Мрачни филми по комикси? Не, благодаря

Преди около две седмици, благодарение на особено активен хакер, Warner Bros бяха принудени да разкрият предварително първия трейлър на "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" - мега-блокбъстъра на Зак Снайдър с бюджет над 200 млн. долра, изправящ Супермен (Хенри Кавил) срещу Батман (Бен Афлек).

Но ранните кадри (официалната премиера на филма предстои едва през март 2016 г.) са пореден пример къде кинематографската вселена на DC Comics греши.

Формулата на Кристофър Нолан и Зак Снайдър с тъмни тонове, баритонови гласове и лишени от хумор, стоични герои, вече не е така новаторска, както беше през 2005, когато "Батман: началото" на Нолан излезе по кината.

Дотогава поредицата за Батман бе превзета от Джоел Шумахер, чието безвкусно, прекалено извращение "Батман и Робин" накара Джордж Клуни специално да се извини на феновете на миналогодишния Comic-Con: "Току-що срещнах Адам Уест и му се извиних. Съжалявам за зърната по костюма на Батман".

Нещо повече, кинематографската вселена на Marvel (КВМ) тогава още не беше изградена, което водеше до изначално сбъркани идеи като отчайващия "Дявол на доброто", прекалено монтирания и пълен със специални ефекти "Хълк" на Анг Лий, и карикатурния "Фантастичната четворка".

Мрачният реализъм на Нолан в подхода му към Батман беше приятно облекчение от изтъркването на супергероите - емблематичен герой, изправен пред куршуми, ножове и реални ситуации.

Нещата се промениха с "Железният човек" (2008), първия филм от канонизираната КВМ. Подходът на режисьора Джон Фавро и звездата Робърт Дауни-Джуниър към Тони Старк/Железния човек елегантно комбинираше реални коментари за съвременния свят, мащабен екшън и намигаща закачливост, която създаде шаблона за следващите КВМ филми, от "Капитан Америка: първият отмъстител" и "Пазители на галактиката" до новия "Отмъстителите: Ерата на Ултрон".

Той постигаше точния баланс между сериозност и глуповатост, запазвайки лековатия комиксов тон и позволявайки на филма да допадне на потребяващите комикси и обичащи супергерои фенове на всякаква възраст.

Трейлърът на "Батман срещу Супермен" обаче демонстрира същата суровост, която гарантирано присъства във всички сегашни и бъдещи филми на DC, и тя разочарова

Нещата изглеждат като странна смесица от мрачния реализъм на Нолан и неуверената компютърна графика на Снайдър - демонстрирана в оригиналната му история на произхода на Супермен "Мъж от стомана", в която Джор-Ел (Ръсел Кроу) язди дракон - съчетана с прекалена сериозност. Тези филми са лишени от каквато и да е човечност или хумор, който обикновено се осигурява от помощници като Алфред (Майкъл Кейн), Лушъс Фокс (Морган Фрийман) или Пери Уайт (Лорънс Фишбърн).

Не получаваме дребните моменти на поглед вътре в себе си и самоанализ.

Какво е примерно чувството за Батман да патрулира Готъм, когато наоколо няма злодеи? Как Супермен би просъществувал в офис? Може ли той да работи с кафе-машина, или машината просто ще експлодира на милион парченца? Дали изобщо той има някаква постоянна работа?

Погледнете съдържанието на този трейлър на "Батман срещу Супермен". Всичко в него е толкова обвито в мрак, че направо не се виждат героите.

И героите изглеждат страдащи и нещастни. Това вероятно е свързано с факта, че на Супермен се кланят като на фалшив идол, има скандиране в духа на Бейн, и обилна меланхолия.

"Забавно" е вероятно последната дума, която бихте използвали, за да опишете такава атмосфера

Светът на комиксите не е станал велик само защото ни е давал гигантски, дълбоки герои, спасяващи девици в беда от унищожаващи цели планети злодеи в края на всяка сюжетна линия.

Комиксовите супергерои са аутсайдери, сливащи се със света и учещи се да го защитават и обичат, въпреки че той не ги разбира. Така че трябва да научим защо те преди всичко са обикнали този свят.

Това е най-очевидно в "Отмъстителите" на Джос Уидън.

Всеки герой има различни лични проблеми и емоции. Ето Железния човек, с огромно его и гениалност, покрити с дебел слой самотност и изоставяне.

Тор, стремящ се да впечатли баща си, съчетан със семейни драми и липса на разбиране на местната култура, която води до много приятни моменти на комичност.

Капитан Америка, човек от различно време, отчаяно опитващ се да си намери място, предвождайки същевременно екип от също толкова нефункциониращи в света около тях хора. Това са само няколко от примерите за герои с недостатъци, които Marvel са развили по начин, за който DC могат само да мечтаят.

Marvel просто разбират нещата - те помнят този основен аспект, правещ супергероите специални.

Всъщност те толкова добре го разбират, че са готови да инвестират в допълнителни сцени и намигания към зрителите, които засилват приятната човечност на техните герои.

Примерите (спойлъри, естествено!) изобилстват - от яденето на кавърма след интергалактическата престрелка в първите "Отмъстители" до появата на Патока Хауърд в "Пазители на галактиката".

За бога, Marvel успяха да направят танцуващо малко дърво по-очарователно и забавно за публиката в рамките на една минута, отколкото който и да е герой на Нолан или Снайдър.

С това не се опитваме да твърдим, че скорошната трилогия за Батман на Нолан е била провал

Тя определено беше чудесна, и спечели на DC и Warner Bros огромни печалби.

Но тя трябваше да си остане самостоятелна поредица - не основа за цяла кино-вселена. Успехът на "Батман: началото" и сродните му прилепски събратя убеди едрите риби в DC и Warner, че същата формула може да се приложи към Супермен, или Зеления фенер, или - съдейки по скорошните маркетингови материали - Аквамен и Жената-чудо (и евентуално останалата част от Лигата на справедливостта), които без изключение напомнят епизодични герои от "Sucker Punch: Измислен свят".

Защо не пробват нещо различно?

Вместо да представят всичките членове на Лигата на справедливостта като мрачни, депресирани социопати, защо примерно да не им вдъхнат малко пикантност, цвят, хумор? Малко... живот?

Остава и проблемът с талантите зад кулисите.

Благодарение на мащабната визия на Кевин Фейдж, Marvel култивираха богата мрежа от режисьори от света на независимото кино и телевизията - хора, които се интересуват повече от сюжета, отколкото от чистото зрелище. Джос Уидън ("Отмъстителите"), братята Русо ("Капитан Америка: Зимният войн"), Джеймс Гън ("Пазителите на галактиката"), списъкът е доста дълъг. DC, от друга страна, избраха Снайдър, който вече се беше издънил с нещо, което мнозина считат за най-великия графичен роман на всички времена - "Пазителите".

Нещо повече, основната част от селекцията на супергерои изглежда се определя от киностудиото (Warner Bros), вместо от създателите на комиксите (DC) - за разлика от поделението на Disney, Marvel, което има много по-голям контрол над начина, по който се развиват ценните им герои.

Според публикация тази седмица в Hollywood Reporter, Warner имат трудности да подредят остатъка от кино-вселената си.

Статията твърди, че Warner Bros са наели петима сценаристи, които да се конкурират за "Жената-чудо" (2017), и че сценарии от трима сценаристи са поръчани за "Аквамен" (2018), "един от които е следвал напътствията на студиото само за да му бъде заявено, че правилата на комиксовата вселена са се променили и материалът му вече не е годен за употреба".

Междувременно публикацията твърди, че режисьорът на "Жената-чудо" Мишел Макларън е била принудена да напусне проекта, когато нейната "визия е изпаднала в тежък контраст" с тази на сценариста на филма Кели Марсел ("Петдесет нюанса сиво").

"Те просто не са достатъчно задълбочени в целия си комиксов свят и начина, по който всеки от героите се вмества в него, нито в това да използват оптимално времето на всеки сценарист, като им дават напътствия," казва запознат с процеса на подготовка на филмите източник. "Очевидно Marvel се справят много по-добре с това".

Естествено, нещата не са предрешени.

Warner планират поне 10 филма, базирани на запасите им от комиксови герои на DC Comics в периода до 2020 г., и няма съмнения в богатството на изходния материал, от класическата поредица на Франк Милър "Завръщането на черния рицар" до All-Star Superman.

Всички тези заглавия на DC са изпълнени с човечност и емоция, които ви карат да пожелаете да се ангажирате емоционално с безбройните трудности на техните герои.

Защо DC не използват изходния материал по-ефективно? Никой не знае.

Може би те се огъват под натиска, или просто не считат, че могат да представят героите в подобаваща светлина.

Или, което ни звучи като най-резонно обяснение, просто не се интересуват чак толкова от героите и ги приемат само като ценни активи и като начин да възпроизведат 7-те милиарда долара световен боксофис, който Marvel са събрали в световен мащаб от Iron Man насам.

Така или иначе, Warner Bros и DC трябва да се преориентират към по-многопластови и сложни герои, и то бързо. Иначе има риск те да се превърнат в хитовия лаф на една твърде скъпо струваща шега.