Може ли да си представите, че един ден всички шумове, с които сте свикнали - звука на кафемашината, на климатика, на затварящата се врата, гласовете на хората около вас, ще изчезнат и ще бъдат заменени от пълна тишина?
Колкото и страшно да звучи, това е ежедневието за голяма общност у нас и по света. Хора, на чието място никой не иска да бъде.
Техният свят е пресъздаден от режисьорския игрален дебют на Дариъс Мардър - Sound of Metal, номиниран за 8 награди "Оскар", включително и за най-добър филм. В центъра на неговата сантиментална история стои музикант, загубил внезапно слуха си.
Рубен (Риз Ахмед) е барабанист от пънк дуо, който губи слуха си. Докато е в магазин за плочи, гласовете около него рязко се трансформират в далечно ехо, а една сутрин, след като се събужда, разбира, че не чува почти нищо.
От първата си консултация с лекар той научава, че е изгубил между 70-80% от слуха си по неясна причина, а до няколко дни глухотата му ще е пълна.
За Рубен, възстановяващ се наркоман, който допреди 4 години е бил на хероин, загубата на слуха е много повече от това да не може да чува нищо - той губи основния си начин да изразява себе си и да излива гнева си - музиката.
Всичко това притеснява приятелката му Лу (Оливия Кук), която се опасява, че тази нова травма ще тласне любимия ѝ отново към наркотиците. Затова тя се решава да действа и заедно със споносора на музикалното им дуо убеждават Рубен да потърси помощ в една специална комуна за хора с проблеми със слуха, които страдат или са страдали от различни зависимости.
Начело на тази малка общност е Джо (Пол Раджи), човек, който е загубил слуха си по време на войната във Виетнам и след това е посветил живота си на това да осигури чувство за нормалност за онези хора, които освен със загубата на слуха си, се борят и с други свои демони. За да постигне това обаче, Джо знае, че хората в неговата програма трябва да се откъснат от външния свят и да приемат новото си положение.
И макар да се колебае в началото, Рубен все пак избира да опита. В комуната той започва и пътешествието към новия си живот, в който караваната и музикалното му оборудване са вече минало, а той не разчита вече на слуха си, за да възприема околния свят. Под наставленията на Джо и от опита на новите си приятели вътре той се учи не как да преодолее загубата на способността да чува, а как да се приучи да живее с нея.
Въпросът обаче остава - ще устои ли той на изкушението да не жертва всичко в името на това да спаси все пак сетивата си?
Без да романтизира глухотата, Sound of Metal дава насоки за приемането на непредсказуемите събития, които се побеждават само чрез смирение.
В основата на сюжета е трагичен момент, но филмът успява да избяга от елементарната мелодрама, която сме гледали неведнъж, и да ни преведе през реалните преживявания на млад, гневен мъж, останал изведнъж без едно от основните си сетива. Историята е представена не като ужасяваща драма, а като преход от един житейски етап към друг.
Риз Ахмед в главната роля, който е и първият пакистанец, номиниран за главна мъжка роля на наградите "Оскар", успява да предаде пълния спектър от емоциите на героя си, без да преиграва и да пресилва ситуацията, така че да изглежда фалшива.
Разчитайки на езика на тялото и на физическите си характеристики, най-вече големите си очи, Ахмед изиграва автентично първоначалния шок на героя си, когато разбира, че е глух, през последвалото отричане и вкопчване в единствената му останала надежда - кохлеарните импланти.
Целият филм се развива от перспективата на Рубен и отдадеността в изпълнението на Риз Ахмед е важна основа за изграждането на стабилна и неподправена история, така че да няма моменти, които да изглеждат недействителни за зрителите.
Всяка случка носи усещане за суровата реалност, а за да ни потопи напълно в света на главния герой, режисьорът Дариъс Мардър е използвал иновативен звуков монтаж, от който се разбира какво чуват хората, когато започнат да губят слуха си, и как кохлеарните импланти пресъздават звуците от заобикалящата ни среда. И двете нямат общо с нормалния слух на повечето хора.
Има моменти, в които тишината поглъща филма и сякаш сме на мястото на Рубен. Тогава трябва да следим за всяка малка промяна в мимиките и жестовете на хората и парадоксално, научаваме повече за тях, когато изгубим способността да ги чуваме.
Играейки си с редуването на звуците и тишината, Sound of Metal се превръща в шедьовър. Именно променящата се звукова текстура на филма и потъването в пълната тишина, която Рубен преживява, създава драматизъм, напрежение и емоционалност, без да става излишно сантиментален и сълзлив.
Филмът не разглежда глухотата като увреждане, а като култура, идентифицираща цяла общност по един характерен белег, но този белег не е задължително да определя и цялото им бъдеще. Sound of Metal не е драма за инвалиди, които имат нужда от състрадание и съпричастност, а достоверно предадена история за пътя на приспособяването към събития, които не може да променим.
Глухотата е реалност за много хора по света, а с въздействащите си послания Sound of Metal ни позволява да оценим красотата на техния свят без звук и да ни покаже, че понякога в тишината се крие най-голямото блаженство.
