Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Проклятието" на името Чарлз за английските крале

И защо някои смятат, че новият британски монарх е направил грешка с избора си на име, под което да бъде познат Снимка: Wikimedia Commons, БГНЕС
И защо някои смятат, че новият британски монарх е направил грешка с избора си на име, под което да бъде познат

Първото решение на новия британския монарх Чарлз III беше да избере своето име. По традиция той можеше да бъде познат с всяко едно от рождените си имена Чарлз Филип Артър Джордж, като той се спря на първото си.

Според експертите той очевидно е обсъдил това решение с кралица Елизабет, докато тя е била все още жива. За мнозина, които са запознати с историята на британската монархия обаче, този избор предизвиква противоречиви реакции.

Мнозина смятат, че за британски монарх името Чарлз носи лош късмет, а идеята, че има "прокълнатите имена" се смята за суеверие, което много от управляващите династии се стремят да избегнат на всяка цена.

Защо обаче се смята, че името Чарлз не е подходящ за крал на Великобритания?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем назад в историята до началото на XVII век, когато в Шотландия е роден първият Чарлз I от династията на Стюардите.

Роден на 19 ноември 1600 г. като втори син на Джеймс I и Анна Датска, и до днес Чарлз I e смятан за един от най-неуспешните крале на Англия, което означава много предвид количеството неуспешни крале, с които страната разполага в историята си.

Все пак той е единственият британски монарх, който бива екзекутиран, а по негово време е единственият кратък момент в историята на страната, когато тя става република.

Макар да действа решително като крал, след като на 25 години поема короната от баща си, лошите му отношения с парламента, тежкото състояние на икономиката и лошия му навик да продава търговски монополи, стават основа за бурно недоволство сред благородниците, а за капак на всичко проблемите с Шотландия отварят пътя към гражданска война.

По негово време парламентът успява да си извоюва някои важни права, включително това кралят да няма правото да разпуска по своя воля законодателния орган, а министрите да минат под контрола на парламента. Не на последно място по значимост е решението единствено парламентът да може да събира данъци.

Всичко това води до избухването на войната, където висшата аристокрация до голяма степен застава на страната на краля, докато по-дребните аристократи и издигащата се търговска класа от гъсто населените градове и икономически центрове застават на страната на парламента.

Войната продължава от 1642 г. до 1651 г., но реално от 1645 г. е ясно, че силите на краля са разбити и нямат шанс за победа.

През 1649 г. Чарлз I е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите от специално сформирания трибунал, като на 30 януари същата година той е екзекутиран.

На сутринта на екзекуцията си той носи две ризи, за да се предпази поне малко от студа и треперенето му да не бъде прието за страх.

Неговият син, който впоследствие ще стане известен като крал Чарлз II е изпратен в изгнание за няколко години - първо във Франция, а след това в Холандия по времето на Английския протекторат.

Времето, в което Англия е република, обаче е кратко, и през 1660 г. Чарлз II се завръща в родината си, за да поеме управлението ѝ. Той е крал в продължение на 25 години - сравнително дълго време за монарх, но и неговата съдба е трагична.

През неговото управление през Англия преминава Голямата чума от 1665 г., а година по-късно столицата Лондон е опожарена в т.нар. Голям пожар. Самата страна преминава през множество проблеми - религиозни преследвания, икономически проблеми и разклатена стабилност.

Кралят умира на 54 години от апоплексия, без да остави наследник и тронът е поет от брат му Джеймс.

Въпреки това Чарлз II влиза в историята на Англия под прякора "Веселия", което не се вписва съвсем в идеята за трагичен образ. Причина за този прякор е хедонистичното му отношение към живота - кралят пие много и не подбира жените, с които има връзки.

Много от любовниците му са ужасни интригантки, а за една от тях се оказва, че е шпионка на Франция. От всичките си извънбрачни връзки оставя най-малко 16 незаконнородени деца.

Най-голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след смъртта на Чарлз II да стане крал на Англия, но е заловен и екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II.

Въпреки това наследство от династията на Стюардите, новият британски крал реши да предпочете първото си име, под което да стане известен като владетел.

Това обаче не първият път, в който монарх на Великобритания поражда въпроси с избора на името си. Неговата майка, кралица Елизабет, при възкачването си на престола също събуди спорове.

В края на XIX и началото на XX век в британската монархия има традиция, според която новият монарх се разграничава кралското име от първото име, с което е кръстен.

Името на кралица Виктория всъщност е Александрина Виктория, докато бащата на кралица Елизабет II - крал Джордж VI носи рожденното име Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор. Неговият дядо крал Едуард VII също е кръстен Албърт Едуард, а за близките си е бил известен като Бърти.

Така, когато кралица Елизабет се възкачва на престола след смъртта на баща си, тя е поставена пред въпроса под какво име ще бъде известна като кралица, на което се твърди, че тя е отговорила: "Собственото ми име, разбира се. Какво друго?"

Така тя става кралица Елизабет II, но с това си навлича гнева на шотландците.

Ректорът на университета в Глазгоу по това време проф. Джон Маккормик се изказва гневно, оспорвайки правото на кралицата да се нарича "Втора", тъй като Шотландия никога не е имала кралица на име Елизабет.

Някои шотландци са толкова гневни, че чупят табели с името на новата си кралица. С времето обаче страстите утихват и за света британската кралица бива позната като Елизабет II в продължение на цели 70 години.

Колкото до новия крал, той е готвен за този пост като престолонаследник едва от 3-годишна възраст.

"Принц Чарлз е далеч по-наясно с потенциалната тежест на кралската власт, отколкото с нейните удоволствия", пише Джонатан Димбълби в неговата биография.

"Ако в определен момент в далечното бъдеще наследя мама, тогава очевидно ще направя всичко по силите си, за да изпълня тази роля... Понякога си мечтаеш за нещата, които би могъл да направиш", цитира Димбълби думите на Чарлз.

Престолонаследникът добавил, че "има огромна тежест на очаквания", с която е много трудно да се свикне, но че той е бил възпитан да усеща един специален дълг към страната.

"Трудното е, че неизбежно човек през по-голямата част от времето усеща, че не е достоен", казал още Чарлз.

   

Най-четените