Няма съмнение, че предстоящият "Одисея" е най-очакваният филм за тази година.
Адаптацията на Кристофър Нолан по древногръцкия епос на Омир изглежда вълнуващо, но в същото време вече предизвика множество негативни реакции заради някои спорни режисьорски решения.
В интервю за The New York Times Нолан отговаря на критиките с мотива, че в съвременното кино трябва да се поемат повече рискове, тъй като "публиката отчаяно търси нещо ново."
"Ако наистина се интересувате от филмите и историята на киното, едно нещо е абсолютно ясно - за да успеете, трябва да поемате рискове", посочва той. "Най-големият риск от всички е да играете на сигурно. Това е нещо, което в мейнстрийм филмите доказано не дава резултат. Публиката търси нещо ново."
Тук режисьорът дава пример с "Мементо" - психологическият трилър от 2000 г., който го изстреля към върха. Нолан обяснява как тогава продуцентите са реагирали добре на сценария, но са сметнали, че е твърде рисковано да се структурира с действие, вървящо в непоследвоателен ред.
По думите му "Мементо" се оказал много труден са продаване на разпространителите, но в крайна сметка се оказал успешен.
"Опитахме да го продадем на хора, които не го разбраха", спомня си Нолан. "Накрая обаче филмът стигна до публиката и тя го оцени. Рискът са посредниците в лицето на инвеститори и студия. В момента не правя прогнози за "Одисея", но в миналото сме били добре възнаградени за това, че сме повярвали в публиката, ако стигнем до нея."
Дотук Нолан предизвиква много критики заради свои решения, видими от излезлите досега трейлъри.
Голяма част от недоволството се дължи на избора на актьори. Не всички одобриха решението на Нолан да ангажира транссексуалния актьор Елиът Пейдж и рапъра Травис Скот, които ще изиграят съответно все още неясен мъжки персонаж и поета Демодок.
Хората също така изразиха несъгласие с избора на чернокожата актриса Лупита Нионго за ролята на Елена от Троя, която Омир описва като "божествена сред жените" със светла кожа и бели ръце.
Друга порция от критики е насочена срещу историческата достоверност. Когато през декември излезе първият трейлър, мнозина отбелязаха, че бронята на Агаменмон (Бени Сафди) прилича на костюма на Батман, а корабът на Одисей изглежда като "викингска лодка".
Макар и да говорим за филм по митологически разказ с вещици, циклопи и чудовища, голяма част от публиката държи да се поддържа известно ниво на реализъм и достоверност.
Тук влиза също темата за акцентите на героите във филма, които използват съвременен американски английски вместо по-авторитетния и класически британски говор. Тази критика обаче трудно може да има сериозна основа.
Диалогът не би бил исторически коректен, дори да е малко по-помпозен и старомоден. Древните гърци, независимо дали са реални или митологични, не са говорили като съвременните американски или актьори.
Въпреки това в Холивуд отдавна е установена традицията, че древните гърци и римляни, подобно на магьосниците, скандинавските богове и дори някои нацистки офицери, трябва да говорят като британци.
Дали Нолан е отишъл твърде далеч в стремежа си да "поеме риск" предстои да разберем на 17 юли, когато е световната премиера на "Одисея".
Едно е сигурно - независимо дали ще бъде триумф или грандиозен провал, филмът още преди да е видял бял свят, постигна една от основните цели на киното - провокира дискусия и не остави никого равнодушен.
