Повече от десетилетие преди появата на Едуард Сноудън, откраднал огромно количество строго секретна информация, един друг американски държавен служител опитва да направи нещо подобно.
Само че по старомодния начин и без разни идеалистичните или етични подбуди на Сноудън като свобода на словото.
Браян Регън просто е искал да си осигури живота по лесния начин, предлагайки секретни документи на чужди правителства. Опитите му обаче са осуетени заради някои умствени затруднения, които в крайна сметка го правят известен като "шпионинът, който не може да пише."
Роден е в Ню Йорк и всъщност детството му никак не е леко, тъй като страда от дислексия - състояние на трудност или дори пълна загуба на способност на четене или разбиране на прочетеното. Просто мозъкът трудно възприема, не разпознава или бърка определени букви.
Така например някоя дума може да се прочете в един момент, но в следващия мозъкът да не може да я разпознае. Или пък в писмена форма да може да се дефинира, докато в говорима да е невъзможно.
Тези проблеми автоматично превръщат Регън в аутсайдер, който често е тормозен от съученици и даже приятели. Едър и тромав чудак, той често е подценяван даже от собственото си семейство и учителите.
Всъщност именно това ще му помогне да създаде един сложен шпионски план, който той почти успява да се осъществи, тъй като по някакъв начин успява да се дореди до работа в Националния разузнавателен офис или службата, която се занимава с данните от американските разузнавателни сателити.
В продължение на четири години Регън работи там, като успешно прикрива проблемите си. Все пак оценките на работата му показват, че повишение няма да получи скоро, а на всичкото отгоре е поставен пред дилемата да бъде пенсиониран на 37 г. или да бъде прехвърлен на работа в Европа - нещо, което той в никакъв случай не иска.
В крайна сметка избира пенсионирането, което трябва да се случи през 2000 г., когато ще му се натрупат 20 години стаж.
За капак на всичко в банковата му сметка се трупат все повече дългове, като към края на кариерата му те достигат до почти 120 000 долара.
Така времето до пенсиониране започва да тече и Реган започва да се притеснява за бъдещето на семейството си, тъй като е тесен специалист в една много деликатна област, което означава, че перспективите му за работа не са никак големи.
В крайна сметка решението е просто - да си осигури бъдещето като продаде възможно най-много секретна информация на всеки готов да плати достатъчно, дори ако това е Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи.
За целта Регън ползва достъпа си до Intelink - специалната мрежа за комуникация между различните разузнавателни агенции. В неговите очи тя представлява една истинска златна мина, тъй като съдържа стотици хиляди страници с топ секретни документи, които са стрували милиарди долари на американското правителство.
Това, което е необходимо да направи, е просто да влезе в системата, да напише "Top Secret Libya" (винаги с грешен правопис) и просто да си намери нещо достатъчно секретно и интересно.
Междувременно използва свободното си време и да се самообучава в шпионаж, като се рови в различни доклади, отнасящи се до дейността други шпиони в историята на Щатите. Даже посещава курс по контрашпионаж, воден от бивши агенти на ФБР и ЦРУ.
Идеята на Реган е да избегне всички възможни грешки, които тези преди него са допускали. Повечето от тях са използвани от чужди правителства, но Регън сам инициирала своята шпионска схема. Той няма да използва връзки с агенти на други държави и сам ще решава с кой да работи и при какви условия.
Така започва да събира и изнася информация от базите данни най-вече относно Либия, Ирак, Иран и Китай.
Също така изтегля данни за военния капацитет на американски съюзници като Израел, смятайки че те също биха представлявали интерес - общо над 20 000 страници с информация.
Всичко се изнася всекидневно в продължение на седмици под формата на документи, дискове и видео касети, като използва сака си с дрехи за фитнес. Никой, никога не се сеща да го провери, защото е познат на всички като абсолютно безобиден служител. Просто поредното лице в тълпата.
Когато Регън решава, че е събрал достатъчно информация, започва да търси контакт с потенциалните клиенти. Никой обаче не се отзовава. Всъщност се случва точно обратното - информатор в либийското посолство се свързва с ФБР и предоставя на агентите полученото от шпионина.
А то представлява няколко кодирани писма с инструкции, както и сателитни снимки, показващи военни обекти в Близкия Изток като доказателство, че е такъв, за какъвто се представя.
След дълъг процес на декодиране е разкрит текста на основното писмо, който гласи следното:
"Аз съм анализатор в бюрото за Близкия изток и Северна Африка към ЦРУ. Готов съм да извърша шпионаж срещу САЩ, като предоставя на вашата страна строго секретна информация. Имам достъп до документи на всички разузнавателни агенции на САЩ - Агенцията за национална сигурност, Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA), Централното командване (CENTCOM), както и други по-малки агенции."
Всички писма и инструкции обаче са пълни с правописни грешки, а от принтираните документи и изображения става ясно, че са с произход от Intelink, което съвсем стеснява кръга от заподозрени и Регън започва да бъде следен.
По това време той вече се е пенсионирал, но отново работи на същата длъжност, само че като контрактор към частна компания. Все пак това не го спира от дейността му и той продължава да изнася документи.
Само че вече е зорко следен от ФБР и полицията.
В крайна сметка е арестуван докато се опитва да се качи на полет за Цюрих с намерението да пренесе секретни документи в посолството на Ирак там. През 2003 г. е осъден на доживотен затвор без право на помилване, а след това са необходими цели две години, докато се разбере какъв е обема на откраднатата информация и къде е скрита.
Изобщо целият опит на Регън, макар и напълно аматьорски, почти минава незабелязано. Едва някой щеше да го открие, ако не е била реакцията на информатора в либийското посолство.
Цялата схема обаче за първи път показва и нещо много по-важно - колко уязвими могат да бъдат държавните тайни в дигиталната ера.
