В горната част на дясната буза, точно под окото, има един мускул, който повечето хора не знаят, че могат да контролират.
Той може да изпъква и да се свива, докато останалата част на лицето остава неподвижна, и да изглежда като впечатляващ трик, който двама известни души са овладели до съвършенство - Стивън Хокинг и Еди Редмейн.
Единият, за да комуникира невербално поради болестта си, а другият, за да изиграе първия във филма "Теория на всичко" - роля, която изважда Еди Редмейн от пространството на театъра и го изпраща на номинациите за "Оскар" и сред най-добре платените актьори в Холивуд.
Малко са тези, които могат да си прехапят езика и да не признаят майсторството на Редмейн в тази роля, но още по-малко са феновете, които са запознати с физическите предизвикателства за британеца, пренесъл на голям екран Хокинг и теориите му за черните дупки.
Още при прочитането на сценария Еди е твърдо убеден, че той трябва да е екранната версия на физика със страст към Вселената, но е трябвало да убеди и останалите от екипа на "Теория на всичко", най-вече режисьора Джеймс Марш, да наемат актьор, известен повече с театралните си постановки.
"Финалният ни разговор беше към 4 часа следобед. Джеймс ме попита какво искам да пия. Опитвах се да преценя дали е подходящо да пия алкохол, или не. Помолих за бира, а той си поръча кафе. След края на разговора ни бях изпил пет бири и бях толкова пиян, че на сутринта не бях напълно сигурен дали ме е одобрил за ролята, или не", разказва Редмейн за Time.
Това обаче са последните питиета на Еди преди да започне с подготовката си за ролята. Още от самото начало става ясно, че превъплъщението като Стивън Хокинг ще е изпитание, независимо че пресъздаването на живота на физика се фокусира повече върху романтичната страна на събитията, а не върху работата му като учен.
Въпреки любовната основа на филма, Редмейн е трябвало да проучи всички аспекти на живота с диагноза амиотриофична латерална склероза (АЛС) - от физически до вокалните и емоционалните бариери, които създава болестта, за да има убедителен образ на екран без значение, че зрителите са повече фокусирани върху брака на учения.
Еди е и първият актьор, който режисьорът Джеймс Марш си представя за ролята след прослушванията и се застъпва за избора си, макар че продуцентите са предпочитали да се спре на някои от другите 12 по-популярни актьори, които се явяват на за ролята на Стивън Хокинг.
"Много бързо се убедих, че Еди ще направи нещо изключително с тази роля. Той е от интересното поколение, които не просто работят, а се обсебват от проектите си. Харесах страстта му. И когато видях как изпи пет халби бира пред мен, ми стана ясно колко е уплашен и колко много иска тази роля. Не са много американците, които ще направят това", казва режисьорът.
Още първите дни на снимачната площадка Марш се уверява, че не е сгрешил в преценка си. Редмейн е наистина обсебен от шанса да изиграе най-известния съвременен учен и е отдаден на идеята да го съживи в киното възможно най-автентично, включително и с възпроизвеждането на специфичната позиция на тялото на Хокинг.
По време на този процес Редмейн работи с хореографа Алекс Рейнолдс три дни в седмицата по четири часа всеки ден, за да научи тялото си да изобразява всеки етап от рухването на Хокинг.
"Трябваше да се науча как да "смачкам" тялото си и да манипулирам ръцете и краката си така, както не съм го правил преди. Един от най-трудните моменти беше овладяването на ранните стадии на болестта, когато кракът на болния се отпуска само в областта на глезена. Това се случва, без да го осъзнава - докато си вървиш, просто кракът ти спира да се повдига и падаш", разказва актьорът пред The Economist.
Тренировките за инвалид обаче не са толкова безобидни, колкото британецът е смятал в началото. Оказва се истинска каскада, понеже, макар и да не участва в бойни сцени, тялото му се натоварва заради характерната позиция на Хокинг, която Еди Редмейн пресъздава в инвалидния стол.
Актьорът започва да изпитва остри болки в гърба в резултат на часовете, в които стои в неправилна за тялото му поза, а в един от снимачните дни дискомфортът му се засилва дотам, че се налага по спешност да бъде приет в болница.
"Аз не съм садист. Разбира се, че видях какво си причинява. Имаше болезнен вид и издаваше стонове преди всяко заснемане, но никога не се оплакваше", разказва режисьора.
След първият по-сериозен инцидент на снимачната площадка, за Еди са осигурени медицински екип, който му дава обезболяващи през всеки един от останалите дни, в които трябва да играе Стивън Хокинг.
Редмейн е задължен и от лекаря си регулярно да посещава физиотерапевт, понеже заради филма има опасност перманентно да изкриви стойката и гръбначния си стълб, така че острите болки да продължат през целия му живот.
За щастие, тази прогноза не се сбъдва. Но ежедневното изкривяване на Редмейн все пак дава отражение, което се проектира върху лицето му.
По време на обичайната му подготовка гримьорът забелязва, че дясната страна на лицето на актьора е променена и много от колегите му във филма смятат, че тази промяна е запазена до днес.
"Имах усещането, че виждам Стивън в лицето му. Това усещане продължава дори и сега. Виждах колко дълбоко влияние има героят върху него. Той е истински актьор. Беше пристрастен към ролята си и се стремеше да изиграе този човек с цялата истинност и уважение, които заслужаваше", разказва екранната му партньорка Фелисити Джоунс за The Time.
Увлечението на Редмейн по играта обаче не се изчерпва само с физическата трансформация. Еди е убеден, че дължи на Стивън Хокинг възможно най-реалистична версия на екран и затова настоява да се пресъздаде и действителния глас на физика, преди трахеотомия да го принуди да говори през компютър.
"Когато срещнах Стивън, той ме попита дали ще го играя преди гласовата машина и аз му отговорих с "Да". Тогава той ми каза: "Тогава болестта вече беше засегнала гласа ми и за да ме разберат хората, трябваше да се научат да четат по устните ми", разказва Еди.
Той е впечатлен от този детайл в биографията на Хокинг, който "Теория на всичко" прескача. Затова притиска Марш и главният сценарист Антъни Маккартън да включат напълно неясната реч на Хокинг във филма и те се съгласяват, но продуцентите дават отпор. Никой от тях не вижда защо главният им герой трябва да е напълно неразбираем за публиката.
"Нямаше как да пуснем и субтитри. Не изглеждаше правилно, така че се наложи Еди да отстъпи и да намерим компромис за филма. Не мисля, че той беше напълно доволен от това, но в крайна сметка продуцентите не успяха да разберат защо диалогът трябва да е по-неразбираем", пояснява Марш.
Но все пак той не смята, че липсата на автентичния глас на Хокинг е повлиял на достоверността на "Теория на всичко" и затова огромна заслуга има решимостта на Еди Редмейн да влезе в ролята на 100 процента.
"Играта на Хокинг можеше да му огъне гръбнака завинаги, но го и научи да контролира слабостите си. Разбра, че не трябва да се вглъбява в дребните недостатъци на ежедневието. Стивън Хокинг и Еди Редмейн ни показаха, че трябва да гледаме на живота си в перспектива, защото имаме само един шанс за това", категоричен е Джеймс Марш.
