В поредицата ни с Teoxane ви представяме 4 добре изглеждащи жени - всяка със своя силна индивидуалност. Надникнахме в тяхното ежедневие, както и в дамските им чанти.
Мира Лазарова е една от градските легенди на София - ходещ учебник по стил. С изключителен усет към детайла, както по отношение на модата, така и когато става въпрос за “опитомяване” на пространства.
Самата тя е изключително благ човек - крайните настроения не са й присъщи. Професионално успява да вирее в най-стресовата среда - журналистиката, и да я прави една идея по-красива и извисена. Някак парадоксално биографията й се балансира между две много различни като ритъм медии - телевизията и списанията.
Дълги години Мира Лазарова беше главен редактор на Капитал Лайт, а в момента ръководи списанието на компанията за луксозни недвижими имоти Unique Estates. На гости сме в централния офис на Unique Estates и с любопитство очакваме да надникнем в дамската чанта на Мира, за да навлезем, с нейно разрешение, още една крачка в личното й пространство.
Мира Лазарова тъкмо е завършила последния брой на списанието и то е изпратено до домовете на 5 хиляди клиенти на компанията. За разлика от останалите в бранша, които могат да стигнат до работните места и офисите на хората с доходи, Unique Estates Life Magazine влиза в домовете им. Това е факт, с който всички много се гордеят.
"Този брой е колекционерски - още септември решихме, че трябва да е по-голям формат и да стои в домовете на хората като coffee table book", разказва Мира. "Много се чудихме каква да е корицата, първо искахме да е нещо от съдържанието - всеки брой е разделен на две - имотна част и лайфстайл част за четене, която е тематична. Тогава Весела Илиева, нашият изпълнителен директор, каза защо да не сложим нашите 12 години. Тази година Unique Estates става на 12 години. Видяхме, че 12 е едно много красиво число. Отделно това е и декемврийският ни брой. Исках корицата да е червена, защото червеното в момента е страшен хит, и като полиграфия, и като мода, дори не толкова заради Коледа. Избрахме, обаче, да не е Кока Кола червено, а нещо по-тъмно, по-сложно и по-шик."
Темата на броя е колекционерството - от една страна е много свързана със самата Мира Лазарова, а от друга - с луксозните недвижими имоти. Хората, които притежават луксозни домове са много изкушени да разположат в тях някакви редки предмети, независимо какви са те.
"Обикновено човек, който купува имот се изкушава да започне колекция, дори и от инвестиционна гледна точка. Голямото пространство, високите тавани провокират сериозно", разказва ни Мира Лазарова.
Ти лично, Мира, имаш ли някакви колекционерски страсти?
- О, да! Покрай дома си започнах да колекционирам предмети от порцелан. Първо сервизи, впоследствие това премина в страст, която много много се разрасна. Започнах да колекционирам за градския ни апартамент едни неща, а за къщата в провинцията - съвсем други. Обичам много да ходя по битаци, особено в чужбина и като пътувам винаги се връщам с вещ, която за мен е безценна.
Това са редки предмети, които се свършват, които никога повече няма да ги има и дори да видя нещо, което не колекционирам, аз купувам, за да го запазя и да го подаря на някого.
Мира развива страстта си и заради нейния мъж - фотографът Георги Нейков, който колекционира фотографии. Постепенно разбира, че това е занимание, което отваря ново невероятно поле. Казва, че с колекционерството като хоби, в нито един момент не можеш да скучаеш.
"Винаги си в своето пространство, където и да отидеш, каквото и да правиш имаш занимание, което те тегли. Можеш да четеш, да откриваш. В момента, в който обърнеш една чиния, ваза, парфюм, маса, влизаш в друго време и ти става страшно интересно."
Имаш ли колекционерски неща в дамската си чанта?
Очилата ми са на Alain Miкli- френски дизайнер, брандът вече е купен от голяма италианска компания, но това е limited edition от времето, когато беше интересен. Аз не съм много комерсиална, гледам малко да криввам от мейнстрийма, макар че има неща, за които съм ултра масова. Харесвам например тренда с грозните големи маратонки, много ме устройва и е адекватен с личния ми ритъм. Но между Marni и Chanel, избирам Marni като една идея по-нишови.
За парфюми също ценя по-особени аромати. В момента в чантата си нося парфюм, който ми е много любим - Annick Goutal . Харесва ми да смесвам - понякога първо слагам мъжки аромат, изчаквам малко и след това добавям по-цитрусов или някакви бели цветя.
Носиш ли неща от вас на работното си място?
Обичам бюрото ми да е красиво, да няма традиционни офисни аксесоари. Винаги имам ваза с цветя, черен шоколад, плодове. Преди години колеги се бяха пошегували с мен и ми сложиха рибки във вазата на бюрото. Като ги видях да плуват там вътре помислих, че полудявам.
Обичам да подреждам снимки. Наистина нося много неща от дома си на работа и дори често ги превъртам - нося едно, връщам друго.
Докато си говорим някой минава покрай елхата, пред която на земята е аранжирана една естествена кожа. "Внимавай за зайчето!", чува се предупреждениe. Мира се обръща и с типичния си леко нисък глас и усмивка, казва "Северен елен е, момичета, не е никакво зайче!". Това е друго нейно качество - тя е винаги подготвена и трудно може да я изненадаш с нещо. Мира е като енциклопедия за мода, предмети и хора в света на изкуството, но никога не парадира с това.
Как би определила твоя личен стил и той променя ли се през годините?
С времето, когато човек възпита вкуса си, налага един постоянен стил, който се дефинира трудно. При мен, лично, се получава микс от непреходни дрехи, които се комбинират леко и изглеждат на място винаги - в този сезон например кашмирени пуловери, малко кадифе, деним и много шалове.
Имам аксесоари от десетки години, които за мен са безценни, защото могат да поемат всяка нова вълна и да я отразят подобаващо. Разбира се намирам място и за нещо, което е съвсем ново като посока, защото или много ми харесва или е много удобно. Ценя слоевете време в гардероба си, в дома си, носят едно безвремие, което бих дефинирала като лукс.
Стилът ми се промени, разбира се, смея се с глас като гледам снимките си. Това се случва с всеки от нас. Човек помъдрява и разбира от какво наистина има нужда, за да бъде себе си. Не съм престанала да бъда суетна и взискателна, но вече ми е много по-лесно да намеря изразните средства. Мога да си позволя да изляза от модата.
Този усет към детайла възпитава ли се или човек го носи в себе си?
Вярвам, че добрият вкус е семейство, среда, усилие. Усетът към детайла, както го наричате, е по-скоро дарба, която човек развива, стига да пожелае да се учи. Вече възможностите са безгранични. Когато дарбата е голяма говорим за талант, който става видим за всички. Такива хора творят и създават тенденциите, които всички, волно или неволно, следваме. Ценя много умението да направиш уникално пространство около себе си, независимо къде се намираш.
По дълъг път стигнах до това, което подсъзнателно съм искала да правя винаги - да споделям, да предавам нататък умението да се създава красота. Да показвам лицата на хората, които го правят, местата, в които това се случва.
Има градове по света, където елегантността се постига лесно, а улиците те вдъхновяват. Тук е точно обратното, плуваш срещу течението. София е тъжно провинциална, все по-трудно се примирявам с този факт. Затова обитавам своя свят, който ме спасява. Не мога да преминавам всекидневно от левия към десния бряг на Сена или да виждам от прозореца си Колизеума, макар че и с това се свиква, но е мотивиращо.
Как обичаш да работиш - по график или с по-свободна програма?
Професията и ангажиментите ми налагат да спазвам график. Аз съм много дисциплинирана от дете, и страшно мразя да закъснявам. Случва ми се изключително рядко. Ходя с два телефона, синхронизирам календари. Събота и неделя си позволявам да съм само с един. Работя с много хора, затова денят ми е концентриран и на моменти, доста натоварен.
Когато сме в подготовка на брой напрежението е голямо. Всяко издание, което излиза на хартия и, особено, когато продуктът е луксозен и отива при много взискателна публика, е огромна отговорност. Завиждам ви, защото при нас няма връщане назад.
Химикал или молив?
Нося си красив химикал, но обичам да пиша с молив. Сега се сещам за още нещо, което постоянно нося със себе си - това е шнола за коса. Когато работя и се съсредоточавам, винаги си прибирам косата. Тази съм си я купила от едно служебно пътуване до Рим с Владо Пенев, бяхме на Via Margutta и от едно магазинче за изискани баби си я купих.
Това е винтидж портмонето ми от щраус, което съм си купила от един flea market. Имам всякакви портмонета, но това ми е любимото, защото е много семпло, няма лога по него. Нося и серум за лице и червило. Не съм по силния грим, но винаги внимавам кожата ми да е хидратирана.
Оказва се, че Мира носи и повече неща, отколкото предполага. Но това пак е типично за нея - винаги да е подготвена. За всяка от вещите си има някаква история. И това е само дамската й чанта. Какво ли ще е ако следващия път влезем у тях?
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мира Дерменджиева
