санаториума са прословутото "злато от Бреслау" - злато, което изчезва от полицейския участък на Бреслау, сегашен Вроцлав.

Какво се е случило с това имане си остава една от най-големите загадки на Втората световна война. От изчезването му започват безкрай митове, легенди и спекулации, сред които и предположението, че ценният метал, заедно с богата колекция от бижута, е тайно заровен някъде, за да не попадне в ръцете на Червената армия.

Снимка: Silesian Bridge Foundation

Подобна теза съвпада с манията за величие на Хайнрих Химлер, който е вярвал, че Райхът ще се превърне в европейска империя в бъдеще.

Само че след края на Втората световна война редица нацистки офицери започват да предават в ръцете на поляците секретни документи и артефакти в опит за поне малко изкупление на греховете си. Сред тях са и дневникът на Микаелис и писмата на Вон Щайн.

А след обследването в Минковские Фурманиак обещава да се захване и с другите локации, на които се предполага, че нацистите са крили богатството си в надежда за по-добри за Райха времена.



Най-четените