Режисьорът Мартин Скорсезе има много критики спрямо съвременната киноиндустрия и не ги пести.
В есе за списание Harper's Magazine, посветено на легендарния кинотворец Федерико Фелини, режисьорът на "Ирландецът" и "Шофьор на такси" отделя сериозна порция от вниманието си на обезценяването на киното днес и акцента върху съдържанието.
"Ако се прехвърлим в наши дни, киноизкуството бива систематично обезценявано, избутвано встрани, унижавано и принизявано до най-низшия си общ знаменател - "съдържание", пише Скорсезе.
Той посочва, че само преди около 15-ина години терминът "съдържание" е можел да бъде чут само когато хора са обсъждали киното на сериозно ниво, и е бил използван като контраст на т.нар. "форма".
С времето обаче започва да се използва все повече и повече от "хората, които поеха контрола над медийните компании, повечето от които не знаеха нищо за историята на тази форма на изкуство, нито ги беше грижа да се замислят, че трябва [да знаят]".
"Съдържание" се превърна в бизнес термин за всички движещи се изображения: филм на Дейвид Лийн*, видео с котка, реклама по време на "Супербоул", продължение на филм за супергерой, епизод от сериал. Беше свързан, разбира се, не с преживяване в киносалон, а с гледането у дома чрез платформите за стрийминг, които се появиха, за да заместят преживяването от ходенето на кино така, както Amazon зае мястото на физическите магазини", пише Скорсезе.
Той обаче признава, че от една страна това явление е било "добро" за кинотворците, включително и за самия него. Последният филм на Скорсезе - "Ирландецът", беше финансиран от Netflix, а бюджетът надхвърли 200 милиона долара - най-големият, с който режисьорът някога е работил.
Следващият му филм - Killers of the Flower Moon, пък ще се появи в стрийминг платформата Apple TV+, а бюджетът на лентата с Леонардо Ди Каприо и Робърт Де Ниро, базирана върху книгата "Убийците от Оклахома" на Дейвид Гран, също се равнява на около 200 милиона според информациите за продукцията.
Въпреки това в есето си Скорсезе показва другата страна на възхода на услугите за стрийминг - според него с тях се е стигнало до ситуация, в която всичко е представено на зрителя на равно поле, което "звучи демократично, но не е".
"Ако гледането на нещо е "препоръчано" от алгоритми на основа това, което вече сте гледали, а предложенията са базирани само на конкретната тема или жанр, тогава какво се случва с киното като изкуство?", пита Скорсезе.
Според него алгоритмите гледат на зрителя като на "потребител и нищо повече". Ето защо Скорсезе споделя своята благодарност, че е бил млад във времената, в които разпространители са правили всичко възможно, за да докарат до американските брегове класики на големи европейски режисьори и да създадат за зрителите запомнящ се момент в киносалоните.
В основната част от есето си Скорсезе все пак се фокусира върху Фелини, творчеството му, отражението на това творчество върху самия себе си и дори отношенията си с италианския режисьор. Но използва Фелини и другите кинотворци като контраст на случващото се с киното в наши дни.
"Всичко се промени - киното и значението, което то има в нашата култура. Разбира се, трудно можем да наречем изненадващо това, че артисти като Годар, Бергман, Кубрик и Фелини, които някога властваха като богове над нашата велика форма на изкуство, с времето евентуално ще избледнеят в сенките. Но в този момент не можем да приемем нищо за даденост. Не можем да разчитаме на филмовия бизнес, такъв, какъвто е, да се погрижи за киното", пише Скорсезе.
По думите му филмовият бизнес днес е "бизнес на масовото визуално забавление" и в него акценът винаги е върху думата "бизнес", а стйността се определя от количеството пари, които могат да се изкарат от всяка собственост.
За Скорсезе е важно хората като него, които познават киното и неговата история, да споделят "знанията и любовта" си с колкото се може повече хора. Освен това според режисьора трябва да стане ясно на собствениците на правата над легендарни филми, че тези творби са много повече от просто собственост, която може да бъде експлоатирана и заключена някъде след това.
Режисьорът на класики като "Разяреният бик" и "Добри момчета" не за пръв път критикува съвременната киноиндустрия. През 2019 г. неговите коментари за това, че филмите на Marvel "не са кино" доведоха до разнородни реакции както сред зрителите, така и сред някои от най-големите имена в Холивуд.
* Дейвид Лийн (1908-1991 г.) - британски филмов режисьор, който стои зад класики като "Лорънс Арабски" и "Доктор Живаго". Носител на две награди "Оскар" за режисура - отличие, за което е номиниран общо 7 пъти.
