Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Баншите от Инишерин”: Нокдаунът за овчия патриотизъм

Има една поредица от кадри, които така са контузили българското кино съзнание, че непреднамерено да изпитва посттравматичен стрес от смесването на фолклорни песни със зелени равнини от птичи поглед и обезпокоително близките планове на козички.

Тук си знаем, че нищо хубаво не следва, когато филмът събере народната песен и природата.

Колкото и да е устойчива във времето обаче, и при тази величина дойде време за обрат, измислен не от български кинаджия, а от ирландския режисьор Мартин Макдона за последния му филм "Баншите от Инишерин".

Откриващата сцена в лентата сякаш е плагиатствана от класиката на българската филмотека. Започва се с песента "Полегнала е Тодора", докато камерата се рее над земеделски земи, живописни скали и стада от животни. Но природната картина не е основа на разказ за душманско нашествие.

В "Баншите от Инишерин" врагът не идва отвън с намерението да завладява чрез поголовни изнасилвания. Той не алармира за пристигането си, не се разграничава и не маркира територия. Просто влиза като призрак, настанява се на идеалистичния остров и пропуква взаимоотношенията на него стъпка по стъпка.

Отправната точка в разрива на Инишерин е ненадейно разпадналото се приятелство между Падрик (Колин Фарел) и Колм (Брендън Глийсън). Както във всеки друг ден от живота си на острова, Падрик предприема рутинната си разходка до къщата на най-добрия си приятел Колм.

Чака пред вратата му, докато часовникът не удари 2 ч. следобяд, след което чука и го кани в кръчмата да си говорят и да пият бира. Никога преди Колм не е отказвал на поканата му, но точно в този следобед той излиза от рамките на приятелската традиция.

Падрик тропа на врата, но Колм безцеремонно седи и пуши в стаята, без да обърне внимание на повика.

Двамата ирландци нямат общи интереси, характери, професия и каквото и да е било друго, което да ги сближава.

Колм свири на цигулка, интересува се от философски теми и се притеснява, че няма да остави нещо ценно след себе си, ако умре внезапно. А Падрик може да говори с часове за чудноватите фъшкии на магарето си.

Снимка: Форум Филм България

Но и без лепило в отношенията на двамата приятели, мистерията в действията на Колм е толкова дълбока, че развълнува хората на целия остров. Всички забелязват, когато Падрик влиза сам в кръчмата, поръчва само една халба бира и си тръгва по-рано.

Из Инишерин тутакси тръгва клюката, че връзката между тях е сцепена, а още същият ден Падрик разбира причината за това. Колм е уморен от безпредметните разговори, вече не харесва най-добрия си приятел и му забранява да го доближава и да го безпокои.

Разтревожен, че ще умре, без да е написал някоя велика мелодия, музикантът слага точка на нелепото бърборене с Падрик. И понеже Падрик е упорит колкото магарето си, Колм го предупреждава, че ще реже пръст от ръцете си, ако продължава да го притеснява или да изпраща мисионери за възстановяване на тяхната дружба.

След предизвестието на цигуларя разклатената връзка на острова се разиграва като циклична романтична комедия. Падрик не се отказва лесно от обекта на желанията си - приятелството с едрия чешит и рижав музикант, а Колм отговаря на копнежите му като се самоосакатява. Така всеки следващ ден за тях се повтаря в идентично темпо, сценарий и резултат. Като времеви капан, от който няма изход.

Снимка: Форум Филм България

Наравно с междуособиците във взаимоотношенията им, от континента в близост до Инишерин се чуват бомби и гърмежи, а когато Падрик сменя календара става ясно, че годината на събитията е 1923 г. - период на гражданска война за Ирландия.

Това е един от дребните детайли с голяма тежест, чрез които майсторството на Макдона влиза през вратата.

От началото до края "Баншите на Инишерин" е обществена и политическа сатира. Пълно е с исторически намеци, откровени подигравки с ирландските поверия и окарикатуряване на купищата стереотипи за ирландците.

Макдона се присмива на безчетните суеверия, върху които е легнал фолклорът на неговите сънародници и не спира дотам. Режисьорът иронизира и един от фундаментите в ирландската история - изборът на Северна Ирландия да остане територия на Великобритания, вместо да се присъедини към независимата Република Ирландия.

Учудващо, но подобна крачка от кинотворец днес се приема като нещо революционно, защото патриотизмът е станал зона, в която заигравки не се допускат. Щом ще си делегат на обременен от историята народ, трябва да си покрит отгоре до долу в кръв, сълзи и изнасилвания, защото другото е светотатство.

Снимка: Форум Филм България

В тази категория доскоро влизаха и ирландците, сърбали глада и бедността от сложното си съседство с англичаните, но окичили се щедро с филмови ореоли заради мъките.

Макдона обаче променя правилата. През киселия хумор на двама нищо несподелящи приятели той представя поврата в ирландското разделение като любовна гоненица.

Един трогателно досаден герой преследва човек, който не го иска, като в процеса подлага на съмнения всичките си качества - достатъчно умен ли е, достатъчно забавен ли е, не е ли време да спре да говори за фъшкии и да се заинтересува от нещо по-стойностно.

И преди Колин Фарел е играл открити идиоти, но в "Баншите на Инишерин" е във върховата си форма. Образът на Падрик му дава свободата да отпусне целия си талант на глуповат, но в същото време умилителен пияница, който дирижира цялото си съществуване около живота на най-добрия си приятел.

Брендън Глийсън като Колм също не остава по-назад. Актьорът влиза в ролята на кукловода в тези отношения, който може да свали публиката от смях с леденостудения си тон и хладнокръвно поведение, докато приятелят му се залива от сълзи, понеже няма с кого да пие бира в кръчмата.

Създаването на комедийното дуо е сред най-големите постижения на Мартин Макдона, не само в "Баншите на Инишерин", а и в цялата му кариера. Вече се говори, че този филм ще е неговия главозамайващ шедьовър, който ще обере задаващите се награди "Оскар".

Но дори и да не се стигне от изобилие от награди,"Баншите от Инишерин" ще си остане от свежите заглавия в киното, които хванаха шаблонните представи за патриотизма и ги сритаха по пищялите с духовитост и любов. Пак се чувстват родолюбието и тесните познания за историята, но минават през смеха и лекотата. 

Много режисьори могат да се поучат от този механизъм, в това число и български такива.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените