Флорънс Пю влиза в Холивуд в силен момент за жените в индустрията - когато гласът на актрисите не само че е започнал да се чува, но и студията се съобразяват с него.
"Не съм си представяла, че един ден ще играя супергерой", казва Пю пред американския Vogue дни след премиерата на "Черната вдовица" на Marvel и много от феновете на франчайза "Отмъстителите" ще се съгласят с нея.
Допреди три-четири години никой не предполагаше, че женските персонажи ще изместят мъжките от супергеройските поредици. И нещо повече - че ленти, в чието ядро са жени със суперсили, ще са гледани, харесвани и ще се превърнат в блокбъстъри.
"Капитан Марвел" с Бри Ларсън и "Черната вдовица" със Скарлет Йохансон, Флорънс Пю и Рейчъл Уайз обаче показаха друго. Вселената на Marvel не пострада само защото екшън схватките се изпълняват от жени.
"Очевидно е, че трябва да си отлично подготвен физически за този тип филми, защото се очаква, че си супергерой. Това е целият смисъл. Така че трябваше често да правя компания на каскадьорите и да си говоря с тях. Имаше много какво да уча. Но мисля, че накрая успяхме да създадем женски супергерои от плът и кръв", разказва актрисата.
След първата ѝ главна роля в "Падането" и паралелната на "Черната вдовица" адаптация по романа "Малки жени" (и трите филма режисирани от жени) Пю чувства, че Холивуд ѝ дава алтернатива, с която развитието на кариерата ѝ не зависи от мъжете.
Израснала в семейство, чиито членове сами са определяли съдбата и професионалния си път, Флорънс е доволна, че филмовите студиа ѝ дават пространство да говори, когато има какво да каже.
В противен случай не би могла да обясни избора си на роли пред баща си, който притежава верига от ресторанти в Оксфорд. Или пред дядо си, който е започнал собствен бизнес със щандове за плод и зеленчук.
Пю иска да играе жени, които не се страхуват да изказват мнение независимо дали обществото ги подкрепя, а склонността ѝ да се откроява от тълпата си проличава още в детските ѝ години.
"Винаги съм била шумна личност. Като дете обличах само ярки цветове. Обичах и да рисувам по лицето си. Като тинейджър с приятелите ми се събирахме вкъщи, обличахме различни странни костюми и разигравам етюди, в който избирах най-драматичната роля. Казвах им: "Не искам да играя принцесата, а страдащата жена, която е изгубила съпруга си", споделя звездата.
До нейната 6-годишна възраст семейството на Флорънс живее в Испания, но се преместват в Англия заради здравословните проблеми на бъдещата актриса. Лекарите откриват, че тя страда от трахеомалация - вродено заболяване на трахеята, което предизвиква спазми при плач, кашлица и понякога при дишане.
Ако си пуснете "Мидсомар", може да чуете необичайния гърлен звук, който героинята на Флорънс издава, докато ридае.
Освен "много страшната кашлица", както я описва Пю, трахеомалацията ѝ оставя и необичаен за възрастта ѝ оформен глас за пеене.
Когато е на 16-17 г. майката на актрисата записва нейни изпълнения и ги качва в YouTube, без да подозира, че един ден дъщеря ѝ ще стане звезда и тези видеа ще станат още по-търсени. Макар че голяма част от тях вече са изтрити, в интернет все още може да се намери клипът, където под псевдонима Flossie Rose Флорънс Пю изпълнява Waterfalls на Oasis, акомпанирайки си на китара.
Но пеенето не е нейното призвание и това става ясно, след като ѝ дават ролята на Лейди Макбет в пиесата "Лейди Макбет от Мценската околия", базирана на романа от Николай Лесков.
На сцената Пю играе отегчена съпруга на собственик на мина, която яростно се съпротивлява върху поставените върху нея ограничения. Тази постановка оказва силно въздействие върху Флорънс и ѝ показва каква актриса иска да бъде.
"Харесва ми да бъда сурова. Харесва ми да изваждам емоции от най-ниския спектър на човешкото. Всеки път, когато се появи възможност да бъда перфектна на екрана, изпадам в паника. Предполагам, че всичките ми героини цял живот са били пристискани в ъгъла, докато нещо в тях не се пропука и не експлодират", казва Пю пред Harper's Bazaar.
В това описание се вписва и Алис Чеймбърс, домакинята, която Флорънс играе във филма на Оливия Уайлд "Не се тревожи, скъпа".
Първоначално режисьорката ѝ предлага ролята на Бъни, съседка и най-добра приятелка на главната героиня, с намерението самата Уайлд да изиграе Алис. Но след няколко прослушвания, местата на двете актриси са разменени. За Флорънс Алис е "един по-различен звяр". И се гордее, че я е довела до екрана въпреки пороя от негативизъм, който съпроводи венецианската премиера на "Не се тревожи, скъпа".
"Не съм се съгласявала да участвам в риалити шоу", казва Пю на молбите да коментира драмите около шумния сблъсък на Оливия Уайлд с Шая Лебьоф.
Това избягване на клюките ѝ помага да държи курса на кариерата си в една посока, нагърбвайки се с нови героини с трудни характери.
Тази година се очаква да видим актрисата във филма на Кристофър Нолан "Опенхаймер" и във втората част на "Дюн", като с тези си роли Пю дава заявката "Ще правя каквото си искам" на филмовите продуценти, които иначе биха я вкарали в калъп.
"Чувствам, че кариерата ми се намира в период, когато знам по кой път да поема и какво мога да дам. Нямах същата самоувереност в ранните си 20 години. Все още се налага да угаждаш на индустрията от време на време, за да се харесаш. Но актрисите сега не се чувстваме безпомощни и мисля че точно това е елементът, който ни дава някакво неповторимо звездно качество", на мнение е Пю.