Най-добрите фантастични филми на 21-ви век

Filmcafe 09.11.2016, 22:49

Interstellar (2014)

Interstellar беше разочарование за доста зрители и е един от най-оспорваните филми напоследък, но продукцията на Кристофър Нолан предложи и множество впечатляващи неща, наред със слабостите. „Интерстелар” е амбициозна и визуално смайваща история за любовта, времепространството и мястото на човешката раса във Вселената. Това е блокбъстър, който на места пропада заради опитите си да бъде едноверменно епичен и интелигентен, грандиозен и интимен, но най-вероятно с времето ще бъде все по-високо оценяван.

Ex-Machina: Бог от машината (2015)

В сравнение с високобюджетните спектакли, Ex-Machina е „малка” фантастика, която обаче се превърна в абсолютен хит с изследването на теми като човешкото съществуване, природата на съзнанието, бъдещето на технологиите и въпроса за моралния ориентир на изкуствения интелект. Режисьорският дебют на писателя и сценарист Алекс Гарланд разказва как младият програмист Калеб отива да прекара една седмица в компанията на женския робот Ейва и да приложи теста на Тюринг, чиято цел е да определи дали една машина може да има човешки интелект. Ролята на Ейва като неустоим, лукав и манипулативен робот е сред превъплъщенията, направили Алисия Викандер звезда.

Сектор 9 (2009)

Страхотният режисьорски дебют на Нийл Бломкамп нямаше космически бюджет, но преливаше от идеи и разгръщаше своята история за установили се извънземни на Земята като метафора за расовата, икономическа и социална дискриминация. На чисто техническо ниво филмът показа колко много можеш да създадеш дори с ограничени средства – със своите запомнящи се дизайни на самите извънземни, на техните технологии и космически кораби, на гетото, в което живеят.

„Сектор 9” предлагаше достатъчно хумор, екшън и динамика, но и достатъчно смисъл, за да се превърне в нагледен урок как по-„малките” фантастични филми могат да се превърнат заслужено в големи хитове.

Уол-И (2008)

Една от най-смелите анимации на Pixar, с влияния от великите фантастики и с любовна история между две роботчета, в която има повече човещина, отколкото в болшинството романтични филми. Уол-И е роботът, оставен да чисти пълната с боклуци Земя след като нехайното човечество изцяло се е преместило на космически станции. Магиите на любовта, природата и науката се сливат, когато Уол-И показва живо растение на своята възлюбена роботка EVE и дава началото на решаващи за човечеството събития.

След удивителните начални минути, казващи толкова много без нито една произнесена реплика, историята поема по-традиционно развитие, но въздействието на „Уол-И” си остава и това е още един филм, който най-вероятно ще става все по-ценен с годините.

Меланхолия (2011)

Филм на големия Ларс вон Триер, изследващ стаените емоции, които може да предизвика приближаващият край на света. Разказът е през призмата на две сестри, очакващи апокалипсиса с коренно различни нагласи. Маниакално депресивната главна героиня Джъстин (Кристен Дънст) проваля сватбата си, след което посреща (а защо не и предизвиква) края на света със спокойствие и даже с копнеж. Пълната й противоположност е вечно обгрижващата я сестра (Шарлот Генсбург), лутаща се между отчаянието и неистовата любов към сина си, виждайки, че Земята ще бъде отнесена всеки момент от тайнствена приближаваща се планета.

Цялото действие на „Меланхолия” е ограничено до едно красиво извънградско имение и неговите околности – вероятно мнозина изобщо не биха определили филма като фантастика, но така или иначе, той е едно от големите постижения на киното за последните години.

Блясъкът на чистия ум (2004)

Романтичната фантастика на Чарли Кауфман и Мишел Гондри си играе със зрителите, но и неизменно ги пленява. Докато главният герой, Джоел Бариш, се опитва да изтрие от мозъка си всички спомени за бившата си приятелка, ни е показан свят, в който спомените на двамата се сблъскват и се изживяват наново. Топъл, забавен и интелигентен филм, притежаващ и сърце, и проникновеност. В него Джим Кери изиграва една от по-различните си роли, издигащи го над комедиите по една и съща формула.

Moon (2009)

Още един привидно скромен режисьорски дебют, който има всички шансове да се превърне в бъдеща инди класика. Синът на Дейвид Боуи Дънкан Джоунс, който тази година стана далеч по-известен с екранизацията на видеоиграта Warcraft, разказва историята на самотен астронавт на Луната. Главният герой работи в минна станция и общува единствено с контролиращия компютър (озвучен от Кевин Спейси), но се оказва, че изобщо не е толкова сам, колкото си мисли – тъй като един ден намира безжизненото тяло на... самия себе си.

Сам Рокуел е изключителен в главната роля, докато филмът става все по-шантав с напредването на действието и определено достига обаянието на класическите фантастики.

Снимка: Warner Bros.

Гравитация (2013)

Стриктно погледнато, „Гравитация” на Алфонсо Куарон не е фантастика, тъй като изобразява съвременността с вече съществуващите технологии. Но емоционалната история за оцеляването в космоса притежава белезите на най-добрите фантастики и предизвиква типичното за тях чувство на възхита пред мащабите на необятното. Изключително заснет от оператора Еманюел Любецки, „Гравитация” предлага незабравимо 3D изживяване и е едно от големите технически постижения на киното през последните години. Въпреки някои недостатъци в сюжета, филмът е кинематографична поезия, която просто не оставя зрителя безучастен. Едва ли до момента се е появил друг филм, в който 3D технологията да е толкова ключов елемент от въздействието.

Изкуствен интелект (2001)

При положение, че Стивън Спилбърг поема проекта от ненадминат гений като Стенли Кубрик, вероятно беше неизбежно „Изкуствен интелект” да бъде възприет противоречиво при излизането си. С годините обаче филмът остава като една от най-интересните творби на Спилбърг, дори и да не е сред най-любимите на феновете му. Бегло базиран на историята на Пинокио, „Изкуствен интелект” проследява историята на дете робот от нов вид, което е програмирано да обича. Момчето е отхвърлено от човешките си родители и поема на път, търсейки начин да се превърне в истински човек от плът и кръв. Дълбок, комплексен и визуално поразяващ, филмът е пълен с идеи и със сцени, които трудно ще забравите. А тематиката му става все по-актуална.

Тази седмица по кината излиза Arrival („Първи контакт") - един от най-интригуващите фантастични филми не само за тази година, но и поне за последните няколко.

В него ще видим една по-различна възможна история около пристигането на извънземни и реакцията на човечеството към тях. Вместо предизвикателството да е към военните, защитаващи Земята от нашествие, тук става въпрос за комуникация: Ейми Адамс е в ролята на лингвиста, натоварен със задачата да разбере езика на пристигналите извънземни и да влезе в диалог с тях, без погрешка да даде началото на война.

Arrival изглежда различно, изглежда интелигентно и пленително, а дали ще оправдае очакванията - скоро ще имаме шанса да разберем.

В случай, че филмът оползотвори големия си потенциал, той ще влезе директно в списъка на най-добрите фантастики на големия екран от началото на века. А кои са всъщност те?

Трябва да се признае, че през последните години фантастичното кино донесе множество разочарования. Повечето широко рекламирани сай-фай блокбъстъри бяха просто екшъни на футуристичен фон, други се отклониха изцяло към жанра на филмите за супергерои.

Наистина добрите фантастики бяха изключения. Те може и да не са съизмерими с най-великите фантастични филми в цялата история на киното, но предложиха провокативен и дълбокомислен поглед над света, в който живеем, и стойностни размишления за възможните светове в бъдещето.

Последните 10-15 години видяхме и множество фантастични филми с по-малък мащаб и бюджет, но повече изобретателност, извели на преден план идейността за сметка на визуалните ефекти и екшъна.

Кои са най-добрите фантастики на 21-ви век? Колкото и да е субективен изборът, ето 9 заглавия, който спокойно могат да се наредят в един такъв списък.