"Капитан Марвел" - просто филм на Marvel?

10 години бяха нужни на Marvel Studios, за да се осмелят да създадат супергеройски филм с главен герой жена. Цяло десетилетие за усилието да сменят пола на основния персонаж във все по-приличащите си филми от общата им филмова вселена.

Ето, че "Капитан Марвел" (Captain Marvel) долетя до киносалоните, за да затвори устите на онези критици, които обвиняваха компанията Marvel, че обръща внимание само на представителите на силния пол от книжките си с картинки.

Успява ли новият филм да постигне това? Спорно е.

"Капитан Марвел" сякаш умишлено набляга на темата за силната и самостоятелна жена, която не се нуждае от чужда помощ (особено мъжка), за да успява в живота. В защита на филма можем да кажем, че не прави това така натрапчиво, както можеше да се очаква с оглед на днешния социален климат.

Тук-там има прояви на идеята за "женската сила", но те в никакъв случай няма да отблъснат зрителите от другата страна на барикадата, недоволни от крайните послания на войнстващите феминистки.

По-важното по-скоро е това, че "Капитан Марвел" е просто поредният Marvel филм с разликата, че жена носи задължителния шарен костюм. Тази му характеристика идва както с добрите, така и с лошите последствия.

Филмът от самото си начало ни отвежда в дълбините на космоса и родната планета на извънземната раса крий. Там заварваме главната ни героиня, позната с името Виърс (в ролята е Бри Ларсън). Тя е част от елитен специален отряд, чиито мисии са свързани с войната на крий с друга извънземна раса – т.нар. скръл, които могат да приемат външния вид на когото пожелаят.

По стечение на обстоятелствата Виърс се озовава на планетата C-53, която ние толкова скучновато наричаме "Земя". Годината е 1995-а, все още има видеотеки, грънджа е на мода, а от радиото звучи Nirvana. Виърс обаче няма време да се наслаждава на този чуден период, защото заедно с нея на Земята са се озовали и няколко представители на зеленокожите скръл.

С помощта на все още младия агент Фюри (дигитално подмладения Самюел Джаксън) тя трябва да спре нашествениците. Същевременно започва да сглобява пъзела и на собственото си минало, което може би е свързано с тази не особено чиста и технологично изостанала планета.

Самюел Джаксън и Бри Ларсън (с тениска на Nine Inch Nails) в "Капитан Марвел"

Следват 2 часа преследвания, размяна на енергийни вълни и снаряди на фантастични оръжия, космически битки, срещи със стари приятели и сърцераздирателни разкрития.

Драмата от всичко това е напълно изсмукана чрез вече задължителните за филмовата вселена на Marvel (MCU) шеговити сцени.

Всеки момент, който с малко по-различен подход можеше да бъде наистина емоционално ангажиращ за зрителя, бива "омекотен" със забавна размяна на реплики между персонажите или самоуверен коментар от главната героиня ("Да знаете как се свалят тези? Не? Добре тогава", казва за оковите си Виърс/Капитан Марвел на десетината дебнещи я извънземни, преди да започне да подарява ритници).

Това щеше да е дразнещо, ако не бяхме свикнали. Шегите, на място и не чак толкова, се превърнаха в задължителен елемент от "формулата на Marvel за успешен филм" (ТМ).

Тази формула тук отново е налице. "Капитан Марвел" e комбинация от шарени специални ефекти, малко извънземна екзотика и много земен хумор. Всичко това преминава през очите ви в рамките на два часа, през които ще си изкарате добре, но няма да бъдете ангажирани емоционално със случващото се на екрана и следователно едва ли ще запомните много.

Ето тук се проявата хем доброто, хем лошото на Marvel-формулата. Филмът е написан достатъчно добре, за да не е скучен, лесен е за възприемане от зрители на различни възрасти и вероятно ще изкара много пари. От друга страна нежеланието на Marvel да поемат творчески рискове именно, за да си гарантират печалба, вече става малко дразнещо с цялата тази повторяемост.

Едно е сигурно – Капитан Марвел не е Жената чудо.

И тук не говорим за сравнение между филмите (онзи на DC също има своите слабости, въпреки бесните феминистични хвалби), а между начина на представяне на героинтие и дори самите актриси, ако щете. "Бариерите" пред филмите за жени-супергерои бяха разбити още с "Wonder Woman" и от тази гледна точка няма как "Капитан Марвел" да ни бъде пробутан като нещо революционно.

Утеха е, че Бри Ларсън (Марвел) в никакъв случай не е толкова дървена и лишена от емоции, колкото трейлърите на филма предполагаха. Даже напротив. Това обаче не означава, че е харизматична. Най-точното определение е "безлична" – няма го онзи магнетизъм, който да прикове вниманието ти към нея и да те направи съпричастен към случващото се.

Джъд Лоу и Бен Менделсон (Rogue One) са в ролите съответно на ментора на Виърс и на хитрия противник, който иска спомените й за своите собствени цели. Сценарият обаче не позволява на нито един от двамата актьори да заблести и случайно да засенчи главната героиня.

Джъд Лоу в "Капитан Марвел"

Много по-добро впечатление прави Самюел Джаксън, който отново е в ролята на Ник Фюри, но през 90-те и все още с две очи. Милиони долари са отишли, за да бъде дигитално подмладено лицето на актьора, но резултатът е повече от добър – като спътник на главната героиня Фюри добавя към филма онзи нюанс на "buddy cop" комедиите от онова славно десетилетие. Добавете и абсурдното му възхищение към мъркащи четириноги и имате един наистина сполучлив елемент от филма.

Но най-ценното на "Капитан Марвел" се крие другаде, под повърхността – в ролята на филма като предистория за това, което тепърва ще гледаме в MCU.

Гледайте първата сцена след финалните надписи, защото тя чудесно навързва този филм с доста по-драматичния "Avengers: Infinity War" и предстоящия епос "Avengers: Endgame" (26 април). "Капитан Марвел" обаче работи добре за филмовата вселена на Marvel и в дългосрочен план, защото най-накрая представя расата на видоизменящите се скръл, с което се отварят вратите към една бъдеща и много мащабна история за Отмъстителите.

Феновете на комиксите, които са чели или поне са чували за "Secret Invasion", са наясно. За другите, невинни зрители ще кажем само, че не бива да мислят, че всичко свършва с Танос и неговото щракане на пръсти. О, не, има още много за доене от MCU.

Надеждата ни може да бъде в следващите филми постепенно да видим малко повече творческа смелост, жанрови експерименти, комплексни персонажи и по-трудни за отгатване обрати.

Защото "Капитан Марвел" е типичният Marvel филм с всичките плюсове и минуси на това, който поне доказва, че формулата на компанията работи и с жена на постера. Толкова. Стискайте палци догодина да не номинират и него за "Оскар", че кой знае вече…

Новините

Най-четените