Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпионски истории: Семейството, което предаде на Сталин американските ядрени тайни

Джулиъс и Етел Розенберг са първите американци, екзекутирани за шпионаж Снимка: Twitter, @JeffreyGuterman
Джулиъс и Етел Розенберг са първите американци, екзекутирани за шпионаж

Датата 6 август 1945 г. е една от най-значимите за 20-и век. Това е денят, в който американски бомбардировач пуска атомна бомба над японския град Хирошима. Три дни по-късно същото се случва и с град Нагасаки.

Тези две събития хвърлят дълга сянка върху международните отношения за следващите пет десетилетия и стават едно от основанията за начало на една безпрецедентна надпревара в развитието на ядрени оръжия.

Надпревара, която включва всички средства, включително и шпионаж на противника.

Именно чрез този способ Съветският съюз успява да ускори своята ядрена програма с помощта на действията на едно американско семейство, което в продължение на години предава в Москва секретна информация за най-големите тайни на Вашингтон.

За действията на семейство Розенберг се разкриват подробности едва след края на Студената война, когато са декласифицирани документите за тяхната работа, описващи ролята на Джулиъс като куриер и вербовчик за съветското разузнаване. От своя страна съпругата му Етел подготвяла документацията за Москва и най-вече е имала решителна роля в убеждаването на своя брат Дейвид да се присъедини към комунистическата кауза.

Джулиъс и Етел са родени и израстват в Ню Йорк в семействата на имигранти с руско-еврейски произход. Заедно са още от ученическите си години, като освен любовта си един към друг, споделят и увлечението към комунистическата идеология.

Още от 14-годишна възраст Джулиъс е активен член на американския Комунистически младежки съюз и се изявява като особено деен активист. Завършва електронно инженерство в Ню Йорк и след това започва работа по специалността си в свързочните войски на американската армия.

Фактът, че е член на комунистическата партия, твърде дълго убягва на началниците му, което позволява на Розенберг в продължение на три години между 1942 и 1945 г. да краде секретни материали относно американските военни радарни и комуникационни системи, както и за електроника на управляеми ракети.

Цялата информация се събира и описва от Етел и след това се предава на техните началници в съветското консулство в Ню Йорк - Александър Феклисов и неговия колега Анатолий Яковлев. Под наблюдението на Феклисов Джулиъс вербува няколко свои колеги, сред които Джоел Бар, Алфред Сарант, Уилям Пърл и Мортън Собел.

Пърл предоставя на Розенберг и Феклисов хиляди документи от Националния консултативен комитет по аеронавтика, включително пълен набор от проектни и производствени чертежи на първия реактивен изтребител в САЩ.

Това обаче е нищо, защото истинската находка всъщност се намира в семейството на Джулиъс.

Това е братът на неговата съпруга - Дейвид Грийнглас, който по това време е част от проекта "Манхатън" за създаване на атомна бомба. Той, от своя страна, не се двоуми дълго и бързо се съгласява на предложението да стане съветски таен агент и даже убеждава своята жена Рут също да се присъедини към шпионската организация.

"Те са млади, интелигентни, способни и политически активни хора, силно вярващи в каузата на комунизма и желаещи да дадат всичко от себе си, за да помогнат максимално на страната ни. Те несъмнено са ни предани", пише Феклисов в една от своите шифрограми към Москва.

Дейвид и Рут Грийнглас Снимка: Wiki Commons
Дейвид и Рут Грийнглас

През 1945 г. все пак се разбира, че Джулиъс е член на Комунистическата партия и е разжалван от армията. Няколко месеца по-късно пък Дейвид се уволнява, след като отказва предложение да бъде прехвърлен от лабораторията Лос Аламос в Ню Мексико към операцията по тестване на ядрени оръжия на атола Бикини в Тихия океан.

През следващите няколко години семействата Грийнглас и Розенберг живеят спокойно в Ню Йорк, докато ФБР не тръгва по следите им.

Причината е успешният ядрен тест на Съветския съюз от 1949 г. Той буквално шокира американците, които до онзи момент са смятали, че СССР е твърде назад в разработването на тази технология и няма как тя да е развита за толкова кратко време след края на Втората световна война.

Започнато е мащабно разследване за изтичане на информация, което в крайна сметка стига до един немски учен, работил в Лос Аламос.

Още в началото на 30-те Клаус Фукс бяга от нацисткия режим в Германия и търси убежище във Великобритания, където получава гражданство и завършва докторантура по ядрена физика.

По време на Втората световна война е поканен да участва в британската ядрена програма въпреки явните си комунистически пристрастия. Малко след това заминава за САЩ и в продължение на няколко години е важна част от проекта "Манхатън" и първите етапи от създаването на водородната бомба.

През 1950 г. ФБР го залавя, а Фукс сам си признава, че е предавал тайно информация на Съветския съюз за развитието на тяхната ядрена програма. Мотивите му са били чисто идеологически, като той е вярвал, че Западът умишлено е въвлякъл Германия и СССР във война. В крайна сметка британският съд го осъжда на 9 години затвор, а после Фукс емигрира в Източна Германия, където е награден с орден "Карл Маркс".

Едно от последствията след залавянето на Фукс е, че той издава цялата организация около себе си. Въпреки че не е знаел самоличностите на останалите агенти, информацията, която предоставя на властите, се оказва достатъчна, за да бъде разбит цял шпионски кръг, ръководен от Етел и Джулиъс Розенберг.

Фукс издава своя куриер Хари Голд, който е предавал всичко, получено към съветското консулство, на местния резидент Яковлев. Оказва се обаче, че Голд е вършел същата задача и за други агенти, и след като бива заловен и разпитан от ФБР, издава Розенберг и Грийнглас.

Клаус Фукс Снимка: The National Archives UK
Клаус Фукс

Първи от тях е хванат Дейвид. Той си признава всичко и казва, че Джулиъс е използвал Етел, за да вербува него и съпругата му през 1944 г., за да предават ядрени тайни на Яковлев, който се грижел за приемането, оценяването и препращането на цялата информация.

Разкрито е още името на Мортън Собъл, приятел на Розенберг още от студентските им години. Той опитва да избяга в Мексико, но в крайна сметка е екстрадиран от там и изправен на съд заедно с всички останали.

Собъл и Голд получават по 30 години затвор. От своя страна Грийнглас са съдени отделно и получават по 15 години. И четиримата обаче са освободени предсрочно в следващите години.

Целият съдебен процес за Розенберг продължава повече от две години и придобива широк обществен отзвук. Основните обвиняеми Етел и Джулиъс Розенберг са координирали и ръководели целия шпионски кръг, а според съдията техните престъпления са "по-лоши от убийство".

Все пак в тяхна защита се води широка международна кампания с призиви за помилване от страна на папа Пий XII и самия Алберт Айнщайн. Те са безрезултатни, а двамата са осъдени на смърт и екзекутирани на електрически стол в затвора Синг Синг през 1953 г.

Те стават първите американски граждани, получили подобна присъда за шпионаж.

   

Най-четените