В два поредни дни Световното първенство в Катар ни предложи емоционални финални кръгове от груповата фаза.
В сряда групата на Аржентина се превърна във влакче на ужасите за два отбора и техните фенове на два различни стадиона в Доха.
Аржентинците притискаха борещата за живота си Полша, докато Мексико внезапно се надигна и след като поведе с 2:0 на Саудитска Арабия, беше ужасно близо до класиране за следващата фаза. "Ацтеките" бяха започнали деня като последни в групата с най-малки шансове за елиминациите, но показаха характер.
Полша пък се представяше трагично, докато привържениците на Левандовски и компания се молеха на футболните богове да не падне още един гол във вратата на Саудитска Арабия в другия мач.
В един момент Полша и Мексико бяха с абсолютно идентични показатели и единствено броят на получените жълти картони щеше да определи кой от тях ще остане на първенството.
Драмата беше от тези, които могат да запалят нови фенове по футбола.
В следващата вечер лудницата беше още по-голяма, защото мачовете Япония - Испания и Германия - Коста Рика предложиха спиращи дъха втори полувремена.
Два пълни обрата завъртяха тотално класирането и всеки от отборите в някакъв момент се беше оказал под чертата. Невероятният сценарий Испания и Германия да отпаднат заедно изведнъж стана съвсем реалистичен, когато и двата европейски колоса се оказаха изоставащи в резултата.
В крайна сметка отпадна само Бундестимът - заради голова разлика, заради дискусионен втори гол на японците и може би заради тънки сметки, накарали "Ла фурия роха" да не търси изравняване с пълни сили.
Емоционалната вихрушка от тези двубои беше една отлична реклама за Световното първенство.
Проблемът е, че такова нещо може да не се случи отново, защото ФИФА планира да ни лиши от подобни драми в груповата фаза.
В продължение на седем десетилетия, откакто ФИФА успява да намери поне 16 желаещи отбора да участват на световните първенства, началната фаза неизменно е с групи от по 4 участника.
Регламентът ще се промени за следващото издание на световното, когато през 2026 г. турнирът ще се разшири от 32 до 48 тима. В момента планът е да се премине от 8 групи с по 4 отбора до 16 групи с по три.
Това ще означава край на едновременно играещите се мачове и най-вероятно край на притесненията на фаворитите, че могат да бъдат елиминирани рано от надпреварата.
Бъдещият формат ще насърчава договорките между отборите и защитния футбол, ще направи цялата групова фаза далеч по-отегчителна и с много по-малко интрига.
Единствената надежда е, че все още остават три години до жребия за Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико, а програмата на мачовете още не е съставена. Така че е възможно Съветът на ФИФА да преосмисли намеренията си.
Вече даже се появиха слухове, че в неформални разговори в Доха организаторите на световните първенства са обсъждали да се откажат от системата 16x3 в името на нещо по-разумно.
Официалната позиция на ФИФА обаче остава непроменена.
Какъв точно е форматът, планиран за Мондиал 2026?
Одобреният за момента формат предвижда два от трите отбора във всяка от 16-те групи да продължават напред в елиминационната фаза. Само по един отбор от група ще отпада, а цели 32 ще се борят в елиминациите.
Очевидният недостатък на тази система е, че тимовете няма да се нуждаят от нещо кой знае какво, за да преодолеят групата си.
Съществува вероятност те да се класират без да спечелят нито един мач или дори без да отбележат гол. Две точки биха стигнали за класиране в група от три отбора, освен ако третият мач в тази група също не завърши при равен резултат.
Когато се играят само три мача общо на група, не е малка вероятността всички те да завършат наравно и тогава трябва да се измисли вариант за разделянето на отборите в таблицата.
Наскоро The Athletic съобщи за вероятност при равенство в редовното време да следват дузпи за излъчването на победител. Победителят след дузпите ще получава две точки, а загубилият - една.
Но предпазлив футбол с много равенства и дузпи още в груповата фаза едва ли е перспектива, която радва мнозина футболни привърженици.
Освен това схемата често ще води до сценарий, при който в последния си мач два отбора ще са доволни на равенство помежду си (което ще ги класира за сметка на третия). Почвата ще бъде идеална за тънки сметки и задкулисни договорки, вместо да поощрява отборите да дават всичко от себе си от първия момент на турнира.
Начинът да се избегнат проблемите е един: смяна на формата.
Така или иначе, 48 отбора са твърде много за едно световно първенство, но все пак има и по-разумен начин те да бъдат разпределени. Спокойно могат отново да се съставят групи от по 4 участника.
Въпросът е как от 12 групи по 4 тима да произлезе кратно на 16 число за участниците в елиминациите. Възможно е най-добрите трети отбори също да се класират, но по-вълнуващо би било да се състави плейофен кръг преди осминафиналите.
8 от победителите в групите, постигнали най-много точки (или при равни точки - най-добра голова разлика), ще се класират директно за осминафинал.
Останалите 4 победители плюс 12-те втори отбори ще минат през елиминационен кръг от 16 тима преди да се присъединят към другите осминафиналисти.
Така тръпката на световните финали би трябвало да се запази и всеки мач ще си остане изключително значим.
Вторият голям въпрос е как турнирът да не стане твърде дълъг и разточителен.
Началното предложение беше за 34-дневно първенство, малко по-дълго от традиционните 32 дни и от свитата 29-дневна програма в Катар.
Начините да се въведе плейофният кръг са Световното да се удължи до 39 дни или да си остане 34, но мачовете от груповата фаза да нараснат до 6 на ден, вместо да си останат 4, както досега.
Шест мача на ден може да звучи претоварващо за зрителите, но е възможно да се измисли програма, по която поне футболистите да не са по-натоварени и отново да играят на всеки четири дни.
Логичният контрааргумент срещу такова предложение би бил, че не е честно четирима победители в своите групи да бъдат хвърляни в плейофен кръг, вместо директно да отиват на осминафинал.
Но всъщност има голямо предимство от такъв регламент: всички големи отбори ще имат мотивация да играят до последно за максимално добри резултати, дори да са спечелили първите си два мача и да са сигурни за едно от първите две места.
Ще виждаме по-малко изпълнения като това на Дидие Дешан, който пусна резервите на Франция и загуби безславно от Тунис.
Може би е наивно да очакваме от ФИФА разум и мисъл за самия футбол, вместо за печалбите от него.
Но все още има начини световно първенство с 48 отбора да не е напълно лишено от логика и да не разочарова феновете.
За съжаление, далеч не е сигурно, че ще се появи достатъчно воля да бъде променена планираната за Мондиал 2026 система.
Така че е важно да се наслаждаваме максимално на драмите в груповата фаза - нищо чудно да ни е за последно.
