Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво да гледаме: Документалните филми, които разказват важни истории

Човешката история е голямата ценност, към която киното се стреми от първия си ден. За разлика от гения на въображението в игралните филми, кредитите в документалистиката на първо място са за живота, а след това за онзи, който е успял да забележи и да разкаже  сюжетите, създадени от него. Тъкмо с примери за такива ви срещаме в нашата галерия за документални филми, която рови из стрийминг платформите, за да извади някои бисери наяве. А първият от тях е...

"Тайна любов" (А secret love)Година:2020Можете ли да си представите да пазите любовта си в тайна десетилетия наред? За Тери Донахю и Пат Шеншел това е колкото неизбежно, толкова и трудно. Двете жени се влюбват през 1947 г. и не се разделят нито за миг през следващите 65 години, макар да се крият от консервативното общество, да слагат грим и рокли и да се осмеляват да бъдат себе си единствено на игрището за бейзбол, където и двете играят. Вече възрастни жени, те постъпват заедно в старчески дом в САЩ и за пръв път смело се наричат "двойка". За радост, те се осмеляват и да разкажат истински трогателната си история, без да спестяват нищо за преживените трудности и сблъсъка с обществените норми. Филмът е оригинална продукция на Netflix, достъпен е на платформата и определено заслужава час и малко от времето ви. Снимка: IMDB
Човешката история е голямата ценност, към която киното се стреми от първия си ден. За разлика от гения на въображението в игралните филми, кредитите в документалистиката на първо място са за живота, а след това за онзи, който е успял да забележи и да разкаже сюжетите, създадени от него.

Тъкмо с примери за такива ви срещаме в нашата галерия за документални филми, която рови из стрийминг платформите, за да извади някои бисери наяве. А първият от тях е...

"Тайна любов" (А secret love)
Година:2020

Можете ли да си представите да пазите любовта си в тайна десетилетия наред? За Тери Донахю и Пат Шеншел това е колкото неизбежно, толкова и трудно. Двете жени се влюбват през 1947 г. и не се разделят нито за миг през следващите 65 години, макар да се крият от консервативното общество, да слагат грим и рокли и да се осмеляват да бъдат себе си единствено на игрището за бейзбол, където и двете играят. Вече възрастни жени, те постъпват заедно в старчески дом в САЩ и за пръв път смело се наричат "двойка". За радост, те се осмеляват и да разкажат истински трогателната си история, без да спестяват нищо за преживените трудности и сблъсъка с обществените норми. Филмът е оригинална продукция на Netflix, достъпен е на платформата и определено заслужава час и малко от времето ви.
"Вътрешна афера" (Inside job)Година:2010Филмът, спечелил "Оскар" и номиниран на още над 20 фестивала, разказва за задкулисните действия и срива на Уол Стрийт, довели до финансовата криза от 2008 г. На пръв поглед не звучи съвсем интересно за хора, които не се вълнуват от икономически въпроси, но всъщност от интервютата с финансисти, журналисти, политици и академици лека-полека изплуват въпроси за корупцията, човешката арогантност и чувството за безнаказаност, които в крайна сметка неизбежно водят до криза, която рядко засяга само онзи, който я е причинил. Филмът е достъпен в Netflix и Amazon Prime, но и в безплатната платформа watchdocumentaries.com. Снимка: IMDB
"Вътрешна афера" (Inside job)
Година:2010

Филмът, спечелил "Оскар" и номиниран на още над 20 фестивала, разказва за задкулисните действия и срива на Уол Стрийт, довели до финансовата криза от 2008 г.

На пръв поглед не звучи съвсем интересно за хора, които не се вълнуват от икономически въпроси, но всъщност от интервютата с финансисти, журналисти, политици и академици лека-полека изплуват въпроси за корупцията, човешката арогантност и чувството за безнаказаност, които в крайна сметка неизбежно водят до криза, която рядко засяга само онзи, който я е причинил. Филмът е достъпен в Netflix и Amazon Prime, но и в безплатната платформа watchdocumentaries.com.
"Те не ще остареят" (They shall not grow old)Година:2018С 99% одобрение в Rotten Tomatoes, документалният филм за Първата световна война се превръща почти в технологичен феномен - кадрите в него са изцяло автентични, но дигитализирани и оцветени, така че да оживят онази епоха възможно най-достоверно. И напълно успяват - освен картините от бойното поле, режисьорът Питър Джаксън вкарва и интервюта с войници, правени през 60-те и 70-те, за да чуем, да видим и да разберем ужаса и безсмислието на войната от онези, които си я спомнят. Гледаме на HBO Go и Amazon Prime. Снимка: IMDB
"Те не ще остареят" (They shall not grow old)
Година:2018

С 99% одобрение в Rotten Tomatoes, документалният филм за Първата световна война се превръща почти в технологичен феномен - кадрите в него са изцяло автентични, но дигитализирани и оцветени, така че да оживят онази епоха възможно най-достоверно.

И напълно успяват - освен картините от бойното поле, режисьорът Питър Джаксън вкарва и интервюта с войници, правени през 60-те и 70-те, за да чуем, да видим и да разберем ужаса и безсмислието на войната от онези, които си я спомнят. Гледаме на HBO Go и Amazon Prime.
EarthlingsГодина:2005Казват за филма на Шон Монсън, че ако не те замисли дали да не станеш поне вегетарианец, значи си направен от камък. И ако това звучи като четене на морал, всъщност далеч не е - филмът просто показва как много индустрии експлоатират животните и се отнасят с тях повече от жестоко, което действа най-малко отрезвяващо за всички, които затварят очите си за това насилие.  Имайте предвид, че кадрите наистина са тежки, повечето са от скрити камери, а разказът с гласа на Хоакин Финикс и музиката на Moby още повече усилват емоциите от видяното. Ако сте готови - филмът е качен за свободно гледане в Youtube. Снимка: Youtube
Earthlings
Година:2005

Казват за филма на Шон Монсън, че ако не те замисли дали да не станеш поне вегетарианец, значи си направен от камък. И ако това звучи като четене на морал, всъщност далеч не е - филмът просто показва как много индустрии експлоатират животните и се отнасят с тях повече от жестоко, което действа най-малко отрезвяващо за всички, които затварят очите си за това насилие.

Имайте предвид, че кадрите наистина са тежки, повечето са от скрити камери, а разказът с гласа на Хоакин Финикс и музиката на Moby още повече усилват емоциите от видяното. Ако сте готови - филмът е качен за свободно гледане в Youtube.
"Последните хора в Алепо" (Last Men in Aleppo)Година:2017Това е първият сирийски филм, номиниран за "Оскар", а заради него екипът е спрян от властите в Сирия (режисьор е Ферас Файад) и не може да присъства на церемонията. За радост обаче той може да бъде видян днес - камерата в него гледа към епицентъра на конфликта в Сирия и по-конкретно към работата на така наречените "бели каски". Това е доброволна организация от хора, които винаги пристигат първи на горещите точки при атаките и помагат на пострадалите, но логично си задават и въпроса за това има ли смисъл да останат сред руините, които наричат "дом", или е време да потърсят спасение. Филмът е достъпен в Netflix и Amazon Prime. Снимка: IMDB
"Последните хора в Алепо" (Last Men in Aleppo)
Година:2017

Това е първият сирийски филм, номиниран за "Оскар", а заради него екипът е спрян от властите в Сирия (режисьор е Ферас Файад) и не може да присъства на церемонията. За радост обаче той може да бъде видян днес - камерата в него гледа към епицентъра на конфликта в Сирия и по-конкретно към работата на така наречените "бели каски".

Това е доброволна организация от хора, които винаги пристигат първи на горещите точки при атаките и помагат на пострадалите, но логично си задават и въпроса за това има ли смисъл да останат сред руините, които наричат "дом", или е време да потърсят спасение. Филмът е достъпен в Netflix и Amazon Prime.
"Медена земя" (Honeyland)Година:2019Северномакедонският филм на Тамара Колевска и Любомир Стефанов взе три награди от "Сънденс" и беше номиниран за "Оскар". В ядрото му лежи историята на Хатидже Муратова - една от последните жени пчелари в Европа, която живее в изоставено село в провинцията. Всичко обаче се променя, когато там се нанася семейство с меркантилни интереси, които нарушават създадения баланс между човека и природата. Историята им показва и нагледно как човекът може да се превърне в истински унищожител, когато не уважава онова, създадено преди него. Филмът е достъпен в Amazon Prime. Снимка: IMDB
"Медена земя" (Honeyland)
Година:2019

Северномакедонският филм на Тамара Колевска и Любомир Стефанов взе три награди от "Сънденс" и беше номиниран за "Оскар". В ядрото му лежи историята на Хатидже Муратова - една от последните жени пчелари в Европа, която живее в изоставено село в провинцията.

Всичко обаче се променя, когато там се нанася семейство с меркантилни интереси, които нарушават създадения баланс между човека и природата. Историята им показва и нагледно как човекът може да се превърне в истински унищожител, когато не уважава онова, създадено преди него. Филмът е достъпен в Amazon Prime.
"Дюн" на Ходоровски" (Jodorowsky's Dune)
Година:2013

Ще го кажем така: щастливи сме, че поне този филм го има, за да си представим какъв щеше наистина да бъде този нереализиран фанстастичен епос.

Ако чувате за пръв път - режисьорът Александър Ходоровски през 70-те години подготвя адаптация на фантастичния роман на Франк Хърбърт "Дюн", който така и не излиза на екран. Преди обаче това да стане ясно, той наема космически екип за филма, включително и Мик Джагър, Орсън Уелс и Салвадор Дали в актьорския състав, Pink Floyd в саундтрака, както и някои от най-обещаващите имена в специалните ефекти по онова време (и реализирали се след това в "Междузвездни войни). Всичко останало го разказва филмът - от чистите намерения на идеята до разочарованието на индустрията и как в крайна сметка се създава един мит. Достъпен в Amazon Prime.
"Момиче в реката: Цената на прошката" (A Girl in the River: The Price of Forgiveness)Година:2015Среднометражният филм на пакистанската режисьорка Шармийн Обаид-Чиной печели "Оскар" през 2016 г. за разказа си за едно от така наречените "убийства на честта" в мюсюлманската страна.  Историята тук обаче е различна с това, че момичето по чудо оцелява, а нейният неосъществен убиец е собственият ѝ баща, разочарован, че тя се е влюбила в неподходящия мъж. Той обаче излиза от затвора, след като близките му му прощават (според Корана в някои случаи това е достатъчно), а въпреки причинените беди и обезобразената си дъщеря, филмът успява да посочи и как убежденията се оказват по-силни от съвестта, а справедливост за жертвите невинаги съществува. Гледаме в HBO Go. Снимка: IMDB
"Момиче в реката: Цената на прошката" (A Girl in the River: The Price of Forgiveness)
Година:2015

Среднометражният филм на пакистанската режисьорка Шармийн Обаид-Чиной печели "Оскар" през 2016 г. за разказа си за едно от така наречените "убийства на честта" в мюсюлманската страна.

Историята тук обаче е различна с това, че момичето по чудо оцелява, а нейният неосъществен убиец е собственият ѝ баща, разочарован, че тя се е влюбила в неподходящия мъж. Той обаче излиза от затвора, след като близките му му прощават (според Корана в някои случаи това е достатъчно), а въпреки причинените беди и обезобразената си дъщеря, филмът успява да посочи и как убежденията се оказват по-силни от съвестта, а справедливост за жертвите невинаги съществува. Гледаме в HBO Go.
"Акт на убийство" (The Act of Killing)Година:2012Всеки, който е гледал филма на Джошуа Опенхаймер (взел БАФТА и номиниран за "Оскар"), едва ли може да забрави някои моменти от него. Като например как един човек, убил стотици, разказва с усмивка и в подробности как точно го е правил.  Става въпрос за масовия геноцид срещу комунисти в Индонезия през 1965 - 1966 г., когато са избити между 500 000 и милион души, и след който започва авторитарното управление на Сухарто. Режисьорът обаче не набляга толкова на политическото, колкото на абсурда от това да вярваш, че да отнемеш толкова животи в името на политиката е нещо съвсем приемливо. И го прави наистина умно: без да показва нищо от тези зверства, филмът провокира въображението на зрителя, за да си ги представи. Само както киното може. Ако сте готови за това, филмът е достъпен в Amazon Prime. Снимка: IMDB
"Акт на убийство" (The Act of Killing)
Година:2012

Всеки, който е гледал филма на Джошуа Опенхаймер (взел БАФТА и номиниран за "Оскар"), едва ли може да забрави някои моменти от него. Като например как един човек, убил стотици, разказва с усмивка и в подробности как точно го е правил.

Става въпрос за масовия геноцид срещу комунисти в Индонезия през 1965 - 1966 г., когато са избити между 500 000 и милион души, и след който започва авторитарното управление на Сухарто. Режисьорът обаче не набляга толкова на политическото, колкото на абсурда от това да вярваш, че да отнемеш толкова животи в името на политиката е нещо съвсем приемливо. И го прави наистина умно: без да показва нищо от тези зверства, филмът провокира въображението на зрителя, за да си ги представи. Само както киното може. Ако сте готови за това, филмът е достъпен в Amazon Prime.
"В търсене на Шугърмен" (Searching for Sugar Man)Година:2012Това е толкова куриозна история, колкото само животът може да сътвори - Сиксто Родригес е почти никому известен фолк и кънтри певец в Детройт през 70-те. Неговата кариера обаче удря на камък и той оставя музикалната кариера зад гърба си и започва да работи по строежи. Без обаче въобще да подозира, музиката му е абсолютен хит в Южна Африка, където около името му има култ, а легендите гласят, че той се е самоубил още през 90-те.  Можете ли да си представите какво се случва, когато двама души разбират, че това не е така? Един пълен стадион и една мечта, изтупана от прахта. Ако не сте гледали продължението на тази история, взела и "Оскар", то задължително трябва - достъпна е в Netflix и Amazon Prime. Снимка: IMDB
"В търсене на Шугърмен" (Searching for Sugar Man)
Година:2012

Това е толкова куриозна история, колкото само животът може да сътвори - Сиксто Родригес е почти никому известен фолк и кънтри певец в Детройт през 70-те. Неговата кариера обаче удря на камък и той оставя музикалната кариера зад гърба си и започва да работи по строежи. Без обаче въобще да подозира, музиката му е абсолютен хит в Южна Африка, където около името му има култ, а легендите гласят, че той се е самоубил още през 90-те.

Можете ли да си представите какво се случва, когато двама души разбират, че това не е така? Един пълен стадион и една мечта, изтупана от прахта. Ако не сте гледали продължението на тази история, взела и "Оскар", то задължително трябва - достъпна е в Netflix и Amazon Prime.
"Барака" (Baraka)Година:1992В Суфизма думата "барака" означава "духовна енергия", "благословия" или "същина на живота". Макар да звучи твърде неясно, немият документален филм на Рон Фрик успява да покаже тъкмо тези неща. Заснет на 70-милиметрова лента в 24 страни, този епос е нещо като галерия на живота, която наднича в природата, в човешката религия, ритуали и отношения. Както кинокритикът Роджър Ебърт казва: "На извънземна раса този филм би казал едно: "Ето това ще видите, ако дойдете тук". Снимка: IMDB
"Барака" (Baraka)
Година:1992

В Суфизма думата "барака" означава "духовна енергия", "благословия" или "същина на живота". Макар да звучи твърде неясно, немият документален филм на Рон Фрик успява да покаже тъкмо тези неща.

Заснет на 70-милиметрова лента в 24 страни, този епос е нещо като галерия на живота, която наднича в природата, в човешката религия, ритуали и отношения. Както кинокритикът Роджър Ебърт казва: "На извънземна раса този филм би казал едно: "Ето това ще видите, ако дойдете тук".

Макар по-често да говорим за игралното кино и за сериалите, стрийминг платформите сериозно промениха развитието и на документалното кино, което от години насам става все по-разнообразно и качествено. 

Това не е случайно - ако преди телевизията и няколко фестивала бяха екраните, на които то намираше място, с появата на HBO Go, Netflix или Amazon Prime документалните филми за пръв път намериха масови и достъпни платформи за разпространение наравно с игралното кино. 

А както отбелязва Variety през 2018 г., все по-големият интерес на зрителите да натискат play върху истории от живота кара и продуцентите да отделят повече средства, за да могат режисьорите на документално кино да работят по-спокойно.

И все пак всеки, който следи тази ниша, знае, че и без финансиране документалното кино винаги е успявало да намери и да извади наяве истории, които само животът успява да режисира така вълнуващо.

Днес обръщаме поглед тъкмо към някои добри примери за филми, почерпили сюжета си от наистина случилото се - от биографични истории през такива за финансовата криза през 2008 г., насилието над животни, живота на някои общности или куриозните истории на известни (понякога по неволя) личности. Приятно гледане!

Най-четените