Плановете на режисьора Джеймс Камерън за „Аватар" се оказаха още по-големи от очакваното. Миналата седмица той обяви, че неговият хитов фантастичен филм ще има цели четири продължения, а не предварително обявените три.
За която и да е поредица обявяването на няколко продължения след само един филм изглежда твърде смело - дори да е най-успешният в бокс офисите на всички времена, какъвто е случаят с „Аватар".
А в конкретната ситуация създаването на цели четири продължения изглежда направо безразсъдно.
Втората част на филма ще излезе през 2018 г., девет години след премиерата на първата част - която от днешна гледна точка направо изглежда като продукт от различна ера.
„Аватар" запълни една ниша в киното, която вече не съществува - сега вместо нея има пренасищане от бляскави, но кухи 3D филми, от фантастики като „Междузвездни войни" и „Стар Трек", от екшъни за супергерои, превърнали се в нещо като пълнометражни сериали с нова част на всеки една-две години.
Странно е да си помислим, че „Аватар" е продукт от дните преди киновселената със супергерои на Marvel. Наистина филмът на Джеймс Камерън се появи след първата част на „Железния човек", но преди „Железния човек 2" и преди последвалите „Капитан Америка", „Тор" и „Отмъстителите". Тогава „Пазители на галактиката" въобще не е бил планиран, а днес е най-очевидната препратка на Marvel към изграденото от „Аватар".
Във време, когато всяко голямо холивудско студио планира своя собствена киновселена по примера на Marvel, фантастиката със сините извънземни изглежда като реликва.
Архаична изглежда даже идеята бъдещите „Аватари" да бъдат класически продължения със сюжет, започващ няколко години след случилото се в първата част - а не например отделни истории от разширената вселена на филма, както е модерно напоследък.
Още един проблем за „Аватар" представлява отпадането му от популярната култура в последните години - за разлика от други блокбъстъри, на него му отне шест години, за да обяви своя комикс поредица, която и днес няма конкретна дата на излизане. Така в момента масовата публика помни, че е имало такъв филм и е бил голям хит, но детайлите от историята, конкретните герои, събития и специфики в света на „Аватар" се знаят само от закоравели фенове („Имаше едни сини извънземни" и „Играеше онзи от тъпия „Терминатор", но не последния, а предпоследния" не се брои).
Естествено, аргументът в защита на „Аватар" и многобройните му продължения е самият Джеймс Камерън.
Един от големите съвременни киноразказвачи показва същата страст към проекта и способност за преодоляване на технологичните граници, които бяха достатъчни да направят първия филм толкова успешен. И да убедят аудиторията в бъдещето на 3D киното.
Здравият разум, който казва, че продълженията на „Аватар" са твърде много и идват твърде късно, е същият, твърдял някога, че „Аватар" не е трябвало да става толкова голям хит.
Ето че Камерън веднъж вече успя да надмине всички очаквания - възможно ли е наистина да го направи отново (и след това отново, и отново, и отново)?
"Просто имаше твърде много добри визуални идеи за две продължения, затова говорихме с Fox и го разширихме до три продължения. А след това с развиването и финализирането на сценарния процес, вече не са три. Изглежда, че са четири", бяха точните думи на Камерън" --------- След 10 години: "Всъщност след като размислих, реших, че има визуални идеи за още 7 продължения
Луд не умалява,само се изпотява.
Накрая всичко ще свърши с поредния мазен сериал, с по двайсет и няколко 40-50 минутни серии на сезон, в които действието ще е около десетина минути, а останалото време ще е запълнено със "затрогващи", "смислени" и изключително постоянни диалози от рода на: А: Добре ли си? Б: Мисля, че съм добре, но не съм сигурен/сигурна. Ти добре ли си? А: И аз не съм сигурен/сигурна, но ще се оправя.