Мениджърите от много филмови студия се сблъскват с несигурността около евентуалните боксофис приходи и все по-често се питат дали да си пробват късмета като пуснат филма по кината, или е по-добре направо да го продадат на гиганта Netflix. Заглавия със среден бюджет, които биха били провал в боксофиса, като например The Cloverfield Paradox (TCP), отиват директно към платформата за стрийминг. По този начин студията свеждат до минимум рисковете.
Netflix платиха повече от 50 млн. долара за The Cloverfield Paradox, въпреки че в началото изглеждаше, че не си струва.
За първите три дни научно-фантастичният филм има 2,8 млн. гледания, много от които идват след потайния план да бъде пуснат веднага след рекламата му в паузата на Супербоул.
За сравнение екшънът с Уил Смит Bright, който струва на платформата 90 млн. долара и също имаше скъпа реклама по време на паузата на Супербоул, събра 11 млн. клиенти за същия период от време по данни на Nielsen. Един от източниците, близки до платформата, твърди, че TCP е един от най-успешните им филми, съдейки по броя пъти, в които е добавен в списъка с неща за гледане на потребителите. В допълнение статистиките на Nielsen не включват гледанията на лаптоп и през мобилни устройства.
Как би се представил The Cloverfield Paradox в боксофиса, ако от Paramount бяха заложили на пускането му по кината?
Невъзможно е да се отговори абсолютно точно на този въпрос. Ако зрителите, които са гледали филма в първите три дни след премиерата му, бяха отишли на кино и бяха дали около 9 долара (колкото е средната цена на билетите в САЩ), той щеше да събере повече от 25 млн. долара.
Тук обаче има едно голямо "ако", тъй като да прегледаш за какво става въпрос във филма докато стоиш на дивана си изисква много по-малко старание и усилия.
На The Cloverfield Paradox освен това щеше да се наложи да се бори с конкуренцията на други заглавия по киносалоните. На датата, на която трябваше да бъде пуснат - 14 февруари 2017-а, най-вероятно щеше да бъде засенчен от Get out!, който в САЩ събра 33,7 млн. долара. Ако беше излязъл на предната премиерна дата, за която TCP първоначално беше насрочен - 17 октомври 2017-а, той щеше да бъде задминат от тогавашния седмичен номер едно - Jigsaw.
Премиерата беше изместена за 2 февруари тази година, само че тогава щеше да бъде притиснат между новите части на Jumanji и Maze Runner.
А на 20 април, датата, на която студиото най-накрая се спря, преди окончателно да го изтрие от графика си, щеше да се сблъска с доста голяма заплаха в лицето на Дуейн Джонсън и неговия Rampage. Очевидно от Paramount не пожелаха да поемат никой от тези рискове.
Сделката за TCP е само част от поредицата заглавия на големи студия, които Netflix придоби. Платформата също така закупи правата за Extinction на Universal, който студиото изтегли от кино-графика си през декември. Прибавете към това и правата за Annihilation на Paramount с Натали Портман в главната роля и Shaft на New Line Studios. Стрийминг компанията също така закупи правата за излъчването на антиутопичния Bird Box със Сандра Бълок и то още докато е в процес на заснемане.
Тези ходове на Netflix може да предизвикват учудване сред по-незапознатите, но всички те са насочени към подтикването на определени части от аудиторията към абонамент.
Просто е - ако Netflix бяха заинтересовани от кинопрожекции, досега щяха да са купили верига от киносалони.
Но тяхната основна цел е да продават абонаменти и затова похарчиха стотици хиляди долари за реклама на номинирания за "Оскар" документален филм Icarus. Експериментът се оказва успешен и привлича доста нови потребители.
За студията чуденето дали да продадат филм на Netflix е сведено до минимум - спестяват от потенциални провали и правят така, че да изглеждат далновидни. Преди по-малко от три години подобно решение би било филмът да бъде пуснат през януари, април или късния август с надеждата да събере поне малко внимание, а част от загубите да бъдат наваксани с продажби на DVD. Само че в момента Netflix се превръщат в спомагателния пазар за този тип филми.
Въпреки това редовното разчитане на Netflix, вместо на боксофис печалби, може да не е в интерес на студията и да им навреди в по-дългосрочен план.
