По време на Втората световна война, в близост до германския град Веймар и само на един хвърлей от крематориума на концентрационния лагер "Бухенвалд", се намирала зоологическа градина, предназначена да разсейва и забавлява мъжете, които идвали на това място да прекарват обедната си почивка.
Тя е открита през 1938 г. по идея на командира на концлагера - Карл Кох, и финансирана от насилствено взети дарения на затворниците в концлагера.
Този тип развлечение обаче не е предназначен за лишените от свобода и принудително полагащите труд работници, затворени от нацистите в "Бухенвалд", въпреки че именно те построяват загражденията и се грижат за животните. Единствените, които имали позволението да прекарват част от свободното си време в зоологическата градина, били членове на персонала на лагера. По-точно това са пазачите, цивилните служители и надзиратели, които убивали и измъчвали затворниците от другата страна на оградата.
Тъй като командирът на SS Кох изпитвал голяма радост и удоволствие да наблюдава това, някои от тях били хвърляни нарочно в леговището на един от обитателите - кафява мечка, която безмилостно разкъсвала жертвата си на парчета.
Тази картина е един от многото примери, в които ясно може да се види бруталният световен възглед на нацистите, където животните често играели важна роля.
"Понякога те са служели като модели или образи на врага, а понякога са били просто средство за убиване", казва авторът на книгата "Животни в националсоциализма" - Ян Монхаупт, която също разказва историята на зоологическата градина в "Бухенвалд". Според него всеки, който иска да научи за произвола и противоречията в нацисткия режим, не трябва да пренебрегва важността на животните в него.
Нацистите имали особена грижа и положителен поглед към определени животински видове. Те не се отглеждали за забавление, а напротив - имали стратегическа цел.
Едни от тях били прасетата, тъй като се използвали основно за изхранване на германското население по време на войната, но други, или по-точно представители на насекомите, се гледали с особена почит - копринените буби. Тяхната здрава, водоустойчива и до голяма степен издържаща на огън коприна била употребявана при производството на парашути.
Бубите се отглеждали в училищата от специално обучени за целта учители, а задачата на учениците била просто да ги хранят и да се грижат за тях.
Тази дейност всъщност имала още един скрит мотив и цялата организация никак не била случайна - чрез тях учели децата на нацистка расова хигиена и то по начин, който е подходящ за възрастта им. Учителите всъщност им обяснявали, че в крайна сметка размножаването можело да бъде успешно, само ако всички болни и слаби екземпляри бъдат сортирани още в самото начало.
Силното внимание на нацистите към животните се корени и другаде.
Широко известен факт е, че любимите кучета на Адолф Хитлер били немските овчарки. Заради лесното им дресиране, те са използвани за пазачи в концентрационните лагери. Но причината точно тази порода да влезе толкова дълбоко в сърцето на Хитлер е и свързана с това, че те силно наподобяват вълците - животни, към които той изпитвал силно възхищение.
Всъщност нацистката пропаганда използва образа на дивия вълк години преди да поеме властта.
През 1928 г. Йозеф Гьобелс, който по-късно става министър на пропагандата, заплашва демократите на Ваймарската република по време на предизборната кампания с думите: "Като вълк в стадо овце. Ето така идваме!". И след 5 години нацистите успяват да свалят Ваймарската република и първият опит за въвеждането на демокрация в Германия се проваля.
Същата година е приет закон за закрила на животните, в който се казва, че топлокръвните им представители трябва да бъдат зашеметявани преди да бъдат заклани.
На пръв поглед това действие изглежда като жест от любов, но всъщност зад идеята стои нещо съвсем друго - така нацистите забраняват на евреите да извършват ритуалното клане на животни.
За водещите нацисти защитата на животинските видове и престъпленията срещу човечеството не звучало като противоречие, а дори напротив - по този начин те са се чувствали като част от някакъв морален елит, пише Монхаупт в книгата си.
Много снимки показват лидера на същото това общество, Хитлер, с неговата любима немска овчарка на име Блонди, към която той е бил болезнено привързан. Но всъщност се оказва, че единственият Райхсмаршал по време на Втората световна война, Херман Гьоринг, имал далеч по-екзотичен вкус към домашните любимци - в период от седем години той притежавал последователно 7 млади лъва, които за него преди всичко били просто знак за власт и престиж сред обществото.
Предполагаемата любов на нацистите към животните разкрива и тяхната расова мания, тъй като те били класифицирани точно така, както и хората.
Например големите хищни котки, като лъвове и пантери, са възхвалявани безусловно, докато домашните котки били характеризирани като "коварни, лъжливи и антисоциални", след като накрая нацисткият писател Вил Веспер не заключва, че всъщност те са евреите сред животните.
Хитлер и неговият режим е довел до смъртта на милиони хора по света, но всъщност не всичко е приключило до тук. Експлоатацията върху различните животински видове е тема, за която почти не се говори и то от страх, че по някакъв начин ще снеме тежестта на милионите насилствено отнети човешки животи, определени от нацистите като "недостойни".
Но този страх е неоправдан, тъй като и в двата случая става дума за жестокост, която няма мерна единица.
