Още през 1982-а Ранди Нюман получава своите първи две номинации за награда „Оскар“ - за оригинална песен и за оригинална музикална партитура на филма „Рагтайм“. 20 години и още над дузина номинации по-късно Нюман най-накрая печели златната статуетка за песен от анимационния филм „Чудовища ООД“. Награда, за която може да се твърди, че е ужасно закъсняла.
Това е един от многото подобни примери. Помните ли когато живата легенда Енио Мориконе спечели първия си „Оскар“ преди едва няколко години за „Омразната осморка“ на Тарантино? Или наградата на Леонардо Ди Каприо? Или как самият Мартин Скорсезе получи първата си златна статуетка за „Най-добър режисьор“ чак през 2007-а за „От другата страна“ (The Departed)?
Краят на дългата суша в очакване на най-престижната награда в киноиндустрията без съмнение е сладък момент както за победителите, така и за техните почитатели. Въпросът е да се стигне до този момент.
Сред номинираните за тазгодишните награди „Оскар“ отново има няколко добри кандидати, които заслужават наградата. В списъка влизат актьори, режисьори, композитори, сценаристи и други - творци от всяка сфера на филмовото изкуство, които заслужават признание за работата си. Двама от тях са били номинирани безумно много пъти за наградата на Академията, но така и не са я получавали. На 4 март това най-накрая може би ще се промени.
В галерията ни ще откриете 10 души, номинирани за „Оскар“ тази година, които отдавна трябваше да са получили златна статуетка.
Освен това е посочено в каква категория и за кой филм са номинирани, както и колко пъти преди това името им е било в списъка с номинираните, но това не е завършило с награда.
Кристофър Нолан заслужаваше да спечели и за оригинален сценарий както за "Генезис", така и за "Мементо". Намирам "Дюнкерк" за по-слаб и от двата и не мисля, че има реален шанс. А Уилям Дефо - определено за "Взвод".
Какво му е толкова оригиналното на тоя прехвален "Генезис"!? Има един много по-стар и много по-добър филм "13-тия етаж", който излиза по едно и също време с "Матрицата".
Да, и единственото, с което "Тринадесетият етаж" е известен, е това, че разни хипстъри обичат да бучат колко по-добър бил от "Матрицата" - а той не е. Както и да е, Нолан е брутално надценен режисьор. Не е като да си няма попаденията, всъщност, обаче абсолютно всичко, което е правил, с евентуалното изключение - "Дюнкерк", който още не съм гледал, е толкова... монотонно. И "най-добра музикална партитура"... Кой малоумен олигофрен преведе това? Егати, от повече от половин десетилетие потребителите ви ви казват да си наемете свестен преводач. Защо не ги послушате най-после?
"Тринадесетият етаж" често се сравнява с "Матрицата", но въпреки че имат някои общи теми, аз го свързвам по-скоро с първия "Блейд Рънър"/естетически/ и с доста по-късния сериал "Западен свят"/сюжетно/. Самият филм не е лош, но очевидно страда от малкия си бюджет. Липсват ефектите, които са почти задължителни за жанра, има сравнително малко персонажи и самата история е доста опростена. Що се отнася до "Генезис", връзката за мен е твърде далечна. Ако трябва да правя паралели между филма на Нолан и още нещо, те биха били по-скоро с нефилмирания "Юбик". Що се отнася до "Дюнкерк", той е може би най-монотонният от всички филми на Нолан, но пък на някои може да им хареса. Не е безумна касапница като по-миналогодишната творба на Мел Гибсън, но патосът не липсва, а това е, което ме дразни при филмите на военна тематика. Може би заради това намирам за поносими само два-три от жанра.