Не всеки таен агент изглежда като Джеймс Бонд и не всяка шпионска история представлява екшън разказ на високи обороти с преследвания и стрелби.
Всъщност най-често тайните агенти са съвсем обикновени хора, за които изобщо не бихме предположили, че могат да крадат държавни тайни и да участват в гигантски конспирации.
Точно това е и случаят на 87-годишната Мелита Норууд, която през 1999 г. публично признава как в продължение на десетилетия необезпокоявано е работила за КГБ и е предавала на съветските тайни служби секретна информация за британската ядрена програма.
Всъщност тя се явява най-дълго служилият съветски шпионин в Обединеното кралство, активирана още в средата на 30-те и служила вярно на СССР през голяма част от Студената война.
Родена и израснала във Великобритания, Норууд никога не е била изкушена от пари и финансови облаги, като даже е отказва всякакви предложения за подобни неща. До края на живота си тя остава единствено и само идеологически мотивирана като убеден комунист, член на Британската комунистическа партия.
"Направих това, което направих, не за да печеля пари, а за да помогна за предотвратяване поражението на една нова система, която даваше на обикновените хора, които не могат да си позволят, храна и безплатен градски транспорт, добро образование и здравни услуги", припомня си тя години по-късно.
"При същите обстоятелства знам, че бих направила отново всичко по същия начин", категорична е тя.
Всъщност може да се каже, че тя е отгледана с идеология. Майка ѝ е комунистически активист, докато баща ѝ е латвийски имигрант, който в началото на 20-и век издава вестник с името "Southern Worker and Labour and Socialist Journal" с грижата да популяризира идеите на Ленин и Троцки в южната част на Англия.
В подобна среда Норууд (тогава още с фамилно име Сирнис) израства още от малка с представата за това какво е комунизмът (или поне какъв е идиличният му вариант) и какви са целите му. Тя става толкова разпален привърженик, че в началото на 30-те за кратко се премества да живее в Германия, където участва в лявото антинацистко движение.
Впоследствие се завръща във Великобритания, присъединява съм към местната комунистическа партия и започва работа като секретарка в Британската асоциация за изследване на цветни метали. Организация със скучно име, зад която обаче всъщност стои тайният изследователски проект на страната за развитие на ядрено оръжие с кодово название "Тръбни сплави".
По този начин през 1932 г. Норууд попада в центъра на най-секретната военна програма на кралството и недълго след постъпването си вече започва да предава информация на СССР.
Смята се, че вероятно е вербувана от НКВД (организация, предхождаща КГБ) още докато е живее в Германия, а в този смисъл насочването ѝ точно към ядрения проект на Лондон съвсем не е случайно.
Нейният пряк началник се оказва член на изпълнителния комитет на организацията, което автоматично означава, че Норууд има директен достъп не само до сейфа в офиса му, но и до личния му архив в дома му - двете места, където се съхранява секретна кореспонденция, тайни доклади и анализи. Всичко това бива прилежно заснемано и предавано на съветската свръзка, който я познавал единствено по кодовото име "Хола".
На два пъти британското вътрешно контраразузнаване Ми-5 (през 1945 и 1965 г.) разследва Норууд, но така и не са открити достатъчно доказателства за шпионската ѝ дейност. Така през 1972 г. агент Хола се пенсионира и се оттегля напълно спокойно.
Не е много ясно доколко шпионажът на Норууд подпомага за развитието на съветската ядрена програма.
Факт е обаче, че когато тя отива на "екскурзия" в Москва през 1979 г., властите я награждават с военния орден "Червено знаме" за изключителни постижения по време на бойни операции.
Светът вероятно изобщо нямаше да разбере за съществуването на агент "Хола", ако не е предателството на бившия офицер в КГБ Василий Митрохин, който през 1992 г. търси убежище в британското посолство в Рига, предоставяйки 25 000 страници документация от архива на Първо главно управление на разузнаването.
Именно тези документи дават данни за операции, датиращи още от 30-те години, та до активни в началото на 90-те акции. Така в годините след предаването на Митрохин се разкриват самоличностите на много съветски агенти, действали на Запад.
Сред тях ясно изниква и името на Норууд. Британските власти дори тогава не повдигат обвинения срещу нея, тъй като нямат сериозни доказателства и запазват архива засекретен.
Едва през 1996 г.правителството разсекретява документите на Митрохин и ги предоставя на кеймбриджкия професор Кристофър Андрю, така че той да напише книга за него. Тя излиза три години по-късно и чак тогава се разкрива публично името и дейността на Норууд.
Около цялата история се вдига толкова голям шум, че в крайна сметка самата тя се появява пред камерите на медиите и признава всички информации за нея.
"Мислех си, че може би това, до което имах достъп, може да бъде полезно, за да помогна на Русия да бъде в крак с Великобритания, Америка и Германия. Все пак като цяло не съм съгласна с шпионирането на някой срещу страната си", обяснява тя тогава. "Мислех си, че на мен ще ми се размине."
Всъщност наистина ѝ се разминава. По това време е вече на 87 години във възраст, в която правителството решава, че няма смисъл да търси отговорност за делата ѝ.
Все пак нейната история продължава да интересува хората дълго време. През 2013 г. излиза романът "Червената Джоан", инспириран от живота на агент "Хола". Няколко години по-късно пък се появява и едноименната филмова адаптация на книгата с участието на Джуди Денч.
Истинската "Червена Джоан" обаче умира през 2005 г.
