Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това е не само последният, но и най-добрият шанс на Меси. А триумф в Катар ще сложи край на спора кой е №1

Този път Меси има истински отбор около себе си, който показва стил, постоянство и зрялост на терена Снимка: Getty Images
Този път Меси има истински отбор около себе си, който показва стил, постоянство и зрялост на терена

Блестящ, невероятен, магичен. Суперлативите сякаш отдавна са се изчерпали в опити да бъде описан Лионел Меси през последните 18 години.

7-кратният носител на "Златната топка" вече постигна безброй неща, за които колегите му могат само да мечтаят, но един трофей продължава да му се изплъзва.

И това е трофеят, за който неговите неприятели не пропускат злорадо да му напомнят.

Защото дебатът кой е най-великият футболист в историята неизбежно минава през световната купа, а тя все още не присъства във витрината на аржентинския гений.

В по-голямата част от кариерата си Меси претърпяваше разочарование след разочарование с Аржентина. На Мондиал 2010 той трябваше да наблюдава как неколцина от съотборниците му в Барселона триумфират с първа световна титла за Испания, докато самият Лео стигна само до четвъртфиналите.

4 години по-късно Меси беше най-близо до целта, но един пропуск на Гонсало Игуаин и един удар на Марио Гьотце в 113-тата минута на финалния мач решиха всичко. И турнирът отново приключи с разбито сърце за аржентинеца, макар че той стана играч №1 на първенството.

Световното в Русия през 2018-а също не донесе радост на Аржентина. Килиан Мбапе вече се превръщаше в суперзвезда, когато наказа "гаучосите" с два гола на осминафинала, а после стана и световен шампион.

Меси още веднъж остана с празни ръце и вече трябваше да свикне с факта, че може би никога няма да стъпи на световния връх с националния си отбор.

Идва обаче последният шанс в неговата изумителна кариера. Вече на 35 години, Лео потвърди, че Световното първенство в Катар ще е последно за него - както и че няма как да не изпитва вълнение и нервност пред това предизвикателство.

"Не мисля, че ще играя още дълго", призна той в интервю наскоро.

Отдавна фамозният плеймейкър е поставил такива стандарти, че може да бъде сравняван единствено с най-големите. Но сравненията с Диего Марадона и Пеле винаги отвеждат към техните велики мигове на световни първенства, докато историята на Меси на Мондиали си остава изпълнена с болка и разбити надежди.

На Лео му се падна да играе в едни объркани времена за аржентинския национален отбор.

Макар че винаги е разполагала с много талант на терена, Аржентина така и не можеше да намери баланса в своя състав и обичайно планът се изчерпваше с това топката да бъде доставена на голямата звезда и всички да стискат палци той да измисли нещо с нея.

Най-после обаче "гаучосите" изглеждат като завършен отбор, а не просто като "Меси и компания". Лидерът вече е много по-адекватно интегриран в тима, не само тактически, но дори и емоционално. 

Тихият му и свит характер сякаш действаше някак потискащо на околните, докато сега той е по-гласовит, по уверен в ролята си на капитан и има около себе си истински колектив.

Преди началото на първенството в Катар изглежда, че на 35 години Лионел Меси получава своя най-добър шанс да осъществи мечтата на цяла Аржентина и да вдигне липсващата купа.

Основна част от заслугата за това е на неговия съименник Лионел Скалони, на когото не се възлагаха особени надежди, когато пое треньорския пост от Хорхе Сампаоли.

Рокадата се случи след разочарованието на Мондиал 2018 и идеята беше Скалони да е само временен вариант. Тогава треньорският опит на бившия халф-бек се изчерпваше с няколко години като помощник на Сампаоли.

Скалони обаче се оказа точният човек, който да вкара тима в невероятна серия, да спечели Копа Америка през 2021 г. и да пристигне в Катар като един от основните фаворити за купата.

Миналогодишният триумф на Копа Америка беше първи за Аржентина от 28 години и беше постигнат срещу големия враг Бразилия на бразилска територия - това е достатъчно, за да осигури на Скалони славно място в историята на аржентинския футбол.

Но постигнатото тогава не беше просто фойерверк. Аржентинският тим продължи възхода си със стил, постоянство и зрялост на терена, а безпроблемната квалификационна кампания за Катар премина под знака на серията без загуба, достигнала вече цели 36 мача.

Ако не се издъни по шокиращ начин в откриващия си двубой на Световното първенство срещу Саудитска Арабия, Аржентина ще изравни рекорда на Италия от 37 поредни срещи без поражение.

Това не е познатата нестабилна Аржентина, готова да се пропука в най-неподходящия момент. Сега съставът може да не притежава цяла плеяда от суперзвезди като в миналото, но има гръбнак, съставен от Емилиано Мартинес, Кристиан Ромеро, Родриго Де Пол и Лаутаро Мартинес, с който да се опълчи и на най-силните съперници.

Затова Аржентина на Скалони вече не е толкова отчаяно зависима от Лео Меси. "Гаучосите" са по-прагматични, по-ефективни и борбени от преди, за което говори и самият Скалони.

"Днес няма отбор, който да доминира през 70-80% от един мач. Има моменти, в които се връщаш назад, работиш, усещаш, че си в труден период. Хубавото на този отбор е, че знае как да страда", обяснява селекционерът.

Още през изданието на Копа Америка от 2019-а, стилът на този тим започна да се избистря.

Скалони залага на търпелив контрол в средата на терена, където Леандро Паредес, Де Пол и Джовани Ло Селсо придвижват топката в триъгълник - за да включат Меси в играта едва когато звездата е близо до противниковата врата.

Големите отбори са пълни с отлично работещи партньорства като това между тримата халфове и Меси, както и между Меси, Лаутаро и Ди Мария.

Многобройните пасове на аржентинците изморяват противника и постепенно отварят все повече пространства, където Лео и останалите да се развихрят.

Може би още по-важното за тази Аржентина е, че показателите в защита са не просто добри, а направо сензационни. 

Съставът на Скалони заключи вратата си някъде от средата на миналата година, когато стражът на Астън Вила Емилиано Мартинес получи титулярно място, а пред него застана бранителят на Тотнъм Кристиан Ромеро.

Отдавна Аржентина не е разполагала едновременно с такъв вратар и такъв централен защитник, които да са толкова важни за отбора. Резултатът е само два допуснати гола за последните 15 мача.

Проблемът е, че Ромеро се контузи и пропусна последните 5 двубоя на Тотнъм, но все пак поднови тренировки точно навреме за Световното първенство - и се очаква да играе водеща роля при Скалони, макар че не се включи в последната контрола преди турнира (5:0 над ОАЕ).

Предпоставките са налице цяла Аржентина да очаква с нетърпение Мондиала. Това е отбор, който знае как да побеждава и който притежава звезда в превъзходна форма.

След невзрачен първи сезон в Пари Сен Жермен, Меси отново е неудържим и се завърна към най-добрите си дни с 12 гола и 13 асистенции в 17 мача през тази кампания.

Затова оптимизмът около "гаучосите" изглежда до голяма степен оправдан. 

Разбира се, ще е нужно нещо специално на Аржентина, за да вземе първа световна титла от 1986 г. насам - но с Меси на терена и с тези резултати напоследък, необходимата искра е налице.

А ако Лео вдигне и тази купа над главата си, статутът му на №1 в историята трудно ще може да бъде оспорен. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените