На излизане от киното по тялото си още усещах тътена от пулсиращите машини, които Фремените (или Свободните, ако сте фенове на книгите) във филма "Дюн: Част втора" използват, за да примамват огромните пясъчни червени.
Сякаш в кръвта ми се беше запечатало отчетливото думкане, което композиторът Ханс Цимер и саунд екипът така добре бяха вклинили в целия филм.
И повярвайте ми, това усещане е изключително въздействащо.
Мнозина се оплакваха, че в първата част на филма на режисьора Дени Вилньов липсваха големи, експлозивни моменти и внушителна развръзка, но втората част категорично наваксва по начин, който те кара да стоиш в креслото си в киното и да изтръпваш отново и отново.
Гледайте трейлъра на "Дюн: Част втора" тук:
"Дюн: Част втора" подхваща историята точно там, където свършва първата част.
Харконените са извършили покушението си над Атреидите, избивайки ги до крак (поне светът така мисли), а император Шадам Курило IV (Кристофър Уокън) не казва абсолютно нищо по въпроса.
Пол Атреидски, наследникът на дук Лито, и майка му - лейди Джесика от ордена на Бин Джезърит - всъщност са успели да избягат в пустинята на пустинната планета Аракис и сега са заедно с Фремените и техния лидер Стилгар.
Оттук нататък двамата трябва да открият своето място в този нов и чужд за тях свят, в който няма благородници, а чест и уважение с печелят с ум, смелост и смъртоносни умения.
Самият Пол пък продължава да е разтърсван от видения заради подправката меланж, която се носи свободно над пустинните пясъци.
Тези видения предвещават смърт и разрушение, ако младият мъж поеме по пътя на съдбата си и докаже, че е Куизъц Хадерах - перфектният човек, способен да погледне отвъд всички граници на възможното.
Докато майка му лейди Джесика го тласка в тази посока, отношенията му с Чани го карат да иска да избяга от тази съдба и да бъде просто още един от Фремените.
Толкова за историята, ако искаме да запазим текста сравнително чист от спойлери...
Филмът на Дени Вилньов очаквано прави някои стъпки встрани от оригиналната история на писателя Франк Хърбърт, без обаче тези промени да влизат в противоречие с книжния оригинал.
Те по-скоро допълват и разширяват историята на "Дюн", за да ни дадат по-пълна представа за света и събитията, които в книгата иначе просто биват споменавани. Някои герои остават изпуснати тук, докато други получават доста по-значимо присъствие.
Филмът ни дава по-голяма представа за бита и културата на Фремените, за да погледнем на тях като на шарен и интересен народ, а не просто като на група промити мозъци, които веднага се хвърлят с главата напред в легендата за Махди - Лизан-ал-Гаиб, гласът от външния свят.
Ролята на Чани (Зендая) именно в това отношение е да ни покаже, че една част от Фремените искат сами да се борят за свободата си от гнета на Харконените, а не да се оставят на водачеството на чужд Спасител, натрапен от работата на женския орден Бин Джезърит.
Така зрителите могат да видят как в очите на Фремените Пол Атреидски се променя - първо в Муад'Диб Усул, а след това малко по малко, с всяка следваща битка и крачка, в Лизан-ал-Гаиб.
Много добре е пресъздаден и самият женски орден Бин Джезърит. Дени Вилньов излиза леко встрани от оригинала, за да ни представи в много по-голяма дълбочина как действат членуващите в него, докато се опитват да направляват бъдещето на цялата галактическа империя.
В сестрите от Бин Джезърит виждаме онези "паяци", които въпреки че поотделно са част от враждуващи лагери, винаги поставят интересите и целите на ордена над всичко. Те манипулират, насъскват лордове и дори самия император, създават легенди и обещават пророци, докато се опитват да създадат Свръхчовека - Куизъц Хадерах.
Във филма ставаме свидетели как по заповед на Светата майка извършват всевъзможни машинации в името на тази цел, а дори резервните им планове си имат резервни планове.
"Бин Джезърит не се надяват, те планират", както категорично казва Светата майка Гайъс Хелън Мохайъм на принцеса Ирулан, дъщерята на императора.
Огромна роля за въздействието на филма има прекрасната актьорска игра.
Тимъти Шаламе най-сетне успява да придобие по-мъжествен образ, различен от повечето му досегашни силно захаросани момчешки роли. Докато играе Пол Муад'Диб, той показва увереност в екшън сцените, а умението му да демонстрира вътрешните борби на героя си и неговата предначертана трагичност определено са за адмириране.
На Зендая също е дадено доста екранно време, за да развие своята героиня. Ако в романа Чани има важна, но все пак по-скоро странична роля, тук тя е безспорно водещ персонаж, който ни насочва в културата на Фремените, техните борби и амбиции.
Вместо придатък на Пол, тя се превръща в пълнокръвен герой, който има своя съдба.
Немалка част от времето е отделено и на Харконените, които след завладяването на Аракис трябва да установят своя контрол над планетата.
За разлика от първата част, когато вниманието ни беше спечелено от барон Владимир Харконен в блестящото изпълнение на Стелан Скарсгард, във втората той е поставен на един по-заден план за сметка на племенниците си - Рабан (Дейв Батиста) и Фейд-Рота (Остин Бътлър).
Първо се сблъскваме с бруталността на Рабан, докато се опитва да смаже съпротивата на Фремените, за да оценим след това колко жесток, но и по-интелигентен е неговият брат Фейд-Рота.
Бътлър тук прави силна роля като племенника психопат на барон Харконен. Кръвожадността на персонажа е отразена във всяко негово действие и реплика, като по този начин до края на филма се изгражда един въздействащ злодей.
А сцените, които се развиват на планетата Гиди Прайм, дома на Харконените, са едни от най-бруталните.
Ако има обаче двама актьори, на които да бъде отделено специално внимание, то това са Хавиер Бардем като Стилгар и Ребека Фъргюсън като Лейди Джесика.
Бардем великолепно показва вярата в Муад'Диб като Спасител, дори когато младият Пол сам отказва да води по какъвто и да е начин Фремените. С напредването на историята виждаме как убежденията на Стилгар укрепват, за да стигнат до ниво на религиозно опиянение и фундаментализъм.
Дори още по-впечатляваща е Ребека Фъргюсън. Като майка на Пол, попаднала в един враждебен и опасен свят, тя се вижда принудена да действа така, както са я учили в ордена на Бин Джезърит.
Макар и в книгите Джесика да е опасна, коварна и изключително интелигентна, във филма героинята на Фъргюсън е могъща и дори плашеща. Тя използва всичко, на което е способна, за да тласне сина си към това да се превърне във водач на Фремените и да тръгне по пътя на Куизъц Хадерах.
Филмът по един много интересен начин отиграва ситуацията с нейната неродена дъщеря Алая, което придава на сцените с Джесика още по-напрегнат и грабващ характер.
Всичко това е поднесено на фона на великолепни като естетическо усещане картини и звукови ефекти, които могат да те разтърсят.
За разлика от първата част, "Дюн: Част втора" е много по-динамичен и наситен с екшън, битки и кръвопролития. Масовите сцени или онези с висок залог за протагонистите могат да накарат кожата ти да настръхне.
Чисто визуално "Дюн: Част втора" е великолепен - от безкрайните пясъчни морета на планетата Аракис, през внушителната пустинна архитектура на Фремените, та до почти изцяло черно-бялата естетика на планетата на Харконените - Гиди Прайм.
А когато към това се добавят и звуковите ефекти и музиката, този филм се превръща в епично изживяване.
Затова и си заслужава да се гледа на кино и то по възможност на IMAX. По този начин можеш да си гарантираш, че ще се потопиш напълно в атмосферата му и ще изживееш историята, бушуваща по пясъците на Аракис.
А усещането, както казах в началото, остава с теб и дълго след излизане от киносалона.
НАШАТА ОЦЕНКА ЗА "ДЮН: ЧАСТ ВТОРА": 5 от 5 кафенца
