Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Полският Чернобил" - таен град, приютил ядрения арсенал на СССР

Мистериите, които витаят, водят до сравнение с украинската електроцентрала Снимка: iStock
Мистериите, които витаят, водят до сравнение с украинската електроцентрала

Някои го наричат призрачен град, най-малкото защото в продължение на десетилетия не съществува на никакви карти.

Това е свръхсекретно място, което в разгара на Студената война е приютявало смъртоносен ядрен арсенал, способен да унищожи някои западен мегаполис за секунди.

Други го наричат "Полския Чернобил" заради радиоактивните тайни, погребани някъде там.

Мистериите, които витаят около района, водят до тревожното сравнение с украинската електроцентрала и нейната Зона на отчуждението и всички митове и легенди, които витаят и до днес след ядрената катастрофа.

Но днес Борне Сулиново, което се намира в северната част на Западнопоморския регион, се превръща в популярна дестинация за приключенците, които търсят силни преживявания из почти дива природа или които изследват мрачните тайни на Съветския съюз.

До Борне Сулиново се стига през столицата на провинцията - Шчечин.

Преходът включва дълго пътуване през низините, изпъстрени с малки селца, но това е и терен, който все още носи следите от Студената война. Спомените не може да изтрие дори фактът, че в град Дравско Поморске вече е разположен един от най-големите европейски полигони на силите на НАТО.

През 2020 г. хиляди войници пристигат в региона и се възползват от прикритието, което природата там предлага. Това се превръща в мащабно вонно учение с исторически за последните 25 години мащаби.

След още час път, там, където гората става наистина тиха и дълбока, стигате до бившата забранена зона на Борне Сулиново.

Преди разпада на Съветския съюз през 1991 г. това място е било достъпно само за хора със специален пропуск. Всички останали са минавали на определено разстояние и са се престрували, че не знаят за какво иде реч. Най-разумно е било да мълчат, да не размишляват и да избягват отдалеч.

Снимка: Getty Images

Там във военния комплекс по време на Студената война са били разположени над 12 хил. съветски войници.

Те са били част от северните военни сили, които пристигат в Полша като част от Варшавския договор между СССР и социалистическите републики от Източния блок. Мястото прилича на масивна строителна площадка за войници и военни съоръжения.

След 1945 г., когато руснаците поемат контрола, комплексът става част от военните планове, заложени във Варшавския договор, които включват подготовката за мащабни атаки по земя и въздух към западноевропейски и американски цели.

До комплекса води само един път и само един железопътен коловоз, които завършват в мистериозния град, пазен от електрическа ограда.

Хората, които живеят около града, са твърде уплашени, за да кажат каквото и да било. Дори и преди пристигането на руснаците да влезеш в Борне Сулиново не е лесно.

Преди Втората световна война районът е част от Германия и функционира като военна база с прилежащи и терени за упражнения. През 1938 г. лично Адолф Хитлер е на посещение там.

В следващата година танковите войски, разположени под командването на генерал Хайнц Гудериан, започват инвазия в Полша, която ще разпали безпрецедентен световен конфликт. По-късно в полския град са настанявани и военнопленници. Германците построяват по-голямата част от инфраструктурата, която впоследствие руснаците използват.

В наши дни казармите за войниците, военната болница и немалка част от железниците са изоставени и са загадка, която само чака да бъде разучена. Охранителните огради и бодливата тел отдавна ги няма и площите са широко достъпни за любопитните посетители. Те могат свободно да се скитат из храсталаците, останалите сгради и скелетата на вече разрушените постройки.

Снимка: iStock

Районът е особено посещаван през летния сезон. Тогава местните посрещат посетителите, само за да им разказват за конспирации като тайни тунели, зали за дисекции, лаборатории за експерименти - все неща, за които не се знае дали са истина и за какво точно са били използвани.

В момента в Борне Сулиново живеят обикновени хора - след напускането на руснаците казармите са превърнати в кооперации. Железопътната линия е премахната и върху нея е изграден главният път.

Градът обаче пази спомени за миналото си. Мраморни стени напомнят за някогашна слава, а изоставени сгради напомнят, че са виждали и по-добри времена.

Основното очарование и желание да посетиш този полски град обаче идва от историите за ядрени бойни глави, скрити из масивните силози в околността. Смята се, че това е едно от трите ядрени съоръжения, които са построени в Западна Полша.

Съветският съюз яростно отрича да е складирал атомни бойни глави в Полша, но археолозите, които изследват мястото, както и сателитни изображения на региона са убедени, че Москва лъже. По време на съветската ера Борне Сулиново е сред най-строго охраняваните местности и е пазена в почти пълна тайна.

Огромните силози и камерите за съхранение на бойни глави сега са вандализирани и занемарени. Бетонните им стени са покрити с графити, но иначе не са разрушени, само че липсват други инсталации и оборудване.

Самите камери са приблизително 70 метра дълги и 10 метра високи. Заровени са под дебел слой почва, покрит с трева.

На север от Борне Сулиново друг ядрен обект - този в Подборско - е превърнат в музей.

Той е посветен на присъствието на Съветския съюз след Втората световна война, чиито ракети са държали под мушката си градове като Париж и Амстердам. Мощността на ядрените бойни глави е варирала между 0,5 и 500 килотона. Строежът на силозите за ракети е бил завършен около 1969 г. и е финансиран изцяло от комунистическото правителство на Полската народна република според плановете на СССР.

До тези съоръжения са имало достъп само и единствено руски войници и като цяло са се смятали за руска територия - поляците не са имали никаква власт върху контрола им. След разпада на Съветския съюз всички карти, документиращи местността, са унищожени.

Археолозите намират силозите един по един при обиколки из района. Те разчитат на сателитни снимки от ЦРУ и проверяват за следи от радиация, макар че такова замърсяване не е открито.

Тези реликви на тоталитаризма и неговите ядрени амбиции обаче продължават да служат като напомняне за един твърде мрачен момент от човешката история.



Най-четените