Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпионски истории: Той спаси света от Трета световна война и след това избяга в багажника на кола

Олег Гордиевски в продължение на десетилетие предава тайни от сърцето на КГБ Снимка: Wiki Commons
Олег Гордиевски в продължение на десетилетие предава тайни от сърцето на КГБ

Днес той живее в държан в тайна дом в предградията на голям град, обича да пише, да чете и да слуша класическа музика.

За съседите си и тези, които не го познават, най-вероятно изглежда просто като поредния възрастен и самотен пенсионер.

Името му е Олег Гордиевски, но той съвсем не е обикновен дядо, а в историята остава като един от най-известните шпиони на XX век.

Точно в разгара на Студената война старшият офицер в КГБ решава да се превърне в най-висшестоящата къртица в съветските разузнавателни служби. Повече от десетилетие предава ценни тайни на британското Ми-6 от самото сърце на КГБ, а достъпът му до чувствителна, строго секретна информация бързо го превръща в един от най-влиятелните шпиони в историята.

Роден е в Москва през 1938 г. в семейството на офицер от НКВД (предшественик на КГБ), така че отрано бива запознат с тънкостите на действията в силовите и тайните служби. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, където специализира немски, шведски, датски и норвежки език.

Още през 1961 г. постъпва в КГБ, а първото му назначение е в Източна Германия, където остава известно време, точно преди издигането на Берлинската стена. Кариерата му върви доста бързо и Гордиевски скоростно се изкачва в структурите на разузнаването с високи оценки, където и да е на служба.

След Източен Берлин е прехвърлен в съветското посолство в Копенхаген, където работи в следващите няколко години. Точно там го заварва Пражката пролет и нейното потушаване от съветските войски през 1968 г., което се оказва повратен момент в неговия живот.

"Тази брутална атака срещу невинни хора ме накара да го намразя [режимът в Москва] с изгаряща, страстна омраза", разказва Гордиевски в книгата "Шпионин и предател: Най-голямата шпионска история от Студената война" от Бен Макинтайър.

Така решава да се свърже с датската Служба за национална сигурност (PET) с предложение да им предоставя информация. Първият му опит е неуспешен. В един ден след края на събитията в Чехословакия, той се обажда на жена си Елена и започва умишлено да хули и говори против Съветския съюз.

Знаейки, че датските тайни служби подслушват телефоните на посолството, той се надява, че някой ще се опита да го вербува като двоен агент. Никой обаче не прихваща първите му сигнали.

Междувременно шпионинът е поставен под наблюдение, тъй като вече се предполагало, че не е просто дипломатически служител. В един момент PET опитват да го му поставят капан, мислейки погрешно, че Гордиевски е хомосексуалист. Изпращат младеж с идеята да го покани на по питие, след което евентуално да го изнуди с компрометиращи снимки.

Гордиевски не отвръща на флирта и след като не успява да осъществи контакт по време на първото си тригодишно назначение в Копенхаген, е върнат обратно в Москва.

Все пак няколко години по-късно отново получава назначение в Копенхаген, а този път PET и колегите им от британското външно разузнаване Ми-6 вече го очакват, тъй като имат сигурна информация, че Гордиевски е готов да мине на тяхна страна заради показанията на негов познат, избягал в Дания.

"Исках да работя за британското разузнаване и търсех възможност да го направя. Имаше един англичанин, офицер от Ми-6, работещ като дипломат, който искаше да ме вербува. И двамата искахме едно и също, така че през 1974 г. започнахме да се срещаме. Първо в една малка бирария, а по-късно ми показа тайна квартира, където работехме", казва Гордиевски.

Разбира се, той продължава да изпълнява съвестно работата си като съветски офицер и печели още повишения, но паралелно с това той предава информация и на британците.

В онези години шпионин, действащ дълбоко в КГБ, представлява сбъдната мечта всяка на западна разузнавателна агенция.

Истинските му мотиви може би никога няма да станат ясни. Гордиевски сам винаги е твърдял, че парите не са от значение за него, а водещият фактор е ненавистта към съветската система, виждайки отвътре как действа тя по време на Берлинската криза и Пражката пролет.

Все пак за услугите си той получава съответното заплащане в сейф на британска банка.

През 1982 г.  е прехвърлен в Лондон под дипломатическо прикритие. По това време вече той е с ранг на полковник, а две години по-късно застава начело и на цялото шпионско отделение на КГБ в британската столица.

Смята се, че именно Гордиевски е човекът, който предотвратява ядрена война през 1983 г.

Неговите данни разкриват в детайлни подробности от протокола за реакция на СССР в случай, че в Москва решат, че НАТО ги атакува.

Именно така западното командване разбира как в СССР отчитат мащабното военно учение Able Archer 83 за истинско нападение и подготвят превантивен ядрен удар чрез Четвърта съветска армия в Полша. В крайна сметка учението е прекратено точно навреме.

Друга особена важна информация, която Гордиевски предлага е, че Михаил Горбачов ще бъде следващият лидер на СССР след Константин Черненко.

Дори нещо повече - през 1984 г., малко преди смъртта на Черненко, Горбачов става първият висшестоящ съветски лидер на посещение в Лондон за среща с премиера Маргарет Тачър, а пък самият Гордиевски става нещо като посредник между тях.

Като резидент на КГБ той осигурява директна информация и на двете страни, като ги съветва какво да обсъждат, така че срещата да премине възможно най-гладко.

Това вероятно е един от малкото случаи в историята, когато един шпионин формира хода на среща между двама международни лидери и до голяма степен определя нейните резултати.

В началото на 80-те пък разкрива на Ми-6, че лидерът Лейбъристката партия и опозицията в парламента Майкъл Фуут всъщност от години сътрудничи с КГБ. За времето, през което работи с британците, шпионинът се оказва един абсолютно безценен актив.

Все пак рано или късно хора като Гордиевски биват разкрити, а името му се появява в докладите на съветския шпионин Олдрич Еймс и така в КГБ стават подозрителни към своя най-важен човек в Лондон.

"Еймс ме е предал някъде между 15 април и 1 май 1985 г. Получих паникьосана телеграма от центъра под предлог да се върна в Москва, за да одобрят кандидатурата ми за поста на резидент на КГБ в Лондон", разказва той.

Въпреки ясните предупреждения от Ми-6 да не пътува за СССР, той все пак се завръща в родния си град. Там е отведен в квартира на КГБ, дрогиран и подложен на 5-часов разпит. Обвиняват го в предателство, но очевидно нямат сериозни доказателства за това, а самият той не се издава по време на разпита, така че в крайна сметка е освободен.

За него обаче е ясно, че веднъж загубил доверието на КГБ, вече връщане назад няма. Затова решава да активира спешния протокол за евакуация, уговорен с Ми-6 още през 1978 г.

Планът остава в историята като операция "Пимлико".

В един летен ден излиза за обичайния си сутрешен джогинг, но след края на тренировката си, не се прибира у дома, а хваща автобус за Ленинград и след това за Виборг, недалеч от финландската граница.

Малко преди да стигне града казва на шофьора, че не се чувства добре, така че да има оправдание да слезе от автобуса и да се придвижи пеша до близка гора.

"Не знаех къде точно трябваше да се видя с британците, имах само описание на мястото на срещата", припомня си той.

След три часа чакане в гората беглецът вижда двата спасителни автомобила с дипломатически номера, които са успели за кратко да се измъкнат от своята "опашка" от КГБ.

"Трябваше да скоча много бързо в багажника, преди колата на КГБ да се появи отново. След това продължихме към границата, където се надявахме да не ни проверяват заради дипломатическите номера", разказва Гордиевски.

Планът проработва безупречно, а той накрая се озовава във Великобритания, където е посрещнат с почести.

В Москва Гордиевски оставя жена си и двете си дъщери. Шест години, след като е изведен нелегално от Съветския съюз, британците успяват чрез дипломатически контакти да приберат семейството му в Англия. Двамата обаче се развеждат през 1993 г.

В родината си пък шпионинът е осъден на смърт задочно, заради държавна измяна. Присъдата не е отменена и до днес.

   

Най-четените