Ирландският режисьор Колъм Барейд е от онези творци, на които отдалече им личи с какво се занимават. Осанката ги издава. Проницателен поглед, стегната поза и прецизно подбрани изречения, които показват, че в ума на този човек се носят образи, които по една или друга причина засега не показва.
Самият Колъм също вижда себе си като тих и наблюдателен, по-скоро интровертен тип, който застава на едно място и попива като гъба света около себе си.
Предпочита да изследва, да остави видяното да отпочине в съзнанието му и след това да го пренесе във вид на изчерпателна история, в която много хора могат да се огледат и да се познаят.
Това качество го сближава с главната му героиня Кейт от филма "Мълчаливото момиче", който идва по българските екрани с кино-литературния фестивал "Синелибри".
У нас заглавието е премиерно, един от последните проекти за европейската филмова индустрията, но в Ирландия и Великобритания продукцията дебютира по-рано тази година и бе посрещната с триумфални постижения на местните боксофиси и високи оценки на западните кино критици.
Толкова рядко мнението на критиката и публиката се срещат, заради което може да се каже, че "Мълчаливото момиче" е своеобразен филмов феномен.
Историята на адаптацията започва с четене. Колъм Барейд попада на книгата Foster от Клеър Кийгън и вижда предизвикателство в изчистения разказ за човешката доброта.
За режисьор, чийто професионален път минава през търсенето на недостатъци и изобразяването им в документални ленти, филм, който се развива през погледа на 9-годишно момиче, със сигурност е излизане от зоната му на комфорт.
"Разчитахме на това, че и зрителите някога са били деца, които са се учели как да обработват емоциите си, но в същото време са изпитвали страх от непознатото", пояснява Барейд в разговор с Webcafe.
Идеята му за "Мълчаливото момиче" е да изведе публиката на емоционална разходка. Поставя ги на мястото на 9-годишната Кейт - стеснителна, безмълвна, с език на тялото, по който се чете, че чувството за неудобство я преследва навсякъде, и желанието му е да си припомните моментите, когато сте се чувствали изолирани.
Ако не може да си спомните веднага кои са тези етапи от живота ви, Колъм Барейд ви подсказва на визуално и невербално ниво през историята на Кейт.
В първата част от "Мълчаливото момичета" главната героиня обитава потискащ, едва пропускащ светлината дом, в който родителите ѝ я третират повече като домашен любимец, отколкото дете. Баща ѝ е алкохолик, подчинил ежедневието си на зависимостите, а майката се фокусира върху грижата за базовите нужди на дъщеря си.
В отношенията им няма прегръдки, мили думи или подаръци и макар това да не изглежда като най-лошото нещо, което човек може да преживее, според Барейд тези дребни жестове на топлина между хората са от значение, особено за децата.
"В Ирландия има един специфичен тих израз на любовта - беленето заедно на картофи или държането за ръце, когато отиваме заедно някъде. Това са малки неща, които са ужасно важни за нас като деца. Те са и универсални. Навсякъде ще бъдат разбрани", на мнение е режисьорът на "Мълчаливото момиче".
Съсредоточавайки действието на филма си в Ирландия, той смята, че безброй хора от родната му страна могат да се припознаят в образите от екрана. Всеки там може да посочи човек, който има проблеми с алкохола, всеки знае за едно или две деца, които са пренебрегнати от родителите си.
Стремежът на Барейд е да покаже, че домашната среда се загнездва дълбоко в подсъзнанието на едно дете и дава резултат в поведението му занапред. От това с какви хора сме заобиколени в невръстните си години зависи в какви хора ще се превърнем.
За да представи тази еволюция като процес, режисьорът е реорганизирал донякъде изходния текст - Foster на Клеър Кийгън. Спестил е на аудиторията в киното моментите на ретроспекция в спомените на главната героиня, а се е концентрирал върху етапите по оформянето на характера ѝ.
Барейд е търсил ефекта на наслояване на спомени и впечатления, подобно на семеен албум, които в крайна сметка стават основа за човешкия характер.
Постигането на това внушение се опира на актриса, която с жестове може да демонстрира кашата във вътрешния си свят. Все пак заглавието на филма е "Мълчаливото момиче", а и Барейд посочва, че дори историята да беше друга, киното не е като театъра.
Тоест, актьорската игра трябва да е по-обрана за разлика от театралната сцена, където изпълнението е толкова експресивно, че да се чуе дори от хората на последния ред.
За "Мълчаливото момиче" ирландският режисьор е търсил друго - антипод на екстровертността, който привлича погледа само с присъствието си. Открива го след 7 месеца на кастинги и срещи със стотици деца.
Докато изобилието от актьори са се стараели да заприличат на Кейт от историята, Катрин Клинч е била живата версия на детето от разказа.
"Тя разбираше героинята. Когато я гледах, усещах как се навеждам към екрана, защото тя те придърпва, без дори да се опитва. Катрин има това качество, с което не ти позволява да я разчиташ напълно. Трябва да кажа също, че от всички актьори с Катрин сме правили най-малко дубли, защото тя разбираше образа и сцената много добре", споделя за работата си режисьорът.
Дали заради силната актьорска игра, или заради факта, че много ирландци и британци са припознали детството си в историята на Кейт, но филмът "Мълчаливото момиче" стана една от кино сензациите на Запад тази година, достигайки приходи от 1 милион евро.
Успехите му обаче не се измерват само в пари. Филмът на Колъм Барейд беше избран за ирландското предложение за "Оскар" номинация в категорията за чуждоезичен филм.
Макар че в Ирландия няма интензивни вълнения относно селекцията на Академията за театрално и филмово изкуство в Лос Анджелис, Барейд се гордее с възможността да представи ирландски филм на ирландски език пред международната публика.
"Оскарите са важни за индустрията, защото ни помагат да намерим своята публика. А и за самия бранш е важно да отпразнува постиженията си. За първи път се ангажирам с кампания за Оскарите, като кампания, мисля, е точната дума, защото в известен смисъл е политическа кампания. Но колкото повече работя по нея, толкова повече смисъл виждам. Важно е филмът ти да бъде видян. А в нашата категория, освен че представяш филма си, представяш и държавата си, което е силен повод за гордост", категоричен е Колъм Барейд.
