Вълнуващият филм на режисьора Мартин Макариев, вдъхновен от лични истории от живота на Яна Маринова, дебютира успешно в първите три седмици на голям екран. "Игра на доверие" покори зрителския интерес и до момента привлече близо 25 000 зрители в киносалоните в цялата страна.
Продукцията е безспорен фаворит сред новите родни заглавия. Ако все още не успели да го гледате, все още имате тази възможност.
Преди това обаче ще ви срещнем с човека, който стои в сърцето на тази история - Яна Маринова.
"Игра на доверие" е вече в кината. Казвате, че филмът дълги години е бил ваша мечта. Какво е усещането сега, когато лентата е вече факт и е най-гледаното българско заглавие у нас?
Изключително съм щастлива. Не мога да опиша с думи колко съм благодарна на всички хора, които гледат "Игра на доверие" и споделят емоциите, които тази история предизвиква.
Това, че сме ги развълнували и докоснали означава много за мен. Мечтаех този филм да се превърне в реалност близо 13 години. Трудих се много и едва, когато започнахме работа по него, разбрах защо не се е случвал по-рано. Просто аз все още не бях осъзнала какво е искала да ми каже майка ми с тази игра на доверие.
Не разбирах, че тя е искала да ме предпази от това, което се е случвало с нея, от страха, от грешките, от ужаса и капана на безсилието. С тази игра тя ме научи как да усещам, как "да нюхам", както се изразяваше тя, когато съм в опасност.
Другото, което осъзнах, че се е опитвала да ме научи, е да вярвам в приятелството между мъж и жена, независимо, че се обичат и като двойка. Че не е важно колко те обича той, а дали би ти позволил да се обичаш и сама, както само ти знаеш и можеш. Да ти даде свобода, освен във връзката, да живееш и своя собствен живот, а не неговия, само защото сте съпруг и съпруга. Тогава насилието става мисия невъзможна.
Филмът разглежда насилието, което често е скрито зад маската на добрите намерения. Вие самата сте миналата по този труден път. Какви са сигналите, за които човек трябва да следи и защо е важно човек да не остава безразличен към тях?
Дълго време мислех, че съм водила сама своята битка за спасение. После осъзнах, че моята майка вече е платила цената, на всичко което изживях. От 10-годишна като че ли тя ме е подготвяла за това, с което ще се сблъскам на 17.
Беше страшно. А страхът е голяма работа. Скова те. Дълго време мълчах и никой от семейството ми не знаеше, че няколко пъти приятелят ми е счупил носа, упражнявал е физическо и психическо насилие, заплашвайки, че ще убие мен и близки ми.
Въпреки това нещо в мен се бунтуваше и някак успях да се опълча и да се измъкна. Много силно се надявам хората да осъзнаят, че единствено те са отговорни за живота си, защото насилникът упражнява контрол, кара те да се чувстваш безсилен и да не вярваш в себе си. Кара те да вярваш, че това, което прави е за твое добро, защото те обича.
Но точно тук човек трябва да се застане зад себе си и да се бори за правото си да бъде свободен, да бъде себе си.
"Игра на доверие" дава кураж. Това ли е посланието, което искате да отправите към всички хора попаднали в капана на безсилието?
Бих била щастлива, ако с този филм успеем да помогнем дори на един единствен човек. Промяната идва с действието, не с бездействието. Затова се надявам "Игра на доверие" да повлияе мотивиращо и окуражаващо. Важно е да не подминаваме сигналите, да не си мълчим, да не се примиряваме.
Освен силно въздействащ, филмът впечатлява и с двете паралелни сюжетни линии, които са поставени в различни епохи. За убедителното пресъздаване огромна заслуга имат костюмите. Разкажете ни малко повече?
Създаването на един филм и дори на един персонаж е резултат от усилията на цял екип - не само на актьора, който му вдъхва живот, но и на творците около него - стилист, гримьор и още много.
В последните превъплъщения на мен и Луиза в "Игра на доверие" едно от големите предизвикателства беше да изградим образи, обитаващи две така различни епохи като социализма и съвремието. Задача, която нямаше да е толкова лесна без Весела Динева, с която работим вече по няколко проекта и се справи чудесно.
Също така огромно благодаря за подкрепата от страна на нашите партньори от Аnswear. Именно те ни осигуриха основна част от костюмите, използвани във филма, и ни дадоха необходимата и ценна свобода на действие.
Защо повече хора трябва да гледат "Игра на доверие"?
Защото покрай създаването на филма всички хора, с които се срещнах, имаха какво да споделят на тази тема. Всеки един от тях ми разказваше за приятел или приятелка, които са жертва, насилник или свидетел на домашно насилие или са подложени на насилие на работното място.
Буквално всяка втора жена ми казваше, че се е срещала с насилието под някаква форма в живота си. И когато им кажа няколко изречения от мислите си, които ме спохождат обикновено, те ми отговарят - "ами да, точно така се случи с мен, но сега като ми казваш, е имало знаци, които са много типични и показателни, но аз не съм ги осъзнавал/а."
Ето защо дори и да не мога да помогна лично, а просто да предам нататък моя опит, за може повече хора да са предупредени, ще съм безкрайно щастлива, защото е имало смисъл.
