„Умирай трудно" е един от класическите екшън филми и емблема в жанра „полицай се бори с терористи в небостъргач".
В него от самото начало става ясно, че главният герой Джон Маклейн е полицай от 11 години - и без да знаем нищо за случаите, с които се е сблъскал, бързо разбираме по умореното му лице и по изтощения му глас, че някои от тях така и не са били разрешени.
Очевидно той има нужда да си почине, но още когато се появява надписът със заглавието на филма, вече се досещаме, че му предстои всичко друго, но не и почивка.
Четири продължения по-късно (последните две от които нямат нищо друго общо с оригинала, освен Брус Уилис) имаме чувството, че познаваме Джон Маклейн по-малко, отколкото в онзи момент в началото на „Умирай трудно" от 1988 г.
Защото както оригиналният филм е еталон за изграждане на модерния екшън, така продълженията му са пример за блокбъстър поредица, която ражда все по-лоши продължения, разчитайки на славната си първа част.
Явно мъките за „Умирай трудно" ще продължат. В средата на октомври режисьорът на „Умирай трудно 4" Лен Уайзман пусна изображение в Twitter със заглавието на следващия филм от поредицата: Die Hard Year One.
Да, прикуъл. Този тип продължение на филм, разказващо предисторията, довела до първата част на съответното заглавие.
Не е изненада, че Fox безсрамно продължава да дои поредицата, макар че американската аудитория я е зарязала, а последният филм A Good Day to Die Hard („Умирай трудно: Денят настъпи") от 2013 г. се представи отчайващо зле в Щатите. Не е такава изненада и решението след достигнатата задънена улица в последния филм да се прибегне до прикуъл.
Но така или иначе, феновете реагираха гневно на разкритието на Уайзман. В своите отговори в Twitter те даже не му предлагат някакъв друг възможен път за поредицата, а просто го молят да я остави да умре. Не става въпрос за някакви творчески различия, нито за недоволство като това на Star Wars феновете, несъгласни Колин Тревъроу да режисира „Епизод IX". Става въпрос за едно семейство, което моли някого да не разравя гроба на обичния им.
Феновете просто разбират онова, което Уайзман или не може, или не иска да разбере: в наши дни прикуълът не е нещо, което се прави като последен опит да се спаси една поредица.
Прикуълът се прави, когато поредицата вече е загинала.
Той не убива поредици, а просто потвърждава кои са вече мъртви. Затова в прикуъла има нещо толкова цинично: днес на повечето от тези филми им липсва всякаква амбиция и единствената им цел е да припечелят като удобно върнат зрителите там, откъдето са тръгнали - и ги накарат да си спомнят частица от изживяването от оригинала.
Поне на теория чрез прикуъл би могла да се разкаже много интересна история. И това вече се е случвало, макар допреди години форматът да се използваше рядко в Холивуд („Кръстникът 2" е едно от очевидните изключения, макар да не е съвсем класически прикуъл).
Но напоследък, при все по-голямото уеднаквяване на блокбъстър киното, прикуълите са се превърнали в епидемия.
„Университет за таласъми" например (прикуълът на „Таласъми ООД") беше твърде лишен от амбиция и въображение като за филм на Pixar.
„Хобит" на Питър Джаксън показа колко проблематично може да бъде този тип кино, дори да е базирано на безапелационен литературен материал (има причина романът да не съдържа четири глави за любовния живот на Леголас).
„Прометей" на Ридли Скот обеща отговори на въпроси, които феновете на „Пришълеца" предпочитат да не си задават (например откъде идват ксеноморфите). А Star Wars прикуълите... за тях каквото и да се каже ще е малко.
Разпознавани като страхливи и твърде очевидни опити за паразитиране върху дадена поредица, прикуълите вече биват представяни под имена като Origins (превеждани „Началото"), но баналните им концепции си остават същите.
И точно когато си мислим как по-зле не може да стане, Холивуд осъзнава, че даже не е нужна съществуваща поредица, за да направи Origins филм. Затова Robin Hood: Origins се задава през 2017 г. с обещание за мрачен разказ, в който Робин Худ среща останалите мъже от своята банда.
Приятен филм пожелаваме, ние ще си останем вкъщи.
